3. Прен. Отражение, влияние, което някакво събитие или някакъв факт оказва на нещо; отзвук, отглас. Ние си имахме тогава своите грижи и тая случка има слабо ехо отсам границата. Й. Йовков, Разк. III, 140. Думите бяха премислени, красиви; те бяха ехото на един цял живот. Ст. Дичев, ЗС I, 550. Всред тази пълна отчужденост от света до нея [Ирина] долиташе само ехото от големите събития, които разтърсваха страната. Д. Димов, Т, 654. • Обр. Със своите сравнително умерени възгледи Не-лидов бе едно закъсняло ехо от времето на Александра II. С. Радев, ССБ II, 399.
— От гр. tixcü.
ЕХО2 обикн. удължено ехо-о-о, е-е-хо-
о-о, междум. 1. Вик, с който туристите изразяват приповдигнато, бодро настроение; ео. „Ехооо!“ — викаха младите момчета. Планината подемаше виковете им. Й. Радичков, СР, 41.
2. Този вик като сигнал, с който туристите установяват връзка помежду си от разстояние; ео.
ЕХОВИТ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Който предизвиква ехтене, екот, ехтеж. По-късно щях да усетя хвойневия дим, щях да дочуя, как към селцето слиза еховита странна песен. Н. Инджов, ПП, 91.
ЕХОГРАФ м. Мед. Уред за извършване на ехография; видеозон. Имаме вече доста-тъчно специалисти, които могат да проследят детето на ехо граф и при поставяне на диагноза луксация, да насочат родителите към ортопедите. Род., 1999, бр. 2, 40.
— От ехо +-граф.
ЕХОГРАФСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Мед. Който се отнася до ехография и до ехограф. Днес клиника „Торакс“ разполага.. със съвременна ехографска апаратура. ЖТ, 1998, бр. 24, 2. След ехографски скрининг е установено, че честотата на луксациите е значително по-висока, отколкото се предполагаше. Род., 1999, бр. 2, 40.
ЕХОГРАФИЯ, мн. няма, ж. Мед. Метод за медицинско изследване и диагностика, при който се наблюдава отражението на ултразвукови вълни в органите, изследвани с помощта на ехограф. Доказва се [болестта] с лабораторно изследване и ехография на органа. ВЖ, 1999, бр. 16, 8. Ехографията се използва в гастроентерологията, кардио-логията, акушерството и гинекологията, ортопедията и други области, като приложението й все повече се разширява.
ЕХО ЛОКАТОР м. 1. Техн. Устройство за дистанционнно откриване на предмети и установяване на мястото, където те се намират, чрез използване свойството на звуковите вълни да се отразяват от срещната преграда. Освен миниатюрните ултразвукови ехолокатори,.., инженерната наука работи и за създаване на големи и свръхмощни устройства. Ц. Цанев и др., ЧП, 71.
2. Зоол. Биологично средство, приспособление или специален орган при някои животни, чрез който те се ориентират в околната среда, използвайки същото свойство на звуковите вълни. С помощта на своя биологичен ултразвуков радиолокатор или по-то-чно ехолокатор,.., прилепите безпогрешно се ориентират. Ц. Цанев и др., ЧП, 31.
ЕХОЛОКАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до ехолокатор. Подводно ехолокаторно сигнализиране.
ЕХОЛОКАЦИЯ ж. 1. Техн. Определяне от разстояние чрез ехолокатор на мястото, положението или отдалечеността на някакъв предмет в недостъпни за наблюдение места и пространство, обикн. под вода, на дъното на море и океан.
2. Зоол. Способност на някои животни да се ориентират в околната среда чрез отразените звукови вълни на звуци, които те издават. — От ехо + лат. locus 'място'.
ЕХОЛОКАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до ехоло-кация. Ехолокационен звуков импулс. Ехо-локационен орган.
ЕХОЛОТ м. Мор. Хидроакустичен навигационен уред за измерване дълбочината на морското дъно и за откриване на подводни скали, подводници и др. от разстояние, чрез отчитане на времето, за което ултразвук се отразява от тях. Измерването на океанските и морските дълбочини е започнало преди около две столетия, отначало с несъвършени уреди, а сега с уреда ехолот. Той автоматически измерва и отбелязва дълбочините. Данните на дълбочините се нанасят върху морски карти. Георг. VIII кл, 1958, 77.
ЕХОЛОТЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Мор. Измервам или проучвам дълбочината на морското дъно с ехолот. ехолотирам се страд.
ЕХОЛОТЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Мор. Отгл. същ. от ехолотирам и от ехолотирам се. Стана нужда не само бързо и системно да се измерват дълбочините [на водите] (чрез ехолотиране), но също така да се извършват и подводни звукови наблюдения. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 4. Чрез ехо-лотиранията бяха открити значителни падини и жлебове в дъната [на моретата и океаните]. В. Врански, ФП, 104.
ЕХТЕЖ м. Продължителен, силен и тъп звук, шум, обикновено придружен с ехо; ехтене, екот, кънтеж, кънтене. Мълчат сега тия канари, треперали от ехтежите на битките. Ив. Вазов, Съч. XVII, 102. Заглъхнаха и последните ехтежи на оръдията около далечния Севастопол. Д. Талев,
