2. Наука за поведението на един идивид, за нравите и обичаите, за колективната психология на група хора, етническа група, народ. — Гр. 1"до^ 'нрави, обичаи1 + -логия.
ЕТРОПОЛЕЦ, мн. -лци, м. Мъж, който е роден или живее в Етрополе, град разположен в северното подножие на Стара планина; етрополчанин. В ротата имаше гайдар, дребен живичък етрополец, когото войниците наричаха Манъо Мренката. П. Вежинов, НС, 46.
ЕТРОПОЛКА ж. Жена, която е родена или живее в Етрополе; етрополчанка. Ет-рополки, тънки и гъвкави тополки; / за-бунчета още носят за полки. П. Р. Славейков, Сл, 76. Сини си седла шиея [златарите], / врани си конъе стегая, / надалек за мома да идат, / за Елка, за етрополка. Нар. пес., СбВСтТ, 733.
ЕТРОПОЛСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Който се отнася до Етрополе и до етрополец. Така също пишат, че починале още трима от нещастните мъченици, а именно Дило Пейов из Гол Извор, Васил Цолов из етрополските колиби, и Цветко Вълчов из Правец. Хр. Ботев, Съч. 1929,
331. Габровските гайтанджии — .. стигнаха със своите коне, натоварени с шарен гайтан, чак до Тулча и Мачин и срещнаха там етрополските търговци на кожи. Ив. Хаджийски, БДНН I, 4. Залюбих си друго либе, / .., / чехлите му айнадолски, / айна-долски, етрополски. Нар. пес., СбВСтТ, 7П.
ЕТРОПОЛЧАНИН м. Разг. Етрополец. ЕТРОПОЛЧАНКА ж. Разг. Етрополка.
ЕТРОПОЛЧЕНИН м. Диал. Етрополец.
ЕТРОПОЛЧЕНКА ж. Диал. Етрополка. Засвирил Томо, ябълко, на купа сено, / че има Томо три любовници. / Перва му беше етрополченка, / втора му беше дрен дреновченка. Нар. пес., СбВСтТ, 665.
ЕТРУРЦИ, мн., ед. (рядко) етрурец, м. Остар. Етруски; етрусци, етруряни.
ЕТРУРЯНИ, мн., ед. (рядко) етрурянин, м. Остар. Етруски; етрусци, етрурци. Римляните докле ся били с околните народи.., със сабиняните, с етруряните и с други, повечето пъти все надвивали. ВИ, 46.
ЕТРУСЦИ, мн., ед. (рядко) етрусец, м. Остар. Етруски; етрурци, етруряни. В нея [Италия] живяли различни народи, по име: етрусци, умбри, латини,.. и др. Г. Йошев, КВИ, 88. Етрусците знаели занаята, да стъклосват калени съдове. И. Груев, СП (превод), 69. В етрусците — старите жители на сегашната Флоренция, Тоскана и други — намирали ся особно изкусни хора, кои работили грънчарлък. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 176.
ЕТРУСКИ, мн., ед. (рядко) етруск, м. Истор. Древен народ, населявал областта Етрурия (днешна Северозападна Италия) през I хилядолетие пр. н. е. На север от Ла-циум живеели етруските. Те най-рано от всички народности в Италия образували държава и създали бележита култура. Ист. V кл, 108. Островът [Корсика] бил последователно владян от гърци, етруски, кар-тагеняни, римляни, вандали, византийци. Л. Мел нишки, ПП, 139. След като опасността от страна на етруските преминала, римляните покорили едно подир друго и латинските племена. Ист. V кл, 1980, 192.
ЕТРУСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор.
1. Който се отнася до етруски. Древният етруски град Перуджа сега е голям административен център на провинцията със същото име, в областта Умбрия. Л. Мел-нишки, ПП, 144. Заселил се в града Таркви-ний, дето се оженил за една етруска жена.
Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 268. В тях [стаите] до под самия свод ся въздигаха зелени дървета,.., а между дърветата в етруски тъмночервени или бели грънци (..) беше цвете и благородни храстие. Б. Димитров, Я I (превод), 89. Днес при помощта на фонографията с ултрачервени лъчи е разбулен надписът, той е етруски надпис. На учените се дава възможност да разгадаят етруското писмо. Етрусците са народ, живял в Италия преди римляните. ПН, 1934, кн. 2, 32. Етруски език.
2. Като същ. етруски м. Етруски език.
ЕТЪРВА ж. 1. Съпругата на единия от братята, спрямо съпругата на другия брат. Малкото дете, не е било очаквано от никого, нито е станало надежда някому сред това сборище от различни характери и възрасти .., добри лели, зли снахи и ожесточени зълви, етърви. Ал. Гетман и др., СБ, 225. Спомняше си бай Илия как на времето не се погаждаха етървите — стрина Севета и братовата му жена, та дойде ред до делитба... Кр. Григоров, Н, 14. А до онова време Стойчовица си живееше в село, живееше заедно с девер си и с етърва си. Т. Влайков, Съч. II, 8. Ния се залавяше с децата на етърва си и вършеше с майчинска грижовност дори и най-грубата работа около тях. Д. Талев, ПК, 108. „Как ще са, любе, земеме, / като сме пуста роднинка: / мама и стрина етърви, / татко и чичо два брата“. Нар. пес., СбНУ XXVI, 251. Били се етървите, изпатила свекървата. Погов., П. Р. Славейков, БПI, 42.
2. Диал. Растение ралица (Н. Геров, РБЯ).
О Зли етърви. Диал. Растение фасуличе.
ЕТЪРВИН, -а ,-о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до етърва. Ако си правиш работа за Койка, виж там етървиния си момък. П. Тодоров, И I, 100. „Що са мене чужди гривни, / чужди гривни етървини, / кога не са свекървини!“ Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 469.
