другото и народните напеви. PH, 1905, кн. 4, 198. Изследвания по етнография. Институт по етнография. И Тази наука като учебен предмет, преподаван обикн. във висшите училища и университети. Изпит по етнография.
2. Учебник по този предмет. Взех от библиотеката историята, а етнографията ще взема от приятели.
3. Съвкупност от особености, характеризиращи бита, нравите, материалната и духовна култура на даден народ, народност, етническа група, или на населението от дадена страна, област, местност. Писателят, с помощта на своята ерудиция и историческа интуиция възкресява етнографията, нравите, бита, философията на миналото. ВН, 1955, бр. 184, 4. Неговата [на Кънчев] библиотека е богата; в нея не липсува нито едно важно съчинение,.., което се занимава с историята, географията, етнографията и статистиката на Балкански полуостров. Бълг., 1902, бр. 454, 2. Въпросът за етнографията на европейска Турция е дал повод на много разисквания. НБ, 1877, бр. 1,258.
4. Научен труд, конкретно изследване по тази наука за определен дял от територията, район или населено място, с жители от определен етнос или етническа група. Етнография на България в два тома. А Етнографията на проф. Хр. Вакарелски. А Етнография на балканските градове през средновековието.
— Гр. etivoypCKpia през рус. этнография. — в. Свобода, 1872, бр. 43.
ЕТНОГРАФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до етнография. Във фондовете на музеите трябва оа се събират..
— етнографски експонати. НК, 1958, бр. 9, 3. Баща ми приемаше стари битови костюми за етнографския отдел на читалищния музей. С. Северняк, В СД, 124. И тук Цани Гинчев не се задоволява само с детайлно етнографско описание на обичая и на участниците в него, и тук неговите герои живеят. Г. Константинов, ПР, 121. Доктор Минович,.., е бил страстен любител на народното изкуство и с голям вкус, и разбиране е събирал етнографски предмети от всички области на Румъния. Г. Белев, KP, 111. Твърде интересна от етнографско гледище е сцената Страшният съд, дето художникът е изобразил типове в търновска носия. Ст. Михайлов, БС, 107. Етнографска сбирка. Етнографски институт. Етнографски музей.
ЕТНОКУЛТУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се отнася до културата на определен народ или народност. Битовите, политическите и военните контакти водят до отделни изяви на билингвизъм, до езикови заемки, .. и изобщо до една, макар и съвсем начална, фаза на етнокултур-на симбиоза. Отеч., 1980, кн. 5, 11. Ние твърде лесно отваряме, по-скоро разширяваме формираните вече от историята в етнокултурното ни пространство специфични ниши. Зр, 1992, бр. 19, 4.
ЕТНОЛИНГВЙСТИКА, мн. няма, ж. Езикозн. Дял от езикознанието, който изучава влиянието на културата и психологията на народа върху оформянето и еволюцията на езика. Етнолингвистиката се заражда през първата четвърт на XX в. във връзка с изучаване езика на индианските племена в Северна и Централна Америка.
ЕТНОЛИНГВИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Езикозн. Който се отнася до етнолингвистика, който е свързан с етно-лингвистика. Етнолингвистичен атлас.
2. Книж. Който е свързан с езика на различни народи, народности. Създава се особена атмосфера на нетърпимост, която се прехвърля даже в отношенията между самите европейци — случаят с противоречията с различните етнолингвистични групи в Белгия. Зр, 1992, бр. 19, 4.
ЕТНОЛОГ, мн. -зи, м. 1. Учен специалист по етнология (в 1 знач.); етнограф. Археолозите, етнолозите, правистите и езиковедите постоянно отбелязват удивителната достоверност на подробностите и .. на фактите в исландските саги. Св. Кюпрюбашиев, И, 76. Някои етнолози смятат, че кукерските игри съществуват от най-дълбока древност. ЖД, 1969, кн. 11, 16. Социолозите и етнолозите неведнъж са описвали тези песнопения. П. Цолов, Т, 20-21.
2. Нов. Учен, който изследва комплексно даден проблем, свързан с конкретните форми и прояви на етносното, на етническото в бита, в материалната и духовната култура, в езика, в историята и под. на даден народ, етническа група, население на държава, географски район, населено място и под.; антрополог. Научна асоциация на етнолозите и етнолингвистите.
— Т. Шишков, История на българския народ, 1873.
ЕТНОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Етноложки; етнологически.
ЕТНОЛОГЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Етноложки; етиологичен. Но макар че заемките и влиянията между народите дават голяма част от идейния фонд на народното творчество, все пак една не по-малка част от него произхожда от източниците на гения на всеки народ, от източниците на неговата етнологическа природа, неговите исторически съдбини, неговия мироглед. Б. Ангелов, ЛС, 25. Етнологически проучвания.
ЕТНОЛОГИЯ, мн. няма, ж. 1. Етнография.
2. Нов. Комплексна научна дисциплина, включваща методи и подходи на редица
