Page:RBE Tom4.djvu/947

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ЕТИКЕТИРАНЕ ср. Отгл. същ. от етикетирам и от етикетирам се; етикети-ровка. Учителят следи за правилното събиране, етикетиране и съхраняване на материалите. М. Воденичаров и др., ЕБ, 10. Един от начините за контрол, за спазване на определените цени на стоките, е етикетирането. А В големите супермаркети се прилага електронното етикетиране на стоките.

ЕТИКЕТИРОВКА ж. Нов. Поставяне на етикет1; етикетиране. Договорите трябва да съдържат задължително: страните, които сключват договора, предмета на договора, цената, опаковката и етикетиров-ката.

ЕТИКЕТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от етикет1. На нощното долапче стоеше жълто плоско шишенце, с етикетче: „При нужда“. М. Грубешлиева, ПП, 125. Тя завърза ети-кетчетата върху дръжките на куфарите и ни раздаде по едно листче. Г. Крумов, Т, 65. Реката беше нарисувана много широка и при всяко пристанище имаше забодени малки и заострени към единия край правоъгълни етикетчета. П. Спасов, ХлХ, 340.

ЕТИКЕЦИЯ ж. Книж. 1. Само ед. Установен ред, система от правила, определящи формите на общуване, държанието, поведението, обноските в даден обществен или професионален кръг, в зависимост от общественото положение, конкретната ситуация и под.; етикет2. От така наречената етикеция ние .. вземаме .. всичко, което е продиктувано от възвишени мотиви и може да направи общуването ни по-топло, по-непринудено и по-красиво. НК, 1970, бр. 52, 8. Според тогавашната етикеция, бъдещите съпрузи трябва да се срещнат поне веднъж преди сватбата и непременно да се харесат, тъй като бракът им биваше предварително решен от техните родители. И. Петров, ПР, 16. Лекарката го смущаваше. Против всички правила на етикеция-та тя дори не пожела да седне, а стърчеше насред широкия салон. Л. Дилов, ЛБД, 165. В негова власт беше да прецени, дали да поеме ръцете на моряците най-напред, да размени някоя приказка с тях, а след това отдалеч да кимне на Даскала в духа на лицемерната етикеция. Е. Кузманов, ЧДБ, 13.

2. Обикн. мн. Самата форма на общуване, поведение; обноски. Най-силно впечатление са направили поклоните и реверансите на нашите делегати.. През време на поклоните великите държавници са се мушкали в ребрата и си шушукали: „Гледай ти, българи! Ние ги мислим за варвари, пък те, какви етикеции и какво салонно възпитание имали!“ Хр. Ясенов, Събр. пр, 129. Тук никой никого не лъжеше, нямаше преструвка,.., не съществуваха правила и пусти етикеции.

60 Речник на българския език, т. IV

Играе ли ти са — скачай колкото искаш;..; настъпи ли та някой по невнимание — кажи му: „Сляп ли си та не виждаш!“ 3. Стоянов, ЗБВ II, 110. При това тя [Елена] и сама беше превзела доста нещо от нравите и привичките на своите господарки, от техните кокетства и етикеции, и от техния език, и в много неща се мъчеше да им подражава. Т. Влайков, Мис. 1896, кн. VI, 237. Майсторите,.., стоели на първите редове. После тях идели калфите, а най-подир — младите чирачета, всичките с кръстосани на пояса ръце, по турската етикеция.

3. Стоянов, ХБ, 63.

ЕТИКЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Рядко. Етикетирам. Разлятата в рамката маса се оставя за втвърдяване при температура 18-20° С, след което нарязаните блокчета се завиват в станиол и етикират. Б. Банков и др., ВВ, 117. етикйрам се страд. Вагоните за храни и плодове се етикират и съсредоточават в районите, откъдето се очакват превози. РД, 1950, бр. 177, 1.

ЕТИКЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от етикирам и от етикирам се; етикетиране. Селскостопанските произведения, продавни на дребно от самите производители на общинските тържища, се освобождават от етикиране. ОФ, 1950, бр. 1750, 3.

ЕТИКИРОВКА ж. Рядко. Етикетиров-ка, етикетиране, етикиране. За да се контролира качеството на предадения зеленчук, от тази година се въведе етикировка-та. Сега във всички съдове с плодове и зеленчуци се поставя етикет с номерата на кооперацията и производителя.

ЕТИЛ, мн. няма, м. Хим. Едновалентен въглеводороден остатък, който влиза като съставна част в молекулата на много органични съединения — СН3СН2; етилов радикал.

— От гр.

ЕТИЛАТ, мн. -и, м. Хим. Химическо съединение, получено при взаимодействие на алкален метал с етилов алкохол. Етиловият алкохол взаимодействува с алкални метали подобно на водата, при което водородът от хидроксилната група се замества с метал.. При тази реакция освен водород се получава и разтвор от натриев ети-лат. Хим. X кл, 1958, 48-49.

ЕТЙ ЛАЦЕТ АТ, мн. няма, м. Хим. Лесно летлива огнеопасна течност с приятна миризма, която представлява етилов естер на оцетната киселина и се използва като разтворител и като съставна част на различни плодови есенции. Като разтворители се предпочитат ацетон, етилацетат и ту-лол. Н. Гудев, ПН, 9. Етилацетатът .. присъединява вода и се разпада на оцетна киселина и алкохол. К. Манолов, ВХ, 61.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл