стигна германски военен влекач, който влачеше след себе си десетина шлепа. Товарът на ешелона беше съвсем необичаен. П. Незнакомов, МА, 106. След войските се точеха безконечните ешелони на обозите
— здрави балканджийски каруци, впрегнати в дребни, но яки кончета. П. Вежинов, ЗЧР, 24. Стамат изпращаше втория си ешелон с нарядни храни. А. Гуляшки, СВ,
49. На гарата пристигнаха ешелони, натоварени със солна киселина, киноапарати и контейнери с ленти.
— Фр. échelon.
ЕШЕЛОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до ешелон. Ешелонен началник.
ЕШИШ м. Диал. Впряг; еш. И си дари три млади ешише, / че ги дари със тез черни стрели. Нар. пес., СбНУ VIII, 95.
ЕШКЙН м. Диал. Начин на ходене, обикновено за кон; ход, вървеж. Дърт кон на нов ешкин не са учи. СбНУ XXXVIII, 181. Секи пари има, конче да си купи, / ала ербап нема, кой да го възседне, / кой да го възсед-не, — .., /.. — ешкин да му види. Нар. пес., СбНУ XXVII, 129. • Обр. Дядо Дичо се позамисли,.., па рече: — Знаеш ли що, снахо? .. Па и ние, слава богу, у къщи сме всички сго-ворни, па може и она да се поведе по другите, па да си хване ешкино, да привикне, па ха? М. Георгиев, Избр. разк., 59.
— Typ. eskin 'конски ход — тръс'.
ЕШКИНДЖЙЯ, мн. -йи, м. Индив. Доброволец, опълченец за водене на бойни действия или за помощна работа в обоза, тила. Но в паниците скоро задимя гореща овнеш-ка чорба, докато върху чуловете белееше купчина истински пилаф, с масло, а ешкин-джиите разнасяха пълни чували топъл хляб — по хляб на човек. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 138. Ешкинджия — опълченец.
В. Мутафчиева, ЛСВ II, 595.
ЕШЛЕМЕ, мн. -та, ср. Диал. Везана със сърма шарка по ръкав на сая.
— От тур. i§leme. — Друга форма: и ш л е м è.
ЕШЛИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Диал. За добитък — който е подобен, равен на другаря си, с когото е впрегнат. Пък и чеда като чеда ли са [Цончо и Станка] ? Дигнали глави, възправили снаги като два ешлии вола. Еле Цончо, напук на богатските синове, бие крак в крак, бие и подмига на Станка. Ц. Церковски, Съч. III, 258.
ЕШМЕДЕМЁ, мн. -та, ср. Разг. Малък гуляй, почерпка, угощение. — Довечера ще направиме ешмедеме.. Ще се напием като запорожци, ще строшим два-три стола, ще се отъркаляме в локвите през нощта.
A. Каралийчев, ПГ, 68. Край големите огньове се подготвят за печене даначета, юници и цели волове. Еьимедемето, което идваше след всяко ханско съвещание, щеше диа бъде сега особено разточително. Й. Вълчев, СКН, 484. — На вино ли си или на ракия? — попита домакинът. — По-напред кажете повода за ешмедемето. ВН, 1960, бр. 2721, 4. Вземат парите, направят едно ешмедеме и после спонсорите се хващат за главата, как да отчитат парите. СП, 2000, кн. 1-2 [еа].
ЕЩЕ нареч. Остар. Още. Заведнъж той се спря, погледна към селото Преслав и каза: — „Еще ся дими! Два дни ся минаха, откак ся е преобърнало това село на пепел.“
B. Друмев, НФ, 109. Високото това здание ся съхраняваше еще от времето, когато швейцарците ся са били с австрийците. Й. Ненов, ЧГ (превод), 3. — Младо, безумно момиче! / Ти еще нищо не знаеш. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941.
ЕЯКУЛАЦИЯ ж. Биол. Изхвърляне на сперма от мъжки полов орган; семеизхвър-ляне, еякулиране.
ЕЯКУ ЛИРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Биол. За мъж, мъжко животно или за мъжки полов орган — изхвърлям сперма.
— От лат. е1асиюг 'изхвърлям'.
ЕЯКУЛЙРАНЕ ср. Биол. Отгл. същ. от еякулирам; еякулация.
ЕЯЛЁТ м. Истор. Голяма военно-административна област в Османската империя през ХУ1-ХУШ в. Европейската част на Османската империя, към която в ранно време се числили шест области (еялети).., е обхващала и България. СбНУ XXXIII, Х1ЛУ.
— Тур. еуа1е1.
ЕЯЛЕТЛЙЯ, мн. -йи, м. Истор. В Османската империя — наемник в армията, или доброволец, който не е редовен войник. В хода на размириците,., тия еялетлии органично са прелели към размирния тукашен контингент — към кърджалийството.
В. Мутафчиева, КВ, 32. Румелийските еялетлии, сеймени и пр. наемници се оказали досущ негодни, когато било въпрос до сражения против кърджалиите. В. Мутафчиева, КВ, 147. Впрочем изгонените от Белград еничари и размирни дружини из Видинско продължавали да обсаждат белградския гарнизон.. Портата .. се уповавала предимно на еялетлиите от Босна и Албания.
В. Мутафчиева, КВ, 126.
