2. Книж. Произход на даден народ, народност, племе, племенна група или на група народи. Археологията е мощно средство за правилното решаване на такива въпроси както тоя за етногенезиса на разните народи, в това число и българския. РД, 1950, бр. 151, 2. При изучаването на славянския етногенезис, много перспективни са такива науки като ономастиката, хидроними-ката, топонимиката и зооботаниката. Е, 1981, бр. 24, 3. На читателя, който знае етногенезиса на различните племена, образували българската народност, може да изглежда, че всичко е ясно относно произхода на славяните. Е, 1981, бр. 24, 3.
— От гр. eflvoq 'народ' + генезис.
ЕТНОГЕНЕЗИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Спец. Който се отнася до етногенезис; етногенетичен, етногенетически. Ет-ногенезисен код на българската народност. Етногенезисен етюд за българите.
ЕТНОГЕНЕТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Ентогенезисен; етногенетически. Важни събития, изиграли решаваща роля за завършването на етногенетич-ния процес, са приемането на християнството като официална религия през 865 г. и по-късно, създаването на славянската писменост, и разпространението на славянската просвета и книжнина. Л. Петров и др., БНК, 12. Неразривната връзка и взаимната обусловеност между палеоант-ропологията, палеопатологията и палео-демографията проличава особено ясно при изследването на етногенетичните процеси. ПЗ, 1981, кн. 10, 5-6. Това [биологичната реконструкция] позволява да се изяснят редица етногенетични въпроси. ПЗ, 1981, кн. 10, 6.
ЕТНОГЕНЕТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Спец. Етногенезисен; етногенетичен. Етногенетически изследвания на Балканския регион.
ЕТНОГРАФ м. 1. Учен, специалист по етнография; етнолог. Ст. Л. Костов беше учен етнограф и езиковед, вещ познавач на бита на българския селянин и работник — еснафин. Т, 1954, кн. 4, 12. Родопите крият в себе си неизчерпаем източник от богатства из всички области на науката, а особено важни са те за филолога, историка, археолога и етнографа. PH, 1905, кн. 4, 200. Проф. Христо Вакарелски е изтъкнат учен етнограф.
2. Лице, което издирва и събира етнографски материали, което колекционира предмети от народния бит и култура. Цани Гинчев бе и по време един от първите наши етнографи. Неговните първи сбирки датуват още от 1850 год. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 66. Тези факти [публикуваните от Караве-лов народни песни] наистина произлизат от чисто научния интерес на етнографа. Б. Ангелов, ЛС, 210. Сега аз разбирам, че тоя човек имаше всичките качества за един отличен етнограф. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 59.
— Т. Шишков, История на българския народ, 1873.
ЕТНОГРАФЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Наличие (обикновено прекомерно) на етнографски описания, особености, детайли, в книга, спектакъл и под., като елемент на стилизация в духа на народната култура и фолклора. Повечето от актьорите са тръгнали по верен път, в значителна степен са избягнали етнографизма и са потърсили, в създаваните от тях образи да обобщят типични черти на една со-циална и битова среда. С, 1950, кн. 3, 166.
ЕТНОГРАФЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Етнографски; етногра-фически. Етнографична колекция.
ЕТНОГРАФЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Етнографски. Огромните етнографически материали, които той [Цани Гинчев] бе събрал в течение на своята дейност между народа, бяха една неизчерпаема мина, която той полека-лека разработваше. Ив. Шишманов, СбЦГМГ,
66. Издава [П. Р. Славейков] вестници, политически брошури и почва да туря в ред своите наново събирани исторически, етнографски и фолклорни материали. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 108. Тая страна е известна на учения свят в географи-ческо и недостатъчно ясна в етнографи-ческо отношение. Бълг., 1902, бр. 454, 2.
2. Етнически. Цели три столетия е трябвало, за да се измени старият етнографически състав на полуострова. ПСп, 1876, кн. 11-12, 217. Един от въпросите, който много увлече събранието, беше и определянето етнографическите граници на България. Ив. Вазов, Съч. VII, 174.
ЕТНОГРАФЙЧЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. етнографически. Чирпан и Елена — родните градове на Яворов и Мина ..Тия два града са разделени от Стара планина като с огромен, висок до небето зид, който ги обособява не само географически, етнографически и летописно, но и психологически. М. Кремен, РЯ, 90.
ЕТНОГРАФИЯ, мн. няма, ж. 1. Наука, която изучава етническия състав на народа, населението и неговото движение, материалната и духовна култура на народите, етногенетичните им особености, техния произход, разселвания, история и развитие. Първобитният човек не е създал писменост и за характера на неговата култура съдим по данните на археологията, етнографията и други науки. Пеене IX кл, 55. Започнала сериозна подготовка: изучавали други езици, а също географията, историята и етнографията на страните, които искали да посетят. К, 1963, кн. 9, 9. Твърде много ценен материал в етнографията са между
