ЕТИМОЛОГЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Езикозн. Етимологичен. Бихме препоръчали на другите театри,., да се снабдяват с всички речници, които Българската академия на науките намерява да издава — тълковни, етимологически, речник на синонимите. Н. Лилиев, Съч. III, 284.
◇ Етимологическо правописание. Остар. Етимологичен правопис. Като говорим за езика на Каравелова, заслужава да кажем, че той пръв решително положи на фоне-тическа основа правописанието ни. До него етимологическото правописание владееше почти изключително, и в училищата, и в литературата. К. Величков, ПССъч. VIII, 50.
ЕТИМОЛОГЙЧЕСКИ. Езикозн. Нареч. от прил. етимологически; етимологично. Ти, като си разгледал чисто етимологически писаната от мене фраза за детерминизма, искаш да ме хванеш в противоречие. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 390.
ЕТИМОЛОГЙЧНО. Езикозн. Нареч. от прил. етимологичен; етимологически. Гръцките историци и писатели — .. — са назовавали Стара планина Аемон,.. във всички етимологично сродни думи на индо-европейските езици коренът й оибразува понятия за въже, межда, предел. И. Радичков и др., ГСП, 5.
ЕТИМОЛОГИЯ ж. Езикозн. 1. Само ед. Дял от езикознанието, който изучава историята, произхода и родствените връзки на думите в един език или в група родствени езици. Работата в областта на етимоло-гията изисква от езиковеда задълбочена и всестранна филологическа подготовка.
2. Произход на дума или група думи и техните връзки с други думи от същия, или от други родствени езици. Вероятно е обаче, че без да се губи предвид етимологията, фонетиката ще се приеме за главна основа на правописанието. К. Величков, ПССъч. VIII, 50. Сам той [Цанко] .. е държал безусловно на живата народна реч., като е допускал,.., само толкова връзка с етимологията и речника на старобългарския език, колкото е било необходимо. М. Арнаудов, БКД, 28. Етимология на местните имена.
3. Разш. Прен. История. Етимологията на тази връзка е сложна и изисква специален анализ. А Етимология на процеса. Етимология на болестта.
◇ Географска етимология. Остар. Топонимия. Все повече и повече си пробива път убеждението, че от географската етимология или науката за имената (топонимия) могат да се добият важни заключения за жилищата, границите и преселенията та старите народи. П. Делирадев, БГХ, 16. Народна етимология. Езикозн. Ненаучно, погрешно осмисляне и тълкуване на дума, обикновено заемка, основано на аналогия или звукова прилика с друга позната дума.
— Гр. exipoA-oyia през рус. этимология или нем. Etymologie. — П. Берон, Рибен буквар, 1824.
ЕТИМОЛОЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Езикозн. Етимологичен.
ЕТИМОН м. Езикозн. При етимологичен анализ — най-старата, изходна дума или форма на дума, послужила за основа при образуването на съществуващата в съвременния език дума или група от думи.
— Гр. еп)|!ОУ 'истинско значение на думата1.
ЕТИОЛЙРАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Спец. За растение — постепенно се променям анатомически и физиологично на биохимична основа, поради недостиг или пълна липса на светлина. Растения, отглеждани на тъмно, се етиолизират (..). Стъблото им нараства силно чрез удължаване на клетките. Листата остават неразвити.. цялото растение е бледо поради липса на хлорофил. ОБиол. X кл, 78.
ЕТИОЛЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от етиолирам се като прил. Спец. За растение — който е израснал при недостатък или пълна липса на светлина, поради което не съдържа достатъчно хлорофил и не е свеж и зелен. Аспержите (..) притежават великолепни вкусови качества. Консумират се белите етиолирани стебла, които растат в земята. П. Даскалов и др., ТК, 68.
ЕТИОЛЙРАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Процес на постепенни физиологични и анатомични промени на биохимична основа в растенията при недостиг или пълна липса на светлина. Частично етиолиране се наблюдава и при много гъст посев на някои култури. ОБиол. X кл, 78.
ЕТИОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до етиология. Причините, които довеждат до възникването на болестния процес, се означават като етиологични фактори. Р. Райчев, НКД, 95. Етиологичното (.. причинното) лечение се състои в отстраняване на първопричината на болестта. М. Василев и др., ВБ, 13. Етиологичната диагноза определя причините на болестта. Л. Митов и др., ВБ, 44.
ЕТИОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Мед. 1. Учение, частна медицинска дисциплина, която изследва условията и причините за възникването на болестите и на всяка една болест в частност.
2. Стесн. Съвкупност от условията и причините, пораждащи едно или друго заболяване или изменение на орган, на функциите на орган и под. В лабораторията за капкови инфекции.., се работи главно по микробиологията и епидемиологията на коклюша, и по етиологията на ревматизма. НК, 1958, бр. 45, 1.
3. Прен. Книж. Причина, условие за възникване, за съществуване на нещо. Впрочем гримасата е също наша находка.. Тя си има
