дих на ефирния телефон. ЖТ, 2007, бр. 2 [еа]. Съветът даде ценни указания за., предоставянето на безплатно ефирно време за предизборни новини. Правилата., се отнасят както за БНТ и БНР', така и за частните медии. Сега, 1999, бр. 202 [еа].Ефирен оператор. Ефирни реклами.
4. Нов. За телевизионен канал, програма — който се излъчва с предаватели, а не по кабел. Шоуто ще бъде по-различно от тези, които всички кабелни и ефирни телевизии въртят в момента. Мон., 2001, бр. 732, 12. В София, който няма кабел, следи програмата на ефирната Нова телевизия. 24 часа, 1999, бр. 287, 31. Ефирни медии.
5. Нов. Който е свързан с излъчване на предаванията на такъв телевизионен канал. По официална информация от Комисията за регулиране на съобщенията телевизията ТВ2 притежава валиден и действащ програмен лиценз за ефирно разпространение. Кап., 2006, бр. 13 [еа]. Като най-сериозни противници на идеята голяма част от ефирните честоти да останат в ръцете на тези, които ги ползват в момента, се очертават собствениците на някои от най-старите и най-известни кабелни телевизии. Банк., 2006, бр. 16 [еа].
ЕФЙРНО. Книж. Нареч. от ефирен. Тихо заваля снегът и изпълни въздуха с едва доловимо и кротко шумолене. Като че от небето се спущаха безбройни, ефирно леки завеси. Ем. Станев, ПЕГ, 21. Там е и сребърната пчелица с ефирно тъпички крилца. Ст. Марков, ДБ, 195. Тя танцуваше плавно, ефирно. Нова телевизия ще продължи да се разпространява ефирно само в София и района, а в страната — по кабел. ДТ, 2001, бр. 187, 11.
ЕФОР м. 1. Истор. В древна Спарта — един от петимата мъже, ежегодно избирани от Народното събрание, за да контролират дейността на царете. Царете [в Спарта] били контролирани от пет души ефори, избирани за една година. Те имали големи права и могли да дават царете под съд. Ист. V кл, 63. В Спартанската республика главна-та власт принадлежала на ефорите. Н. Михайловски, РВИ (превод), 178. Държавата се управлявала от аристократите — царете, ефорите и съвета на старейшини-те. Ист. V кл, 1980, 109.
2. Разш. Остар. Управител, настоятел, пълномощник. Види ся, че Хрисант праща доста пари тука, за да откупува капии;.. Той писал на ефора си тука, да ся помоли на нашите, да го покровителствуват. АНГ, кн. 1, 93. Кнезовете са били избирани от населението и за всякоя кааза е имало по един,.. Кнезът е бил народният трибун или ефор пред местните турски власти. Д. Маринов, СбНУ II, 65. // Светски настоятел на манастир или училище. Гръцкото училище от месяц и половина насам е затворено за буната, която учениците направиха въз ефорите и въз учителя. АНГ 1,ЧД37.
— От гр. е<роро<;.
ЕФОРИЯ ж. 1. Истор. В древна Спарта
— висш контролен орган, колегия от петима мъже, избирани ежегодно от Народното събрание, за да следят и контролират дейността на царя.
2. Разш. Остар. Настоятелство, управително тяло на манастир, училище, болница или на друг обществен институт, който се издържа със средства, завещани от частно лице и под. В 1830 год. той [Априлов] си дава оставката от гръцката одеска ефория и заминава за Цариград, само за да се погрижи, „под по-благ климат“, за разстроеното си здраве. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 223. Нотабилите от Букурещ проектирали да си направят .. едно по-добро „учено дружество“, пак по образец на своето читалище и на ефорията си. М. Арнаудов, БКД, 98.
— От гр. бфоре(а.
ЕФРЕЙТОР м. Воен. 1. В армията и в някои полицейски части — воинско звание (чин) с една степен по-високо от редник. След капитулирането на французите в крепостта бях повишен в чин ефрейтор. Ал. Гетман, ВС, 152. Ако служеше сё там, беки щяха да те произведат досега нещо в чин — ефрейтор или младши. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 376. — Скачай, че дяволите ще те вземат! — кресна почти в лицето му ефрейтор Диневски и посегна да го свали от леглото. Б. Несторов, СР, 43.
2. Лице с такова звание. Навярно Карталов, ефрейторът,.., е поставил тоя часовой на прозореца. Й. Йовков, Разк. III, 43. Тук не можеше да го види кондукторът или подофицерът, нямаше да го изпсува ефрейторът, който иска, „да си изкара яда“ от офицерите, върху гърба на бъдещия офицер. Д. Добревски, БКН, 13. На вика на часовоя се притекъл намиращият се наблизо ефрейтор, който подирил да хване тайнственото бяло същество. Св. Минков, ПК,
5. След като рапортува за извършената работа, ефрейторът се помая, очите му хитро заблещукаха. Б. Несторов, СР, 202. При съставянето на сборника [„Балканската война“].. да вземат участие, не само различни категории войници (граничари, барабанчици, подофицери, ефрейтори), но да има и един войвода от Македоно-одринско-то опълчение. Н. Хайтов, П, 258.
— От нем.Ое1хекег през рус. ефрейтор.
ЕФРЕЙТОРСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Воен. Който се отнася до ефрейтор. Ефрейторско звание. Ефрейторски нашивки.
ЕФУЗЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Геол. Който се отнася до ефузия (в 1 знач.); вулканичен, вулкански. Известни са два типа магматична дейност: интрузивна — при внедряване на магмата в земните нед
