майка, момък, момък, тя ешя лгу не можеш намери! М. Георгиев, Избр. разк., 51. /7од-караха един до друг. Старата „Мифа“ на Васил, стегнатичка и всяка събота мазана с автомобилно масло, не беше еш за разхлопания велосипед на Белина. Л. Михайлова, Г, 119. // Диал. Другар. — Един човек, като не разбира душата на другаря, като му пресича пътя, от него добро не чакай. Еш той няма да ти стане, пък ако ще да е от злато направен. И. Петров, НЛ, 193.
3. Диал. Впряг. Какво е виновна тя? И нейните китки беше носил друг, ама на — времена... Впрегнаха се в един ярем като добичета от чужди ешове трийсет и осем години. Л. Михайлова, Ж, 94.
4. Диал. Число, което може да се дели на две; четно число. Четири, шест, осем са еш, а три, пет, седем не са еш. Н. Геров, РБЯ II, 13.
◇ Еша ми няма. Разг. Няма равен на мене, никой или нищо не е като мене, не може да се сравни с мене (обикн. за човек с отрицателни качества). — Познавам тука едно семейство. Мъжът е арматурист... Като го гледаш, ще речеш ангел е. А той е един нехранимайко, еша му няма. И. Стоянов, ПД, 52. „Ама че хитрец! Ама че лъжещ, гдето еша му няма нийде по света!“ — завика той. Б. Обретенов, С, 207. — За пране, за разплитане на чорапи, за разваляне на стореното вече, еша ти няма, бай Димо. П. Ангелов, Ж, 112.
— Тур. е§.
ЕША, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Правя нещо да стане еш с друго. А след няколко години, като порасне галенцето, ще ги еши с тормакинята. Ил. Волен, РК, 7. еша се страд.
ЕША СЕ несв., непрех. За добитък — мога да търпя другаря си, с когото съм впрегнат, свиквам, привиквам в един впряг. Цял месец той беше болен, докато най-после добичето оздравя. После все гледаше да го не пресилва, подвърза изпърво ярема, товара да падне повече на оная лудата,.., дето не дава с остен да я докачиш,.. Колко, колко борба после докато ги научи да теглят, да се ешат. Ст. Даскалов, БМ, 269. // Сдружавам се с някого. Саможив е, не се еши с никого.
ЕШАРП, мн. -ове, м. Рядко. Книж.
1. Шал, обикн. от тънка ефирна материя, който се носи главно от жени. Облеклото на хубавицата беше направено от прозрачни воали със златист оттенък, напомняше цвета на узрели праскови, и ешарпът й, наистина приличаше на лъкатушно поточе от млечна мъгла. А. Гуляшки, ЗВ, 368. През рамото му бе превързан жълт копринен ешарп, достигащ до коленете — цвета на императорска Испания. Д. Димов, ОД, 201. На колосаната яка завързваше тъмнозелена вратовръзка, прилична на ешарп, чийто възел и сега блещеше като капка бисерно зърно. Ем. Станев, ИК III, 124.
2. Остар. Лента като елемент от почетен знак, орден, медал и под. При раздялата им в Димотика шведския крал наградил „рогача“ Маринчо с почетен ешарп (синя лента през рамо). Н. Ферманджиев, РХ, 145.
— Фр. écharpe.
ЕШАРФ, мн. -ове, м. Книж. Ешарп. Между дебелите стволове на дърветата., се провираше жълтобакърена есен, с туника от окапали листа и с ешарф от бяла мъгла, който се влачеше подире й. А. Гуляшки, ЗВ, 368.
— От фр. écharpe през рум. e§arfr.
ЕШАФОД м. 1. Истор. Издигната на публично място площадка, трибуна, на която са се изпълнявали смъртните присъди и други публични наказания. Връзват назад ръцете на Фучик и го повеждат към килия М 4, мястото за екзекуция.. Фучик стъпва на ешафода. В. Геновска, ПЮА, 151-152.
2. Прен. Смъртна присъда, смъртно наказание. Юго моли американската република да спаси Джон Браун от ешафода, който го застрашава на 16 декември.. Напразно! Джон Браун е бил обесен. Н. Лилиев, Съч. III, 161. Да бягам, аз не съм навикнал, дори и ешафод да виене над главата ми. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 149.
— Фр. échafaud през рус. эшафот. — Всеобща история, 1867. — Друга (остар) форма: ешафот рус.
ЕШЕК, мн. -ци, м. Диал. Магаре.
— Тур. eçek.
ЕШЕЛОН м. 1. Воен. Във военната тактика — част от войскова бойна единица (полк, армия, група армии), разгърната в колона или подредена една зад друга, с оперативна цел, при настъпление, отбрана и др. Няколко дена след описаната среща в Н започнаха да пристигат ешелони. А. Гуляшки, ДМС, 314. По-късно посрещнахме на гарата военните ешелони с брадясали, пожълтели войници, мнозина с гангренясали вече рани. Ем. Станев, ТЦ, 128. "Пристигнали са първите ешелони войски от Из-точна Румелия. " В. Геновска, СГ, 380.
2. Воен. Във военната стратегия — част от въоръжените сили на една държава, която се мобилизира по предварително съгласуван план в период, когато има заплаха или непосредствено при вражеско нападение, начало на бойни действия, война и под. По изровените кални пътища на България,.., денонощно вървяха моторизираните ешелони на германските войски. Мл. Исаев, Н, 294. Де-баркирането на последния ешелон продължава. У, 1911, бр. 244, 2.
3. Разш. Железопътна композиция, автоко-лона или колона от други превозни средства, извършваща масови превози на войска, хора, боеприпаси, провизии, товари и под., обикн. по време на война. Друг ешелон от моторни коли тръгваше в шест часа сутринта. Офицерът беше на мнение, че е по-добре да пътуват сутринта. Д. Димов, Т, 647. Точно по обед на пристанището при
