ЕХЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил.
1. За човек — за който са присъщи злоба, злорадство, язвителност. Но ехидният Хаджи Смион,.., прибърза и бутна с лакътя си учител Гатя. Ив. Вазов, Съч. VIII, 38. Какъв ближен можеше да му бъде например този проклет, ехиден и хитър младеж Зел-ков? Г. Караславов, Избр. съч. II, 23. Ехиден Василий с ехидност подхвана. С мъст адска подсили.. В. Марковски, ПЗ, 263.
2. Който съдържа или изразява злоба, язвителна насмешка; жлъчен. Не оставяше никой да замине из пътя,.., докато му не прикачеше някой верен епитет, докато го не надареше с някоя ехидна забележка. Ив. Вазов, Съч. VI, 163. Той се изсмиваше високо, с глас, зловещ и ехиден, който измъчваше нощната тишина като викът на кукумявка. Елин Пелин, Съч. III, 63. На Свиленка никак не й харесваше тоя човек. Нито муд-ната му походка, нито ехидната му, подигравателна усмивка, нито зеленикавите му, присвити очи, които гледаха някак завистливо. Кр. Григоров, И, 199. Думите му [на Нацов] бяха споходени от ехиден двугласов кикот. И. Попов, ББ, 22. Маймунката се хвана за корема — ехидният й смях беше досущ като на Кочев. В. Сотиров, ДНП, 32. Намираха се хора, които донасяха тия думи [На Цанков] в двореца, придружени с ехидни коментарии. С. Радев, ССБ I, 194. Боян се позапъна. Имаше да казва още много, но председателят го прекъсна с ехидна снизходителност от името на всички. Л. Дилов, ПБД, 146.
ЕХИДНА1 ж. Дребен торбест бозайник с тяло, покрито с косми и бодли, и с права остра човка, който снася яйца, и обитава Австралия, Нова Гвинея и др. Echidna acu-leata. Премина, без да го [Том] забележи, ехидна — все едно бодливо свинче, но с дълъг рогов клюн. От този клюн висеше чер-вейообразният й език, с който тя облизва мравките и термитите от дупките им. П. Бобев, ОН, 61. На птицечовката прилича ехидната. Тя живее в Австралия. На гърба си вместо косми има рогови игли. Зоол. VII кл, 123. Покритата с бодли дъл-гозурлеста ехидна е бозайник, който снася яйца (чудо на природата!). ЛР, 1971, кн. 5, 17.
ЕХЙДНА2 ж. 1. Само мн. Зоол. Род отровни змии, които достигат до 3 м. и обитават Нова Гвинея и Австралия. Psendechis.
— Какви са ехидните? — Те са един вид ядовити змии. КТЕМ, 230. Змиете са много видове, именно: аспид (..), ехидна или пепелянка, водница, смок, кротал и др. Т. Шишков, ПХ (превод), 34.
2. Всеки отделен екземпляр от тази змия.
— Змия! — изфъфли той. — Още една! И още!.. Едната бе пропълзяла върху пътеката, а другите висяха от скалата пред очите му. Три ехидни с черни гърбове и розови кореми, дълги повече от два метра всяка. П. Бобчев, ОН, 154. Майката обвинява сина си пред проконсула, който заповядва да вържат юношата в един чувал със змии и ехидни наедно. СбНУ, VI, 244.
3. Остар. Отровна змия; усойница, пепелянка. Нарие се уплашил и, като че от ехидна ухапан, пребледнял. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 70. Например, смокът,.., не е смъртоносен;.., обаче ехидната, която живее в нашите страни, е много опасна. Е. Васкидович, ПП (превод), 29. Къде се скиташ там из небесата / попитала ехидната орела... / .. / Орелът отговорил: „— Аз усещам / в безкрайното си хвъркане една безкрайна радост: / пълзящи гадове не срещам...“ Ст. Михайловски, Избр. съч. I, 302.
4. Поет. Подъл, коварен, зъл човек; змия. Грешни са поборници опълченците само в това: че са доживели да изливат дивата си злоба на тях,.. Такива ехидни се намират днес между нашето общество,.., и си служат с най-ниските средства, да оцапат с клевети най-заслужилите хора на отечеството. НБО, 15-16. Ехидната, дето най-кле-то покорство без срам благославя с ро-мейски тамян, / изтръпва от ужас. В. Мар-ковски, ПЗ, 229.
— Гр. ехгбуа 'пепелянка, змия'.
ЕХЙДНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Книж. Държа се ехидно, язвително, отправям ехидни, злобни, злъчни думи, забележки към някого; ехидствам. Оглупя и в държанието си,., в редакцията я взеха на подбив дори невзрачните мъже, които друг път не биха спали от радост, че разсеяно ги е поздравила. Жените ехидничеха — намери си майстора малката. И. Велчев, КЕЛ I, 61.— Защо трябва да злорадстваш и да ехидничиш, когато на другите им се случват неприятни неща?
ЕХЙДНИЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от ехиднича; ехидстване.
ЕХЙДНО. Нареч. от ехиден; злобно, злорадо, язвително, жлъчно. Усмихваше се ехидно,.., усмивката му беше като ухапване от куче. 3. Сребров, Избр. разк., 142. Тя помълча, погледна крадешком Ралчо и ехидно поде: — Чух, че сега пък за къщата ще ви съдят! Ралчо трепна и се извърна зло към нея. Ст. Даскалов, СЛ, 131. — Нима имате дървеници! Този път не се въздържах и ехидно й отвърнах в същия стил: —Да, с хиляди и милиони! Тарас, СГ, 79.
— А, ти ли си? — за миг повдигна глава Стоичков.. — Отдавна не сме се виждали
— ехидно казах аз, — та вече си забравил как изглеждам! А. Наковски, БС, 8.
ЕХЙДНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на ехиден; злобност, язвителност, жлъчност. Тя го гледаше внимателно.. Оная усмивка пак се появи на устните й и тоя път в нея личеше не само подигравка, но и някаква ехидност, която го разгневи.
