сродни хуманитарни науки (история, филология, етнография, психология, социология, културология и под.) при изучаването на ет-носа като сложен човешки феномен и етническото във всичките му езикови, социокул-турни и психологични форми и аспекти; антропология. Изследванията, които са правени и продължават да се правят в областта на етнологията, хвърлят обилна светлина и върху живота на далечните наши прадеди от предисторическо време. ПН, 1935, кн. 5-6, 80.
— От гр. ё'буод ’народ1 + логия.
ЕТНОЛОЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до етнолог и етнология; етиологичен, етнологически. Етноложки изследвания. Етноложка експедиция. Етноложки трудове.
ЕТНОМУЗИКА, мн. няма, ж. Муз. Музика, музикални произведения, при които са използвани мотиви от присъщия на определен народ или народност фолклор. Тя [пианистката ] води и радиошоу. Нарекла го е „Пътуване из света на етномузиката“ и представя в него уникални музиканти. ВЖ, 2000, бр. 47, 3. Вместо да отпрати за родината си, той остава тук. С трима перуански студенти прави група за индианска ет-номузика. ЖТ, 2007, бр. 7 [еа].
ЕТНОНЙМ м. Езикозн. Дума, с която се назовавава етническа общност (народ, народност и др.). Обикновено етнонимите се съотнасят с названието на страната или областта, чието население назовават, напр, гърци — Гърция, чехи — Чехия.
— От гр. ебуос; ‘народ’ + оуирсс ‘име’.
ЕТНОНЙМИЯ, мн. няма, ж. Езикозн. Раздел на антропонимията, който изучава произхода, разпространението и структурата на етнонимите.
— От гр. е0УО£ ‘народ’ + оуира ‘име’.
ЕТНОПСИХОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Псих. Наука, която се занимава с изучаване на психологията на народа; народопсихоло-гия. Труд по етнопсихология.
ЕТНОС м. Спец. 1. Народ, народност, обикновено в периода на националната държава или в рамките на многонационална държава. Историческият просперитет на даден етнос не бива да е за сметка на друг такъв. В противен случай европейският проект ще е поставен под въпрос. М. Мизов, ЕМЕ [еа]. Сръбският етнос в Косово съставлява малък процент от населението. Сега, 1999, бр. 160 [еа].
2. Племе, племенна група. Като подчертаваме .. приоритета на славянския етнос, който оформя основното съдържание на българската народност, ние трябва да изучаваме всестранно отраженията и на останалите етноси. Д. Ангелов, ОБН [еа]. Власите .. са самороден балкански етнос (наречени са още арумъни). Култ., 2005, бр. 16 [еа].
3. Разш. Група от хора, обикн. с общ произход, или населяващи една и съща територия, географска област, или населено място, които говорят един и същ език, или диалект, имат еднакъв бит, материална и духовна култура, традиции, историческа съдба, и някои особености на колективна психология и характер. В много селища от Силистренска област, в които населението от турския или ромския етнос е преобладаващо, пропуските в овладяването на българския език, правят децата .. социално уязвими. БЕЛ, 2003, кн. 6 [еа].
— Гр. е0уо<;..
ЕТНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който се отнася до етнос; етничен, етнически. Старият религиозен възглед не само е загубил подкрепата на държаваата, но е .. преследван от нея. А това води до отлив в етносното самоопределение. Ц. Цанов, БРИ [еа].
ЕТО частица. 1. За посочване на нещо, което се намира или става обикновено непосредствено пред лицето, което говори.
— Ето моят престол, — каза бай Мичо и седна на гърба на топа. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 79. — Ето, свато, — посочи Юрта-лана, — всичко е тука. Шарената черга е правена тук, и козякът е от нас. Г. Кара-славов, С, 202-203. — Г-н полковник, где е неприятелят? — Ето там, до крушката, в нивите. Й. Йовков, Разк. II, 139. — Моми много, ето ги е, — посочи той другарките си, — лоши ли са? Елин Пелин, Съч. I, 143.
— Ела некогаж — рече й Добра — ела ми на гости. Ето там живея, насреща. Д. Талев, И, 208. Трай ми, горо ле, не плачи, / ето го Индже, че иде. Нар. пес., Христом. ВВ II, 214. // При последователно изреждане на различи неща (повторена пред всяка дума, с която се посочва нещо). Ето втора нива, ето ливада, угар — той спираше навсякъде и оглеждаше всичко. Елин Пелин, Съч. III, 97. Ето я позицията на срещните баири, ето ги белите облачета в синьото небе. Л. Стоянов, X, 10. „Солун! Ето Солун! Ето го морето!“ От връх един викна метежната сган. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 30. // Обикн. в съчет. с кратките лични место-им. ти, ви, й, му, им. За посочване някому, с израз на недоволство нещо, което е налице. Ето ти книгата. А Ето ти багажа, тръгвай си. //За посочване на предмета, който се подава, връчва (понякога и в съчет. с ти, ви). От кирия за къщата и за ни-вето до сега са се събрале шестотин и триесе гроша. Ето ти ги. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 20. — Ето, учителке, знамето на нашата околия, спасихме го, искаме да го запазиме.., Решихме, учителке, ти да го пазиш,, тебе ти го поверява народът. Д. Талев, И, 631. — А, имаш писмо от майка си
— .. — Как щях да забравя да ти го дам.. Гледай ти, къде съм го тикнала.. Ето!
