М. Грубешлиева, ПИУ, 25. // Разг. Обикн. удвоено ето-ето. При уверяване, че нещо веднага ще стане. Идваш ли? — Ето-ето, облякох се и сега идвам.
2. За подчертаване, наблягане на нещо, което се посочва, обикн. като факт или констатация. Няма да стане човек!.. Ето го и той царски противник! Ето го бунтовник. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 20. „— Виж го ти, моя непрокопсаник, — мислеше си Матаке,.. — ето още с какво сеизанимавал той — правел кутии човекът.“ Й. Йовков, ВАХ, 29. Ето къде се загубил той — станал четник! Д. Талев, И, 212. Не мислиш, Лозане, да се върнеш. Огън гори в душата ми, ти го запали и ме остави жива да горя ето три години. Д. Талев, И, 207. Ето шестдесет години как размишлявам върху земните съдбини. Ст. Михайловски, СБ, 100. Ханът се пълнеше с хора, и веселбите продължаваха непрекъснато. Старото вино се изпиваше и започваха вече да идват колата на преславските винари,.. Ето това време беше най-приятното за нас с дяда Гена. Й. Йовков, ВАХ, 6. Ето мя вече на турска земя, в Русчук. АНГ I, 368. // В съчет. с частицата на — за засилване. — Къде се удари, души-це? Заболя ли те много? Нищо, нищо, ето на, вече минава. Б. Болгар, Б, 131. — Една турска лира петимен съм да се намира., в средната преградка на кесията ми, и ето на — до ден днешен., все петимен си оставам. Ал. Константинов, Съч. I, 203. — Ето на, затова съм тръгнал по тая лапавица: като помине дъждът, ще ударим с моите хора през гората, та право при деспотица Елена в Цепино. Ст. Загорчинов, ДП, 483. //В съчет. ето ти, ето че. За подчертаване, че нещо се извършва, става или е станало неочаквано за лицето, което говори. — Тамам излязох из избата, ето ти, че ме чака Коно джамбазина. М. Георгиев, Избр. разк., 180. Кучето лаеше много далече .. Но лаянето зе да се чуе по наблизо, и ето ти отведнаж изскочи заек от храстето. Д. Манчев, БЕ II, 28. Докле седял до стената и мислел, ето че из водата изплувал грамаден змей. Н. Райнов, КЧ II, 21. Къде ли се е дянал? От пушката си той не се делеше дори насън, а ето че сега я бе изоставил. П. Вежинов, НС, 14. Тамън си Янка издума, /ето че иде дружина. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 22. // В съчет. ето ти (тебе). За изразяване на неприятна изненада от нещо непредвидено, неочаквано. Внезапно се изви вихрушка,.. — Ето ти тебе хубава вечер!.. Каква неочаквана буря! М. Грубешлиева, ПИУ, 44. Ето ти тебе история! — занедо-волствува мама. — Обеща да донесе на Доч-ка ботушки,.., пък то, Коледа вече, а ти нищо не му донесе. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 20.
3. За подчертаване на нещо, което се уточнява в предходното или в следващото изречение, или за подчертаване на обобщение, извод. — Предлагам ето какво: наказанието на Стефчова да се извърши в първия ден на революцията. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 49. — Ужас и унищожение! — ето основанията, въз които може да се закрепи здраво зданието на нашата велика Революция! Ив. Вазов, Съч. IX, 118. — Човешкият живот е най-голямо благо, но още по-голямо благо, неоценимо благо е свободата на един народ. Ето, ценностите все пак трябва да се степенуват. Д. Талев, И, 64. Кой ще бъде победителят? Дали светата троица (капитала, военщината, попщината) или мощният съюз на трудещите се и онеправданите? Ето въпросът? Хр. Радевски, ВН, 83. Постарай се сам за себе си и — ето и съдбата, ето ти орисията! В. Друмев, И, 13.
◇ Ето му очите. Диал. Нека каже, нека потвърди. — Да няма Милка с него нещо... да не му е дала дума, я на шега, да му е казала нещо. — Не знам, рече дядо Добри, ето й очите, да каже, ти си я кръщавал. Ц. Гинчев, ГК, 55. Ето ти пътя. Махай се, върви, където искаш; пръждосвай се. — Волноду-мие няма да позволим — викаше попът, пребледнял от яд, който не желае да се вразуми, ето му пътя! На добър му час! К. Калчев, ЖП, 14.
> Ето защо, и ето, и ето че сложни съюзи. За въвеждане на самостойно изречение, което съдържа следствие или заключение от казаното в предходното изречение. Па той се бе научил да походва и по механите, та и там пилееше не малко от приходите си. Ето защо, макар и да минуваше за голям човек, много нещо не можеше да принася в къщи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 169. — Пуснали са някой глупав слух, че шътали харамии и тая година тъдява, по балкана... И ето светът се бои. Ив. Вазов, Съч. XV, 20. Потайно въздишали момците по нея., и далеч разнесли славата на Магдалина. И ето че отвред лични момци почнали да я искат от баща й. Елин Пелин, Съч. I, 105.
— Други (диал.) форми: е т е, т е.
ЕТОЛОГ м. Спец. Учен, специалист по етология.
ЕТОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до етолог и до етология. При определяне на вида се използва и етологичният критерий. Биол. IX кл, 1981,9.
ЕТОЛОГЙЧНО Спец. Нареч. от етоло-гичен.
ЕТОЛОГИЯ ж. Спец. 1. Дял от зоологията, който изучава поведението и реакциите на животните в тяхната естествена среда. Особено ценни наблюдения може да се направят по отношение на етологията — наука за поведението на животните, за техните нрави и обичаи, т. е. за вродените и придобитите., реагирания. Вл. Помаков, ПДП (превод), 9.
