на късмет... Г. Караславов, Избр. съч. I,
309. Всички хукнаха към вадичката,.. Нак-лякаха като скакалци край нея и впериха очи във водата. — Ако търсите риба, ще има да клечите. Вие за това мене питайте. Аз, ехе... — подметна им Тинчо. П. Проданов, С, 124. —Ще те уплаши.. — Кого? Мене ли? Е-хе... Й. Йовков, Б, 69. — Ами чичов Енчо нали оздравя? — Оздравя, като му лях куршум и го проврях през брястова жила... Ако не бях аз — ехеее! Г. Караславов, Избр. съч. II, 134.
5. Самостоятелно или пред обръщенние — за израз на насмешка, ирония. — Ехе, а бе каруца без коне ходи ли? Хр. Смирненски, Съч. III, 208. — Ехее, думам му аз на оня,..,
— с такива тънки клечки не можете да оправите вий нашето село,.. Дебели сопи трябва, дебели! Чудомир, Избр. пр, 36.
— Ехее, приятелю, само ти и жена ти сте били слепи... Целият квартал знаел, че Киро живее с нея от месеци вече! Г. Райчев, ЗК, 90. — Ехе, голям майстор си бил ти, няма що, майстор разтурко!
ЕХЕ2 и (удължено) ехее частица. Обикн. придружено с жест на показване — за посочване на нещо; ето. — Кой? Кой пее там? — попитаха отдалечаващата се ко-зарка. — Те... Магдини... Те са тука. Всяко лято дохождат тука. Ехее, оная вила на края е тяхната. Ст. Даскалов, МЧ, 87. Ненов. Где са те? (Радойчо сочи съм пейката.) Е-хе! На пейката. Ив. Кирилов, Ж, 107. — Моето село е-хе, нататък, наблизо през реката — Ракитово му викат. 3. Сре-бров, Избр. разк., 20. // За подчертаване, за усилване на констатацията, че нещо е отдалечено във времето и пространството.
— Както навярно сте чували — ехе — някъде далече из Вселената все трябва да съществува друга планета, подобна на нашата. В. Цонев, HBЛ, 14. — Край вече! — вика. — Енд, фине! Някои мои колеги откога, ехе, си оплетоха кошниците, а аз жертва ставам на едно голо приятелство! Не разчитай от днеска на мене! Тович, ГМЗ, 26.
— Щатовете за тази година откога, ехе, са готови. Тонич, Ст, 1965, бр. 1005, 3. — Де да имах твоите крила! — Какво щеше да сториш?.. — Ехе! — провикна се ежът.
— Откога щях да бъда в Африка. П. Бобев, ГЕ, 36. "Кебапът е опечен! / Мастиката
— е-хе, та още откога / опитваме я. К. Христов, ЧБ, 28.
3. За усилване като се подчертава, че нещо е в много висока степен. — Взехме Стара Загора и минахме в полето надолу — ехеее, широко, широко поле! Д. Талев, ПК, 687.
— Но аз никога не съм се качвал на магаре. А ти? — Ехе, колко пъти! Елин Пелин, ЯБ, 17.
4. Обикн. пред или след многоточие — за изразяване на съзнателно недоизказване или премълчаване на нещо, което се подразбира. — Ако ний с нея като вас сме се кротко и умилно гледали и сме се лигавили с думи... Ехе! .. Те тези на вас са дадени... П. Тодоров, Събр. пр II, 320-321. — С другата, която беше тука преди тебе, да знаеш само как сме си живели, е-хе... Кр. Велков, СБ, 51. —Думам му [на Тотю] да си държи службата, той — не. Излезе с една гола пенсия, други като него... е-хе... Ст. Л. Костов, Избр. тв, 357. Ти, байновото, да не си мислиш, че като ходим с осламени гърбове, та трева пасем... Е-хеее! Г. Караславов, СИ, 9. ч ^
ЕХЕЙ1 и (удължено) ехе-ей, ехей-й,
ехе-хей междум. 1. Самостоятелно или пред обръщение — подвикване за привличане вниманието на някого. Събуди се, чак когато поп Антония го раздърпа: — Ехей! Орлите ли ще косят тая ливада? Ставай! Т. Харманджиев, КЕД, 183. Скорецът подвикна от високото: — Ехей, Вълчо, ти си силен, всички се боят от тебе, кажи ми, как зимуваш! П. Бобев, ГЕ, 39. — Е-хей! — наведе се той и надникна. Никой не отвърна. М. Грубешлиева, ПИУ, 292. — Ехей, ще ми скъсаш дрехата! Пусни ме! П. Стъпов, ГОВ, 55. — Ехей, другарке, виждаш ли какъв ми е послушен рейса7 — шибна с пръчка добичето си Исен. Л. Александрова, ИЕЩ, 183.
2. За израз на изненада, удивление, възхищение; ей. То се изправи, загледа се в синкавата далечина, пое въздух с пълни гърди и си каза: — Ехей, колко е хубаво, че пак започваме! Сп. Кралевски, ВО, 143-144. Сега тя е изпаднала, очите й са хлътнале в главата, челото й е набръчкано, косата й е окъсняла и оредяла — се от тегло, от жалби и ядове. А тогава! — Ex-ей, каква беше тя тогава, хубава и прилична мома! Т. Влайков, Съч. II, 13 .А дядо Ламби ехидно намигна,., и звучно се провикна: — Ехе-ей! Видиш ли каква устата била момичка-та! Със старите хора седнала да се подиграва! И. Петров, HЛ, 48. — Ехе-хей, много пари са това! — И все у нас ще дойдат! Б. Обретенов, С, 148.
3. За израз на самохвалство, закана и под. — Ама тебе май не те бива.. — Мене ли? Хъм. (Поклаща глава, гордо). Е-хей! Й. Йовков, Б, 14. — Чакай, — казва — да видиш, как се пасат говеда по чуждо... Ехей, пале ниедно, човек убивам за тоя имот, та тебе ли сеир ще ти гледам... Кр. Григоров, ОНУ, 37.
ЕХЕЙ2 и (удължено) ехе-ей, ехей-й, ехе-хей частица. За усилване. При подчертаване, че нещо е много значително, голямо или че е в много висока степен, от голям мащаб и под. — Вярно бе, други, без неговите заслуги, направиха ехей — палати, а той... две стаи.., нали съм ходил у тях. Ст. Даскалов, CЛ, 48. Хората станаха ехей — специалисти, а той си остана същият некадърник.
