ЕЧЕМЙЧЕЦ1, мн. няма, м. Умал. от ечемик1. На пазар ще ази / стока да открия: / овес, ечемичец, / жълта загария. Ц. Церковски, Съч. II, 16.
— Друга (диал.) форма: е ч м й ч е ц.
ЕЧЕМЙЧЕЦ2, мн. няма, м. Разг. Умал. от ечемик2.
— Друга (диал.) форма: е ч м й ч е ц.
ЕЧЕМЙЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Хляб, приготвен от ечемичено брашно. На масата вече нареждат разноцветни порязаници хляб — от златистия кукурузен просеник до калночерния ечемичник. П. Велков, СДН, 76. Ние бяхме отрасли и с ечемичник, който бодеше на езика,.., та сега кукурузникът ни се струваше нещо по-хубаво, не всекидневно, а празнично. Ст. Даскалов, БП, 25.
— Друга (диал.) форма: ечмйчник.
ЕЧЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от еча; ечение. Често му [на Янко] се струваше, че наред с еченето на водите чува човешки гласове. Ем. Коралов, ДП, 87. Вред, по улиците, в самите храмове, раздавало се еченето на чука. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 316. Музикантите свиреха сватбарска ръченица под тържественото ечене на църковната камбана. Д. Вълев, 3, 126.
ЕЧЕНИЕ, мн. няма, ср. Ечене. Сега се движа сред другите хора, мълчалива, и нося в сърцето си като в раковина ечението на онзи изчезнал, само нам принадлежащ, език на групата. Бл. Димитрова, Лав., 302. Въздухът кънтеше, трептеше, стопляше се и побеляваше от едно ечение, което гонеше и разкъсваше ниско падналата оловна мрачина. Ст. Даскалов, Пл, 1969, кн. 6, 19.
ЕЧКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Пъшкам, охкам, стена. Отърчала при вуко, па божем го не види, та зафатала да ечка, боже я боли, оти я бил воденичаро. Нар. прик., СбНУ X, 188.
ЕЧКАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от ечкам.
ЕЧМЕН м. Диал. Ечемик1; ечмик1.
— Яно... Яно — шепнеше дядо Груйчо и тичаше из ечмените... БР, 1931, кн. 8, 308. Еч-мените са се вече жлътнали. Нивата, която е засята три дни по-рано, ще превари другите с три дни. А. Каралийчев, С, 26. Че там жетварка бясна хала / просо, пшеница, ръж, ечмени/../и цвят-надежди е по-жнала... П. К. Яворов, Съч. I, 47.
ЕЧМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Ече-мичен. Но хората, към които са отправени тези предупредителни слова, не сещат опасността. Те са заети с ечмената жътва. Ц. Лачева, СА, 68. С вързани очи по миризмата то [момчето] отличавало ечмената нива от овесената. Д. Вълев, Ж, 32. Васил дърдори, уверява... / Навсякъде се вре Васил. / Лепи се той като кощрява, / боде като ечмен осил. Цв. Ангелов, НП, 82. Вечеряли [младите], полегнали, / върли псета нахранили, / прелезите заградили, / със две сламки ечмени. Нар. пес., СбВСтТ, 1018. Мата се задави в суха горчилка като на летен харман с вдигнат ечмян прахоляк. Д. Вълев, 3, 73.
— Други форми: ечемён, ечмян, ечемян.
ЕЧМИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Ечемик1; ечмен. Но гълъбът се изгубва в самотните дървеса, сред високите ечмици, и той [Сандалов] отново се унася в светли мисли. Ив. Каратонски, Разк. I, 111. Времето пригоди за оран. Тополчани тръгнаха из полето и в десетина дни засяха есенните ечмици. К. Петканов, X, 67.
ЕЧМИК2, мн. -ци, след числ. -а, м. Диал. Ечемик2.
ЕЧМЙЧЕН, -а, -о, мн. -и и (рядко) -чна, -чно, мн. -чни. Диал. Ечемичен.
ЕЧМИЧЕЦ1, мн. няма, м. Диал. Ечемичец1.
ЕЧМЙЧЕЦ2, мн. няма, м. Диал. Ечемичец2.
ЕЧМЙЧКА ж. Диал. Ечемик2.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник на Н. Геров, 1908.
ЕЧМИЧНИК, мн. -ци, след числ. -а, м. Диал. Ечемичник.
ЕШ, ёшът, ёша, мн. ёшове, след числ. ёша, м. Разг. 1. Един от двата предмета, които образуват двойка, чифт. Първата му работа тук била, да надникне в шкафчетата за обувки и да види, къде е ешът на намерената от него. Й. Попов, БНО, 107. Къде е ешът на този чорап? Н За добитък — едното от двете животни, които се впрягат заедно. Ще продаде тогава три-четири овнета и ще си купи еш на тяхното воле. Т. Влай-ков, Съч. II, 110-11. „Дървата пренесохме с неговата кола, защото нашият Белчо умря, а еша му продадохме.“ Г. Караславов, Избр. съч. I, 106. "Даначето да гледате добре и да го научите да се води, и да не бяга, защото лятос ще му купим еш, и ще ги научим да орат, а пък старите ще продадем. " К. Калчев, ПИЖ, 183. В района Млечен път на сто чифта един може да се намери сдружен. А всички „маджурски“ чифтове [волове] са много добри ешове. Д. Вълев, Ж, 57. // За животно — единият от брачна двойка; другар, партньор. Ешът на гълъба, сивата гълъбица, видя туй нещо и тозчас отлетя от господа, вдън гори Тилилейски. Хр. Пелитев, ПЕБ, 51-52. Може би, обсаден [таралежът] от строежа, / той на времето не е успял / да избяга. И търсейки еша си, / днес се щура из този квартал. В. Сотиров, 45 СС, 42.
2. Човек или предмет, подобен, равен, съответстващ на друг. Е, зер, дядо Хаджия, като всеки имотен човек, търсеше си еша. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 120. Лило, Лило, ама всеки ли е като Лило? Ех, весела му
