стилката, без балтон, без жилетка. ЖД, 1968, кн. 3, 18. Директорска дума. Директорско нареждане.
2. Който е свързан с директор или се отнася до директор (в 1 знач.). Славно е да си обикновен човек! Разбрах това едва след като отхвърлих от гърба си тежкото бреме на директорските задължения. Ст. Христозова, ДТСВ, 136. Ружа отново започна да я вика при себе си в директорския кабинет и да разговаря с нея за плановете, за нормите, за дисциплината. К. Калчев, СТ, 27. От година време той беше напуснал директорското си място, за да заеме службата на информатор при банката на Смрикарова. Ст. Чилингиров, РК, 267. На другия ден директорът повика Надя Сарачова. В дирекцията на директорското канапе седеше дебел господин с шапка на главата. Елин Пелин, Съч. IV, 257. Директорски фонд. Директорски пост.
◇ Директорски съвет. 1. Висш административен орган, ръководството на някакво учреждение, предприятие, отрасъл от промишлеността и под., начело с директора. Днес в института ще заседава директорският съвет. Ще се вземат решения за нови конкурси. 2. Заседание, на което участват всички членове на ръководството на учреждение, предприятие и под. Резултатите от конкурсните изпити бяха обявени едва след директорския съвет.
ДИРЕКТОРСТВАМ, -аш и ДИРЕК-ТОРСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Заемам пост директор и изпълнявам служебните си задължения, свързани с него. Бащата на моята приятелка директорства в гимназията в нашия град вече двадесет години.
ДИРЕКТОРСТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от директорствам; директор-ствуване, директорство.
ДИРЕКТОРСТВО, мн. няма, ср. 1. Длъжност на директор. Тома Велев, който е преместен от девическата гимназия в прогимназия тука, си е подал оставката. Не би ли било възможно да му се даде директорство на някоя прогимназия тука? Ив. Вазов, НПис., 167-168.
2. Управление, ръководство на директор; директорстване, директорствуване. По време на първото му [на Божан Ангелов] директорство ценно съдействие му оказал П. К. Яворов, по това време драматург на театъра. Ив. Богданов, СП, 41. От година и половина трупата, под директорството на Касапски, основателя й, влачеше по градове — големи и малки — своето чергарско, необезпечено съществувание. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 78. Десет години по-късно организирана българска трупа дава своите представления под директорството на първия български драматически писател
— Добри Войников. Н. Лилииев, ЛФ, 1956, бр. 2, 1.
ДИРЕКТОРСТВУВАМ. Вж. директорствам.
ДИРЕКТОРСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от директорствувам; директорстване, директорство. Неговото [на Б. Ангелов] директорствуване в Софийската народна библиотека .. се е оказало много полезно за развитието на този важен културен институт. Ив. Богданов, СП, 42.
ДИРЁКТОРЧЕ, мн. -та, ср. Разг., често ирон. У мал. от директор (в 1 знач.); млад директор. Като видя как няколко пъти младото директорче на гимназията изпращаше Николина до вратата им, сърцето на бащата омекна от радост. Л. Михайлова, Ж, 91-92.
ДИРЕКТОРША ж. Разг. Съпруга на директор (в 1 и 2 знач.). — Според мене това не е никакъв художник — съскаше жената на директора .. Нищо не знаете — рече историкът. — Оня, новият по рисуване, развали къта долу и каза, че нямало нужда от олтари .. — Ти чу ли го добре — скочи ди-ректоршата. Д. Бегунов, ГП, 58-59.
— Рус. директорша.
ДИРЕКТРИСА1 ж. Мат. 1. Права, върху която лежи даден вектор.
2. Права в равнината на едно конусно сечение, за която отношението между разстоянието на коя да е негова точка до тази права и разстоянието от същата точка до фокуса е постоянна величина.
— От лат. directrix 'направляваща' през фр. directrice.
ДИРЕКТРЙСА2 ж. Воен. Специално съоръжен участък на артилерийски полигон или във войскови учебен център, предназначен за артилерийска стрелба.
— От лат. directrix 'направляваща' през фр. directrice.
ДИРЕКТРЙСА3 ж. Остар. Книж. 1. Директорка. Аз позвъних пред вратата. Излезе една млада мис и на моя въпрос мога ли да видя директрисата, тя ма пригласи да вляза в класа. Знан., 1875, бр. 19, 299.
2. Директорша (Ал. Милев и др., РЧД).
— От фр. directrice.
ДИРЕКЦИОН м. 1. Кормило на шейна или на автомобил.
2. Разг. Шейна с кормило.
— От фр. direction. — От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
ДИРЕКЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до дирекция. Той разтвори портфейла си, извади оттам копие на дирекционното писмо и го посочи на Ко-жицка. А. Гуляшки, Л, 314. Поблагодарих на Ганчева и заедно с Пишманов се запътих обратно към дирекционното здание. С, 1954, кн. 3, 87.
◇ Дирекционен съвет. 1. Директорски съ-вет(в 1 знач.). В кабинета на председателя
