ЖС, 190. Сред ехтежа на музиката,.., сред блясъка на огледалата и тоалетите, Христина сякаш се носеше на някакъв златен облак. Ем. Станев, ИК I и И, 226. От клоните на салкъмите в черковния двор екват мощните въздишки на камбана,.. От времето на Иван Александър околният простор не познава този меден ехтеж. К. Странд-жев, ЖБ, 68. Ванчо предпазливо удари един клавиш.. Проеча горно фа, още по-нежно и кадифено, още по-неправдоподобно след ехтежа на бомбите. Бл. Димитрова, ПКС,
275. Зад прозореца нощта мълчеше, лишена от човешки звуци, но изпълнена с неспокойния ехтеж на морето. Ем. Манов, БГ, 241.
ЕХТЕНЕ, мн. -ия, cp. 1. Само ед. Отгл. същ. от ехтя. Гората посинявала, а той се ослушвал в ехтенето на водните падове. Ст. Сивриев, ЗСБ, 150.
2. Ехтеж. Планинските водопади гърмяха наблизо и пълнеха цялата околност с диво ехтене. Ив. Вазов, Съч. XXII, 26. Жените виеха, децата деряха гърлата си, сякаш ги колеха, и всичко това се сливаше с едно общо, страховито ехтене. Д. Ангелов, ЖС, 655. След толкоз дни на запустение отвориха пак железните врати на църквата,., и старата камбана огласи околността със своите тържествени празнични ехтения. Г. Райчев, Избр. съч. И, 60. Хорът заглъхна и в тишината на храма шумът от стъпките се разпиля на хиляди шепнещи ехтения. Ст. Загорчинов, ЛСС, 64.
3. Прен. Остар. Стон, вопъл. Те [европейските дипломати] отначало чуваха ехтенето само на едно племе,., после на две, на три.. Тия племена се бияха отчаяно за избавлението си. НБ, 1876, бр. 30, 115. Народе злощастний!.. Ти клатиш глава, но никой не иска да разбере ехтенето ти! НБ, 1876, бр. 41, 159.
ЕХТЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Ехтене. Далечно пение, тихо и нежно, достигна до слуха й. Хорът приближаваше, леко ехте-ние, подобно въздишка, отекна в пустата сграда. Ст. Загорчинов, ЛСС, 63. Ехтение-то на тъпаните, зурлите, цигулките и песните в града,.., не бяха от естество да ни веселят. 3. Стоянов, ЗБВ I, 187. Гората и нейната шума бяха място за отзив на моите ехтения, на моите плачове! НБ, 1876, бр. 48, 189.
ЕХТЯ, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. ехтял, -а, -о, мн. ехтели, несв., непрех.
1. Звуча силно и продължително, обикновено с ехо, и се разнасям надалече; еча. А в това време топовете при Драгоман ехтяха. Ив. Вазов, Съч. VI, 125. Над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небесата. Елин Пелин, Съч. I, 161. Веле-гановата камбана ехти тържествуващо, в черквата се отслужи благодарствен молебен, а оттам генералът се отправя за руското вицеконсулство. К. Странджев, ЖБ, 69. Гласът му ехти като йерихонска тръба. Целият пламти от напрежение и силни чувства. А. Каралийчев, С, 273. Рената си отдъхна и му викна: — Благодаря ти за хубавата вест! Но гръмогласно „ура“ ехтеше на всеки ъгъл и заглуши думите й. М. Гру-бешлиева, ПП, 186. Продължителен кучешки лай ехтеше в долния край на селото. Кр. Велков, СБ, 31. През полето препускаше шейна, запрегната с два силни коня,.. По юздите им ехтяха звънчета: звън-звън, звън-звън! П. Бобев, ЗП, 126. Клетвен кънтял е Балкана. Смели ехтели слова.
В. Марковски, ПЗ, 320. • Обр. Тя [девойката] беше лишена от дара на огнено красноречие, ала в простите й, но точни и силни, думи ехтеше протестът на тридесет хиляди угнетени същества, които работеха от сутрин до вечер за господарите на тютюна. Д. Димов, Т, 278. Столетия ще минат, /а славата му мила се громка ще ехти. Ив. Вазов, Съч. III, 206.
2. За пространство, зала, помещение и под. — изпълнен съм със силен звук, който обикн. отразявам, създавайки ехо, ек; еча, кънтя. Когато театърът ехти и се тресе от техните ръкопляскания, на артиста става добре. Ив. Вазов, Съч. XII, 183. Кръчмата ехтеше от смеха му. Елин Пелин, Съч. I, 29. Теснините надолу по реката ехтяха от гърмежи. Д. Талев, И, 547. От сутрин до вечер софийските улици ехтяха от грохота на моторизирани колони, които отиваха на юг. Д. Димов, Т, 367. Вижда в среднощната доба, че нейде през гневна тъма / иде трагична комета.... Клисури и урви ехтят. В. Марковски, ПЗ, 236. Дворецът ехтеше от ботушите и шпорите му. И. Вълчев, СКН, 267. Вратите затворени, кулите пусти. Ни рог, ни звън. А само преди два дни и крепостта, и цялата околност ехтяха от волна глъчка. М. Смилова, ДСВ, 91-92.
3. Остар. Пъшкам, охкам, стена (Н. Геров, РБЯ).
О Ехтя в (на) ушите; ехтят ми ушите.
Имам измамното чувство, че чувам нещо, което е звучало, но вече не звучи. А думите на Странджата, силни и трогателни, още ехтяха на ушите му. Ив. Вазов, Съч. VI, 18.
ЕЧА, -йш, мин. св. -ах, несв., непрех.
1. Звуча продължително и силно и се разнасям надалече; ехтя. Глухо и зловещо ечаха топовните гърмежи. И. Йовков, Разк. I, 159-160. Тук гласът Софрониев ечеше като камбана и Добри дори се уплаши — не ще ли разбие този глас стените на затвора си, не ще ли рухне Софроний. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 509. Дълго време още ечаха вън клетвите и виковете на сърдития калугер, но сънят унесе Теодосия и той заспа дълбоко. Ст. Загорчинов, ДП, 56. Спи Преслав като старец,.. И ечат глухо по плочите железни стъпки на късни стражи. Н. Рай-нов, ВДБ, 103. Навлизането на четата в
