ДИРЕКТИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който е присъщ на директива. Директивният характер на плана отразява необходимостта от централизирано ръководство.
2. Който представлява директива, който е с характер на директива. Директивен план. Директивно писмо. Директивны документи.
ДИРЕКТНО нареч. Книж. 1. Без посредничеството на някого или на нещо; пряко, непосредно, непосредствено. От услугите на фотографията се ползу ват директно много хора. И. Малиновски, ХФ, 71. От една седмица са включени в автоматична-та телеграфна централа — телекс — 11 големи града на страната .. и по автоматичен път те могат да избират номера помежду си и директно да си разменят телеграфния трафик. ВН, 1960, бр. 2653, 1.
2. Без заобикалки, направо, пряко. Той продължава да пита все тъй просто в течение на още близо два часа. Трябва да му се признае, че води разпита умело, макар и твърде директно, и че прави всичко необходимо, за да не ми пресъхнат устата. Б. Райнов, НН, 316. — А защо не ми отговорите директно? — Много просто! — каза той. — Мъча се поне формално да спазвам инструкциите, които са ми дадени. П. Вежинов, СП,
14.
3. Направо, пряко. Холът на апартамента се осветява директно.
ДИРЕКТОР м. 1. Отговорно административно лице, ръководител на учреждение, научна или културна институция, учебно заведение или предприятие. Когато тържествената програма беше привършена, директорът на училището прочете имената на отличниците и ги помоли да се качат на сцената. Ал. Бабек, МЕ, 217. Секретарят на господин генералния директор на „Ни-котиана“ чакаше със свито сърце звънеца, който щеше да го повика на доклад. Д. Димов, Т, 252. По случай годишнината на театъра директорът устрои тържество. Ст. Даскалов, ЕС, 168. Главен секретар, министър, съветник при Министерството на народното просвещение, директор на музея и Народната библиотека — Константин Иречек пореше неуморно целината на българската книжовна нива и хвърляше здрави семена. А. Каралийчев, ПГ, 207-208. Административен директор. Технически директор. Директор на научен институт.
2. Административно лице, ръководител на дирекция (във 2 знач.). Тя реши даже чрез независим труд да се избави от тежката опека на баща си и приготви прошение до директора на просвещението да иска учителска служба. Ив. Вазов, Съч. XXV, 30. Директор на Дирекция „Финансово-икономически дейности“ в БАН.
3. Истор. Член на директорията във Франция. Съветът на 500-те изработвал законите, а съветът на старейшините ги одобрявал или отхвърлял. Двата съвета заедно избирали петима директори, които образували директория. Ист. X кл, 29. А най-после ся якобинците скарали помежду си .. И така ся свършило господствуването на якобинската партия / .. /, а за управляне господарства определили пят директори. Г. Йошев, КВИ (превод), 324.
— Лат. director през рус. директор или нем. Director.
ДИРЕКТОРАТ, мн. няма, м. Рядко. Книж. Колегия от директори на голямо предприятие.
— От Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1970.
ДИРЕКТОРИЯ* ж. Истор. 1. Орган на изпълнителната власт, състоящ се от петима изборни директори, учреден във Франция от 1795 до 1799 г.
2. Колегия на ръководителите на отделни държави в дадени исторически моменти. Военните проблеми са поставени на четвърто, на последно място — след въпросите за Берлин, тристранната директория и икономическите проблеми. 33, 1958, бр. 3830, 3. Обсъден бе въпросът за тристран-на директория в НАТО.
— От лат. directorium.
ДИРЕКТОРИЯ2 ж. Нов. Информ. Списък от йерархично подредени имена на файловете, съдържащи се в паметта на компютъра; фолдър. В произволна нова директория запишете файловете от инсталацио-ния диск на програмата Уиндоус. Кап., 2005, бр. 50 [еа]. Директорията съдържа нива от поддиректории с дървовидна структура.
— От англ. directory.
ДИРЕКТОРКА ж. Жена директор (в 1 и във 2 знач.). Тя [Невянка] съединяваше сво-бодната и естествена простота в обноските с някаква мечтателност и сантименталност на руската възпитаница, чела скришом от зорката директорка на пансиона Лермонтова и Байрона. Ив. Вазов, Съч. XXV, 28. Утренов започна да пише разказ, но когато директорката на списанието му поиска нещо по-длъжко, той го разтегна, .., вмъкна една нова героиня и предаде ръкописа. Г. Караславов, Избр. съч. П, 80. Всеки ден го търсеха по два-три пъти. Особено Ружа Орлова, новата директорка, тя като че нямаше друга работа: „Дядо Екиме, можеш ли да прескочиш за малко до фабриката?“ К. Калчев, СТ, 17. Директорката на Дирекция „Международно сътрудничество“ беше дългогодишна и опитна служителка.
ДИРЕКТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който принадлежи, който е на директор (в 1 знач.). Аз бях директорска дъшеря, а ходех в гимназията с кръпки върху пре
