на дирекционния съвет инженер Жулев прониква студена утринна светлина. 3. Среб-ров, Избр. разк., 192. 2. Заседание, в което участват членовете на ръководството на предприятие, учреждение и др.— С хора, които не могат да различат калай от желязо, какъв план ще изпълняваме .. — Ако не можеш да създадеш майстори от хората, то тогава вземи кози — отвръщаше му шеговито Мечков .. Това беше на първия дирекционен съвет. Д. Кисьов, Щ, 305. Дирекционно съвещание. Дирекционен съвет (във 2 знач.). В сряда братовчед й Никола каза, че не може да я придружи, имал дирекционно съвещание в завода. Ем. Манов, ДСР, 383.
ДИРЕКЦИЯ ж. 1. Остар. Ръководството на някакво учреждение, предприятие, отрасъл от промишлеността и под., начело с директора. Във фабриките и корабостроителниците работата вървеше все по-муд-но и по-мудно. Дирекциите уволняваха група след група. Д. Добревски, БКН, 98. Според официалните сведения на самата дирекция той [А. Кънчев] не е завършил курса на областното земеделско-индустриал-но училище в Табор. Ив. Унджиев, ВЛ, 231. Тия обявления се пръскаха от дирекцията на Саломоновския цирк на Соболевска улица. Ив. Вазов, Съч. VI, 133.
2. С несъгл. и съгл. опред. Административ-но учреждение, което ръководи известен сектор на държавното управление или на стопанския и културен живот. Той [Бояджиев] беше дошел в София още младеж, беше постъпил чиновник в Дирекцията на печата. Елин Пелин, ЕСМИ (Д. Бояджиев, С), 5. Той очакваше нетърпеливо последствието от прошението си за стипендия, което бе подал в Дирекцията на просвещението. Ив. Вазов, Съч. VIII, 154. Дирекция за геоложки и минни проучвания. Дирекция на полицията. Главна дирекция на българските железници. Главна дирекция на статистиката. Концертна дирекция. II Административен отдел в държавна, правителствена или науч-на институция. Дирекция „Материално-техническа база и имоти“ в БАН.
3. Помещението, сградата, в която се намира управлението на учреждение, предприятие и под., или ръководно административно учреждение. Минаваме километри дълги работнически улици .. Най-после спираме пред дирекцията на една от най-големите и най-стари каменовъглени мини. Н. Фурнаджиев, МП, 75. Върху изсечена тераса в снагата на малък хълм са построени продълговати бараки .. Там са дирекциите, кабинетите на инженерите. 3. Сребров, Избр. разк., 190. „През оная зловеща нощ [16 април] на 1925 година Дирекцията на полицията беше тясна да побере хилядите народни синове, оковани във веригите на побеснялата власт.“ В. Карагьозов, Избр. пр, 27.
4. Стаята на директора в едно учрежедние, учебно заведение, предприятие и под. В дирекцията на директорското канапе седеше дебел господин с шапка на главата, с червено лице, суров и страшен. Елин Пелин, Съч. IV, 257. Жената теглеше детето и бързаше след работника. Той я отведе пред вратата на дирекцията. М. Грубеш-лиева, ПИУ, 29.
— От лат. directio през рус. дирекция.
ДИРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. и диал. 1. Заден. Противоп. преден. Празното място на дирната част на залата беше галерията. Ив. Вазов, Съч. VI, 24. Тука са живели огромни животни .. Денем се изправяли на дирните си крака и протягали нагоре шии. Тъй са можели да достигнат до узрелите плодове. А. Каралийчев, С, 284. Дирният край на тази върволица хора бил на Арбанашкия връх при дървото, докато предният влязвал в Долня махала при моста. НБ, 1876, бр. 28, 111.
2. След който не следва друг или с който се изчерпва, свършва нещо; последен. Тия безбройни животинки разядат утробата на бубата, някога веднага, след първия и втория сън, а повечето след най-дирния сън. Лет., 1874, 187. Нищо не бърка да ся предположи, че това преселение [на славяните], което историята забележила, не било първо, както и не дирне. Т. Бурмов, БКн, 1859, май, кн. 2, ч. П, 299. Нани ми, нани пиленце, / първо и дирно, детенце! Л. Каравелов, Съч. I, 20. С косми веч побелели бяхме ний, / след толкоз мъки, скитания безспирни, / кога стигнахме теснините тез, / де на света границите най-дирни / положил е без-смъртний Херкулес. К. Величков, Ад (превод), 217.
3. Със същ. време и под. — който съществува от най-близко време или е станал в най-близко време; последен, предходен, скорошен. Тази гора била съединена с града чрез дървян мост .., който до най-дирните времена много са почитал от римляните.
Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 268. Колкото за дирне време тряба да знайме, че българите са имали постоянни владения и временни владения. Р. Каролев, УБЧИ, 52.
4. Който е най-нов, току-що появил се; последен. — Колко младежи, .., като облякоха жените си с най-дирнята мода, и къщята си с алафранга такъми (мобили), съблякоха капитала си и останаха голи! Д. Вой-ников, У, 1871, бр. 5, 84-85.
5. Който идва по ред след друг или се намира след друг пред него; следващ (Н. Геров, РБЯ).
6. Книж. Като същ. дирният м., дирнята ж.
Лице или предмет, за които се е говорило или споменавало малко преди това. Щом той са обърнал към Перса, който го ударил, тутакси другарят на дирния издигнал вече ръката си, за да порази смъртно Алек
