ра, и ефузивна, когато лавата се разлива на повърхността. Ст. Бошев и др, ГТ, 200. От изстиване и втвърдяване на лавата се образуват вулкански (ефузивни) скали. Р. Христов и др., Г, 24.
ЕФУЗИЯ ж. 1. Геол. Процес на изригване, изливане на лава (магма) по повърхността на земята и образуване на ефузивни скали. Процесът на внедряването на магмата между пластовете и скалите на земната кора се означава като интрузия, а изригването на лавата навън от земната кора — като ефузия (екструзия). Г. Георгиев, П, 115.
2. Физ. Вид дифузия, при която газ изтича бавно през малки отверстия.
— От лат. е£Ги$ю 'изливане, разливане'.
ЕХ1 междум. 1. За израз на радост, възторг, доволство, възхищение; ах. Така накитена и пременена,.., като иде на хорото, ех, то вече не можеш да й се нагледаш! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 10. — Ех, да го знаете вие какъв беше той, бае ви Ивана, на времето. П. Р. Славейков, Избр. пр П, 44. Ех, та чудно наше село, / на селата е начело. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 324. На всички, / кой знае как, усмивката й крехка / допадаше,.. / Ех, хубава усмивка беше тя... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 94. • Обикн. във възклицателни изречения пред обръщение — за изразяване на одобрение, възторг или бодро, приповдигнато настроение. —Ех, ниво! Да си хляб и сол, в торбата си ще те туря. К. Петканов, X, 168. Ех, / волен рибарски живот, / описан / в толкова песни!
Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 52. Ех, родно село! Ем. Попдимитров, СР, 16. Ний, унесени, още говорим... / „Ех, ти волен, хайдушки живот!“ В. Андреев, ППес., 54. • В съчет. е х ч е. — О, бай Василе, здрасти! — извика той. — Ще ме закараш до село, ще черпя. Ех, че кончета.. Аз с такива кончета обичам да пътувам. И. Йовков, АМГ, 56. Той перна с железния край на тоягата си натрупаните на камара главни тъй силно, че въглени захвърчаха на всички страни с ис-крести пламъчета. — Ех че огън! — каза той. Ст. Загорчинов, ДП, 31-32. Ех че беше радост! Малката лястовичка седеше горе в гнездото си и пееше сватбена песен. Св. Минков, СЦ (превод), 76.
2. За израз на душевна болка, мъка или съжаление за нещо. — Ех — моят Пешо — насълзи тя очи — къде да беше сега жив, та да се радва чедото ми. Кр. Григоров, Н, 133-134. Колко пъти съм сънувал, че ходя на лов, а ето и до днес не съм ходил. Ех, татко да беше се върнал жив от Унгария, щеше да ми донесе ловджийска пушка — въздъхна момчето. Ем. Станев, ПЕГ, 58. Той [Липо] вървеше тежко и бавно към ония горски баири пред него, зад които беше селото им, и мислеше за майка си,.., за баща си и за сестра си,.. — Ех, — въздъхна той, — нищо не могох да им занеса! Елин Пелин, Съч. I, 119. Той побутна с ръка търкулнатия на пода топ. — Е харно, на мястото си е тук,.., но да беше железен. Ех... нямаме ние железни топове, нямаме. Д. Талев, И, 483. "Хамийска орисия, ех! — мислеше си Гяур Имам. В. Мутафчиева, ЛCB II, 34. //За израз на същите чувства, породени от спомена за нещо преживяно.
— Ех, сестро, — отпусна глас Райко и си посви веждите. — Какво не изпатих, докле доведа тая болярка тука! Огън-девойка — с ножа ми искаше да се прободе. Ст. Загорчинов, ДП, 158. — Ех, що ли ти говоря, войводо? Сам си бил отрок, сам знаеш отрошка неволя. Ст. Загорчинов, ДП, 325.
3. За израз на съчувствие или състрадание към някого; ах. — Със жълтиците купих овце. Дойде болест, изтръшка ги до една.
— Ех, това е много лошо! Ран Босилек, ВП, 103. — Защо ще ме съжаляваш, чичо... Кой да ни пере? Перачка ли? Парите не стигат! — Ех, и твоята е една, Ванко... М. Грубешлиева, ПИУ, 61. — Две деца ми умряха.. — Ех, такъв е светът! — каза Слав. — Какво да правим. Й. Йовков, ПГ,
48. — Еех, свършило се е с моят брат! Бог да го прости!. СбНУ XLIX, 342.
4. В съчет. ех че, ех та. За израз на изненада от нещо неочаквано, непредвидено; ах.
— Ами сега? — каза той. — Из кой път да уловим. Ех че сеи объркахме! Ами сега накъде да вървим? Й. Йовков, ПГ, 19. Момичето затворило желязната врата и спуснало резето. Ех че страшно заревала вещицата.
А. Разцветников, СН (превод), 31. — Че мечка такава опашка има ли бе, мушморо-ци такива? — Ей, вярно, бе! — Ех че ни из-хитри! П. Проданов, С, 122. — Ех та то името й турено, — каза госпожа Хаджи Ро-воама. Ив. Вазов, Съч. XXII, 52.
5. За израз на досада, недоволство, възмущение; ах. Но преди да се сварят яйцата, сирената зави тревожно. — Ех, тия англичани... М. Грубешлиева, ПИУ, 257. — Ех, още ли има да се уча? — въздъхна пак дядо Матейко. Елин Пелин, Съч. I, 36. — Ей, оттук не се минава! Връщай се!.. — А защо да не се минава? Оттук е по-направо.. — Забранено е.. — Ех, да му се не види макар! —.. — Значи, трябва да се връщам... Д. Ангелов, ЖС, 256-257. // За израз на несъгласие с някого или на неодобрение, укор, към някого или нещо или към себе си. — Господа, срамота е да приказвате с такъв тон за горките момичета [слугините].. — Ех, ех, Авраме... Ти пак ги захвана твоите! — прекъсна го кисело дебелият пенсионер. Г. Рай-чев, ЗК, 25. — Колко си приличаме двамата. — Ех, ти не ме обичаш, много си лоша, Войке! Елин Пелин, Съч. I, 92. — Ех, Пет-лъо, Петлъо! — измуча той [Белчо]. — Голям безделник си ти. П. Бобев, ГЕ, 15.
— Ех, дявол да я вземе! Ще трябва цял ден да се влачи с мене... Хр. Смирненски, Съч.
