ЕТЙЛБЕНЗОЛ, мн. няма, м. Хим. Безцветна течност, която се получава от бензол и етилен и се употребява в химическата промишленост като разтворител на много органични съединения и за добиване на стирол.
ЕТИЛЕН м. Хим. 1. Само ед. Най-простият ненаситен въглеводород — безцветен горлив газ, употребяван за заваряване на метали и за добиване на полиетилен и др. съединения. Етиленът е безцветен газ със слаба етерна миризма. По-лек е от въздуха и е малко разтворим във вода. Хим. X кл, 1958, 21. Като подложи на суха дестилация соли на мравчената и оцетната киселина, Бертло получи най-простите въглеводороди — метан, етилен, пропан и др. К. Манолов, ВХ, 304. От коксовия газ се отделя и етилен. Той се употребява за получаване на етилов алкохол и синтетични смоли и пластмаси. В. Цокова, ВС, 45.
2. Само мн. Етиленови въглеводороди; оле-фини. Ако във веригите [на ненаситените въглеводороди] има една двойна връзка, въглеводородите се наричат етилени (олефи-ни). Хим. VII кл, 101.
ЕТИЛЕНГЛИКОЛ, мн. няма, м. Хим. Най-простият двувалентен алкохол от пара-финовия ред, който представлява масловид-на безцветна отровна течност, използвана за приготовляването на антифризи, в химическата промишленост като разтворител на органични багрила и заместител на глицерина. Етиленовият окис е крайно ценен химичен продукт. От него могат да бъдат получени редица химични продукти: етилен-гликол,.., и други химични съединения. М. Герасимов, ХН, 280. Етиленгликолът се използува за понижаване температурата на замръзване на водата (антифриз) в автомобилните радиатори. Д. Димитров, ОХ Тч. 2,218.
ЕТИЛЕНИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Сел.-стоп. Изкуствено ускорено доузряване на достигнали характерната за сорта форма и големина плодове и зеленчуци в херметически затворени камери в атмосфера на сил-но разреден етилен. Етиленизацията на цитрусовите плодове може да се извършва при транспортирането им.
ЕТИЛЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до етилен. Обработването на плодовете с етилен става в етиленови камери. Д. Георгиев и др., ХР, 41. Етиленов окис. Етиленов хлорид.
◇ Етиленови въглеводороди. Хим. Ненаси-тени въглеводороди с една двойна връзка, образуващи хомоложен ред с първи представител етиленът; етилени, олефини. Ети-леновите въглеводороди са ненаситени (не-пределни) въглеводороди, защото участвуват главно в присъединителни реакции. Хим. X кл, 1965, 35.
ЕТИЛЙРАНЕ, мн. няма, ср. Хим. Химическа реакция, при която в молекулата на органично съединение се въвежда етилов радикал — СН3СН2.
ЕТИЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа в състава си етил. Етиловият естер на маслената киселина има миризма на праскови. Хим. X кл, 1958, 78. Етилов бромид. Етилов сулфат.
◇ Етилов алкохол (спирт). Хим. Обикновен спирт. Представител на наситените едно-валентни алкохоли е етиловият алкохол. Хим. X кл, 1965, 45. В началото заводите работели изключително с етилов спирт, получаван от картофи и от зърнени храни. ВТ, 1961, бр. 3108, 4. Етилов радикал. Хим. Етил.
ЕТИМОЛОГ, мн. -зи, м. Езикозн. Учен
— езиковед, специалист по етимология. На международната конференция по история на славянските езици присъстваха известни слависти и етимолози от цял свят. А Академик Стефан Младенов е виден български етимолог.
— Т. Шишков, История на българския народ, 1873.
ЕТИМОЛОГИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. Занимавам се с етимология, издирвам състава и произхода на думите.
ЕТИМОЛОГИЗЙРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от етимологизирам.
ЕТИМОЛОГИЗУВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Остар. Етимологизирам.
ЕТИМОЛОГИЗУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от етимологизувам.
ЕТИМОЛОГИКА ж. Езикозн. Само в съчет.: Фигура етимологика. Етимологична фигура.
ЕТИМОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Който се отнася до етимология; етимологически. При правопис, който почива на етимологичното начало, се държи сметка за произхода на думите, а не за техния изговор. Л. Андрейчин и др., БГ, 8. При звуковото писмо правописът се построява върху две основни изисквания: етимологично и фонетично. Л. Андрейчин и др., БГ, 8. Етимологичен речник. Етимологично изследване. Етимоолгичен анализ. Етимологично значение.
◇ Етимологичен правопис. Езикозн. Правопис, който се изгражда на основата на произхода на думите и историята на езика. Етимологична фигура. Литер. Стилно-ези-ково средство, създаващо благозвучие, което представлява съчетание на думи при повтаряне на един и същ корен, понякога и еднакви в смислово отношение, особено характерно за песенния фолклор; фигура ети-мологика; напр.: мрежа замрежи; дрямка додряма; жалба жаля, град градяха, ден денувам, нощ нощувам; рано подрани; нема немица; слепа слепи-ца; тъмни тъмници; долу нанадолу.
