III, 126.@ В съчет. ех че, ех пък, ех и, ех п ъ к и. — Ех че сме и ние. Измислихме цяла история. Да си вървим, докато ония не са ни напердашили. П. Проданов, С, 75. Стопанката я драсна веднъж върху палилото на кутийката, повтори, потрети, но никакво пламъче не се появи. Тогава ядосаната жена викна: — Ех че негодна клечка!
А. Каралийчев, ТР, 13. — А бре джанам, му велит яз, ко го пазареф чифлигоф, го паза-реф со се корито. Камо го сега коритото?
— Ех пък и ти! Що се чиниш беузур? Едно корито не йе нищо. СбНУ XXIX, 199. Улавяме най-подир да са караме, защо нищо не сме направили.. Ех гиди, как лесна работа за нас да са караме помежду си! Г, 1863, бр. 7, 49. Тогава майката се намесва, и я съветва с евангелска кротост: — Ех и ти Софче, каква си! Недей приказва така, да сърдиш баща си! Св. Минков, РТК, 115. — Дори ушите ти ще огризат.. — Ами., и ушите?
— Ех, пък и ти! — .. — То само се казва тъй... П. Бобев, ГЕ, 116.
6. За израз на закана; ах. — С пушка не може да се ходи — каза той. — Пък някой може да се опита и да ме задържи... Ех, само да има късмет! — закани се Китев. Г. Кара-славов, ОХ II, 462.
ЕХ2 частица. За усилване. 1. При изразяване на съгласие, примирение с нещо.
— Грехота е — вика той [Павел] — да ида пиян на нивата, дето се ражда хлябът... Ех има право... умен е мой Павел. Елин Пелин, Съч. I, 25. — То... къщата е зела-дала веке.. И е време да си направим нова, току нали не достига.. — Ех, децата да са живи и здрави
— обади се Кръстьо. Г. Караславов, ОХ I, 87. Радвам се и аз, много се радвам на премяната ти, чедо, ама... ех, то не може на всички да се угоди: свекървата ти, виж, дип не била доволна от тая премяна. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 251. — Ами... колкото мога. Да помогна. Вие не ми се смейте.. — Ех, щом пък искаш — твоя воля. Д. Талев, И, 523. — Тъкмо си рекох — днес трябва сам да се оправям, а то... Ех, поус-пали сте се мъничко, ама нали все пак ни сварихте... П. Бобев, ГЕ, 18.
2. Прен. При подчертаване на копнеж, желание за нещо; ах. — Ех, защо не съм и аз птица! — въздъхна стражарят. Елин Пелин, Съч. I, 216. Владо изгледа другарите си бащински и за свое оправдание забеляза:
— Странджата ще се погрижи за вас — ще ви намеря нещо по-хубаво и топличко...
— Ех, кам тоя господ! — обади се Марко. Д. Спространов, С, 23. — За Съба си мисля, Момчиле, — заговори Войхна.. — Де да бе той сега тука, ех! Ст. Загорчинов, ДП, 331.
— Ех, да ще да мине сега по шосето едно прасенце! — тихо и мечтателно се обади Юрдекът. П. Вежинов, НС, 255. Нивата още не беше изорана,.. Ех, да му падне на него, да я пипне той. Г. Караславов, Избр. съч. I, 321.
3. Пред обръщение — при успокояване на събеседника или за смекчаване на казаното.
— Ех, синко, ти по-добре не ходи в село! Не мож живя ти там от хорски присмехи, от думи. Елин Пелин, Съч. I, 123. — Ех, пред-седателке, веднъж да приберем житцето!
— галъовно думаше Борис. Н. Каралиева, Н, 144. Ех гиди, кметове народни, те да има да ядът, да пият и да пращят, а сиромасите, кански да пищят! Г, 1863, бр. 10, 85.
ЕХА и (удължено) ех-а-а междум. Разг. Вик за изразяване на приятна изненада или задоволство, добро разположение или самочувствие. — Ха наздраве, дядо Хаджия! Ех-а-а! Като мед,.., па реже, реже, като снож... Т. Влайков, Съч. I, 1925, 151.
— Еха-а-а-а!.. Де да забележим, че си дошел, а? Язабий един гвоздей на долния праг, та да се запомни! Д. Немиров, Б, 99. Всичко има на софрата. Всичко, каквото е измислил тате, когато е минавал край магазините с хубавите неща. Еха, яде се не на шега! Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 43-44.
ЕХЕ1, е-хе и (удължено) ехее, ехеее, ехе-хе, е-хе-хе-х-ее междум. Разг. 1. Самостоятелно или предхожда обръщение — подвикване, отправено към някого, за да се обърне или за да привлече вниманието му.
— Ехе! — говори той — какво се умислихте... И. Йовков, Разк. I, 58. Ехе, момчета, елате тука, приближете се. II Обикн. удължено. Вик, отправен към някого, който се намира далеч, за да се установи връзка с него. — Е-хее! — обади се някой от височините. — Е-хее! — отговорихме ний на замръкналия заблуден пътник. — Е-хе-хе-хее! — отзова се той отчаяно и ни предизвика да му отговорим със същия възглас. Ал. Константинов, Съч. I, 257.
2. Само самостоятелно — подвикване за изразяване на добро и бодро настроение, на самочувствие и под. — Моля ти се, мъничко да надникна и аз. — Не може!... Ехее! Хоп! Хоп! Хр. Смирненски, Съч. III, 72. Вейте [русалии] по гласа негов [на началника] извикват всегласно: „ехее!“. К. Шапка-рев, Р, 13.
3. За израз на изненада, удивление, възхищение. — Ехе, тая работа далече отишла!
— поклати глава докторът. Хр. Смирненски, Съч. III, 141. — А жените се отракаха
— ехе! Местни колективи... Сега за 8 март подготвят нещо, тайно. Н. Стефанова, РП, 135. „И само това ли? Ехе, на какви работи още е той способен!“ An. Константинов, БГ, 15. — Този Чернъо е син на [кравата] Петкана. Ехее, какви телци ражда тя... Кр. Григоров, Н, 27. — Офицерин ще станеш ти, офицерин те искам аз — .. — Да туриш едни пагони, да окачиш оназ шапка, ехе-хее! И. Петров, HЛ, 245.
4. За израз на хвалба, самохвалство, самодоволство. — Двама синове ако не мога да разделя, ехеее! Половината на Петка, половината на Ивана... Кому каквото се падне —
