селото се превърна в истински празник.. Ечаха революционни възрожденски песни. Д. Линков, ЗБ, 113. Вятър ечи, балкан сте-не, / сам юнак на коня, / с тръба зове свой-те братя/всички на оръжие! СбДЧ, 188.
2. За пространство, помещение и под. — изпълнен съм с продължителен силен звук; ехтя, кънтя. — Не, не! — викаха отвсякъде.. Чертогът продължаваше да ечи от шумотевицата. И. Вълчев, СКН, 503. Когато си дойде от работа стрина Митра и научи за станалото, дълго еча махалата от нейните кавги със съседите. Кр. Григоров, Н, 140. Отвред улиците ечаха от бръмчене на мотори. Прелитаха жандарме-ристи с каски, с шмайзери. Ем. Коралов, ДП, 101. Той се огорчаваше;..; че дворът му сега стои разграден и из грамадите лазят жаби и влечуги. Едно време той ечеше от многобройната му челяд и благодат божия царуваше там... Ив. Вазов, Съч. VII, 92. Целият кър ечеше от викове, думкане на тъпани и тенекии, кучешки лай и чести пушечни гърмежи. Г. Райчев, В, 7. Долът още ечеше от гърмежа, а Дяволчето се гмуркаше в сребристия въздух към рекичката долу, която смъртният му унес виждаше като огромно синьозелено море, с ласкаво преливащи вълни. А. Мандаджиев, ОШ, 26.
3. Диал. Пъшкам, охкам, стена (Н. Геров, РБЯ).
О Еча в (на) ушите; ечат ми ушите. Имам чувството, че чувам нещо, което е звучало. Писъкът на куршумите, по-напред, и после трясъкът на гръмотевицата, и сега ечаха в ушите му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 23. Пи-килъо като остана сам посред гората, все следоваше да гледа пред очите си непознатия, на когото думите все още ечаха в ушите му! Н. Михайловски, ПА (превод), 87. Художникът наблюдаваше битката със затаен дъх и потиснато сърце, ушите му ечаха от грохота на топовете. А. Кара-лийчев, ТР, 169.
ЕЧЕМЙК1, мн. -ци, м. 1. Само ед. Жит-но растение с многоредни класове със зърна, обвити в осил, рядко голи, което се използва за фураж, храна, при производство на бира и др. Hordeum. Той свари жена си на работа. Тя бе развързала няколко снопи ечемик и бе сложила класовете им едни срещу други върху чергата. К. Петканов, СВ, 110-111. Нашият климат създава особено добри условия за зимниците: пшеница, ръж, ечемик. Пр, 1952, кн. 5, 53. Едни растения, например пшеницата, ръжта, овесът, ечемикът се засяват обикновено с междуредия. Бтн V и VI кл (превод), 27. Работливите селяни използваха и празниците, за да ожънат навреме узрелия ечемик. Д. Ангелов, ЖС, 33. „Ечемикът трябва да е до колене сега — и коситба наближава...“ Ив. Вазов, Съч. VII, 99. За да се роди жито, царевица, ечемик или друго зърно, необходима е земя. Ст, 1964, бр. 936, 3.
2. Само ед. Плодът, зърната на това растение. Тя се беше упътила към обора с едно кринче ечемик под мишница. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 143. Подир няколко минути ге-ранчани докараха десет коли със зелено сено от ливадите и воденичарите донесоха пет чувала ечемик от воденицата. Ц. Гинчев, ГК, 149. А помощникът му, като не намерил в бързината друго място, където да спаси скъпата си душа, хвърли се и като крът, в миг се заровил в ечемика, изсипан на голям куп в един ъгъл в склада. Д. Кал-фов, ПЮН, 85. Каруцарите,.., разпрегнаха конете,.., насипаха им по половин крина ечемик и седнаха на една маса в кръчмата. Г. Караславов, ОХ III, 431.
3. Земна площ, нива, засята с това растение.
— Улових го, че пасе коня си в нивите. В ечемика на Татар Христа го улових, до лозята. Й. Йовков, В АХ, 201. Колата пак тръгна между зелените ечемици. Ив. Вазов, Съч. VI, 186.
— Друга (диал.) форма: чмйк, ечумйк, ячмйк.
ЕЧЕМИК2, мн. -ци, след числ. -а, м. Разг. Възпаление, подуване на клепачния ръб, вследствие на нагнояване на мастната жлеза на мигла. Излезе ми ечемик на лявото око.
— Друга (диал.) форма: е ч м й к.
ЕЧЕМЙЧЕН, -а, -о, мн. -и и (рядко) -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е на ечемик1 или от ечемик1. Лъхна го мирис на ече-мичен клас. К. Петканов, ОБ, 72. Добичето ровеше в яслата, фучеше от бързина, тъй лакомо ядеше ечемичената плява. К. Петканов, X, 25. Весело се смеят слънчогледите, жълтеят се като огромни сламеници ечемичени стърнища. Ем. Станев, ЯГ, 13. Тази година жътвата на ечемика започна по-рано.. Едри са класовете, тежки са ече-мичените зърна. ВН, 1958, бр. 2131, 1.
2. Който е засят или е бил засят с ечемик1. Димовица ожъна ечемичената нива сама. К. Петканов, МЗК, 221. Сутринта Ангел изпрати по земляка си Георги писмо до Ветрен,.., а след успешната проба на ечемиче-ния блок, отиде при партийния секретар.
С. Северняк, ОНК, 107.
3. За фураж, храна — който е приготвен от стеблото или зърната на ечемика. Нашите .. приучват прасетата на хранене още от третия-четвъртия ден след раждането.. На четвъртия ден дават ечемичено брашно. ОФ, 1950, бр. 1905, 4. Сутрин ги [свинете] храня с ечемичена ярма по 800 грама на свиня-майка. ОП, 292.
4. Който е приготвен от брашното, получено от смлените зърна на ечемика. Когато се появи отново, жената се огледа внимателно наляво и надясно и приближавайки се плътно до Куман, мушна му две ечемичени питки. Ст. Загорчинов, Избр. пр П1, 58. Ечемичена каша.
— Други (диал.) форми: ечмйчен, ячмйчен и ечу-м й ч е н.
