своята социална и духовна етиология своите исторически корени и своите последици. Ем. Манов, ПС, 60-61.
— От гр. ата 'причина' + -логия.
ЕТИОПЕЦ, мн. -пци и (рядко) етиопци
— след числ. -пеца, м. 1. Мъж, който принадлежи към основното население на Етиопия, страна в Североизточна Африка; аби-синец. Населението на Саудитска Арабия, което се състои освен от араби още и от негри, етиопци, иранци и др., живее в голяма нищета. РД, 1960, бр. 284, 4. Прочутото йеменско кафе е пренесено през XI век от етиопците и по-късно се разпространило в Северна Арабия, Турция и Египет. П. Цолов, Й, 12. // Гражданин, поданик на Етиопия.
2. Мъж, който принадлежи към народите, населявали в древността земите на древна Абисиния; абисинец. — Някога живеех в далечен град, — отвъд Масър. И маг етиопец на младини ме научи съкровените тайни на магията. Н. Райнов, КЦ, 112. Със боговете, с богините вчера Отецът замина / за Океана на пиршество у етиопци правдиви. А. Разцветников, Избр. пр III, 18. В страната, която съставлява сегашна Нубия, живяли в старо време етиопците. Г. Иошев, КВИ,
30.
ЕТИОПКА ж. 1. Жена, която принадлежи към основното население на Етиопия, страна в Североизточна Африка; абисинка. 2. Жена, която принадлежи към народите, населявали в древността земите на древна Абисиния; абисинка.
ЕТИОПСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до етиопец и Етиопия; абисински. Етиопската област включва континента Африка на юг и Сахара, южните части на Арабския п-в и о. Мадагаскар. Геогр. VIII кл, 1958, 131. На дъното му [на рова] аз видях да шават/змии тъй много и от всякой вид, / че още с страх душата ми смущават. /.. /Не може гадове тъй многобройни /отровни, люти, пътник да съзре, / ни в етио-пските пустини знойни, / нито покрай Червеното море. К. Величков, Ад (превод), 202. Етиопският род има кожа черна. Д. Мутев, ЕИ, 19. Етиопски нрави и обичаи.
О Етиопски език. Езикозн. Мъртъв език, който се отнася към южната група на семитските езици. Етиопско писмо. Сричкова азбука, която произхожда от южноарабска-та писменост и се е употребявала от говорещите етиопски език.
ЕТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който се отнася до етика, който съответства на изискванията на етиката, морала, на нравствеността; етически. В мен все още е останало нещо от едновремешния мечтател за народническо поприще, от „личния нравствен подвиг“, от човека, който се занимаваше с етични проблеми. Ем. Станев, ИК I и II, 346. Детските пиеси решително спомагат за развитието на актьорската фантазия, за облагородяване на чувствата, за изграждането на здрави, етични отношения. Т, 1954, кн. 5, 15. Мойсей е автор на един от най-старите законници в историята на човешките общества — така наречените „Десет божи заповеди“. За нас те са прекалено елементарни, но на времето са играли огромна роля в етичното възпитание на народите... П. Вежинов, СП, 113. Хрисиянството, макар и най-съвършената етична система, иска твърде много жертви за нашето време. Р, 1926, бр. 231, 2.
2. Който се отличава с добри, чисти нрави, с висок морал, който отразява, изразява нравственост, морал; етически, нравствен, морален. Ботев е не само велик поет и революционер. Той и в частния си живот е високо етична личност, която не пренебрегва никакви свои задължения. Г. Велев, КР, 30. Да мислиш честно, да бъдеш етична натура, да бъдеш съвестен и човечен,.. — това съвсем не ще рече да бъдеш краен. Д. Немиров, Д № 9, 76. Новото изкуство [операта] трябвало да достигне драматичната и етична сила на античната трагедия. Пеене IX кл, 63. Изложбите в своето образователно и възпитателно значение са школа за естетично, етично и културно усъвър-шенствуване. БД, 1909, бр. 8, 1. Етична постъпка. Етична проява.
ЕТИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Етичен. Уважение към децата, уважение към старите — това е вторият етически закон. В. Дойков, НС, 13. — Смехът, карикатурата не са естетически проблем, а етически. Ал. Гетман и др., СБ, 216. И днес още Л. Н. Толстой със същата настойчивост и последователност проповядва по цял свят оние етически принципи, които Гогол прокарвал в своите посмъртни писма. Б. Балкански, X, 1909, кн. 5-6, 58. В такава топла и благоприятна атмосфера за създаване се е намирал по-рано Гьоте само при общуването си с историка на изкуството Хайнрих Майер, когото той поставя като етическа личност наравно с Шилер. М. Арнаудов, Г, 34.
ЕТИЧНО. Нареч. от етичен. С картините вече е приключено веднъж завинаги.. Защото никак не е етично, аз да си правя всяка вечер удоволствието, а ти да се трепеш като робиня и в службата, и в къщи. П. Незнакомов, СМ, 57-58. А Истински добре възпитаният човек се държи етично.
ЕТЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на етичен. Още от рано видях, че за да има стойност едно художествено произведение, трябва да топли с правдивостта и етичността си. СбЦГМГ, 365. Критиката, която Голсуърти упражнява върху съвременното му общество, е наметната с воала на етичността, носи определено мора-листичен характер. С, 1952, кн. 5, 181.
