красно; красив, изящен. Всичките стихии и всичките страсти, във видимата и невидимата натура, олицетворени в богове и богини, — това е било религията,.. Религия лесна, блага и естетична, като всичко, което са създали гърците. К. Величков, ПССъч. III, 43. Всичко, в което се откроява животът е хубаво, е естетично. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 155. Всичко е направено много прецизно, снимките са ясни, таблото е естетично. Ст. Стратиев, ПП,
65.
2. Естетически. Най-значителни между белетристичните творби, които са удовлетворявали естетичното и общо духовно любопитство на средновековния българин, са: Троянската притча (..), Александрия (..), повести за Соломона. Г. Константинов, ПР, 4. Естетичното въздействие би било много по-силно и по-трайно, ако талантливо предаденият разказ или драматично напрегнатите моменти се оживят с по-богати в емоционално отношение багри. С, 1955, кн. 2, 186. Мария бе заповядала на слугинята да приготви хубава вечеря и дори сама взе участие в нареждането на масата. Костов огледа сложената маса крити-чно и остана поласкан от вниманието на Мария. Да, тя имаше естетичен усет, беше момиче със стил. Д. Димов, Т, 86. Изложбите в своето образователно и възпитателно значение са школа за естетично, етично и културно усъвършенствуване. БД, 1909, бр. 8, 1.
О Естетичен идеал. Остар. Изк. Естетически идеал. — Красотата е предшествувала всяко понятие за добро и зло и тя ги е създала. Какво ще речеш на това? — Георгиев сне пенснето и го сложи върху книгата.
— Стари мисли, господин Георгиев, отпреди войната,.., когато ни сочехте естетични идеали. Ем. Станев, ИК I и И, 50.
ЕСТЕТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отнася до естетика като наука. Почти всички наши възрожденски културни дейци се учат в Русия и от руската прогресивна педагогическа и естетическа мисъл. Лит. X кл, 96. Естетически категории. Естетически теории. Естетически формализъм.
2. Който се отнася до естетика като система от възгледи за прекрасното в природата, живота и изкуството на дадена философска школа или личност. Под влиянието на идеите на тези забележителни революционни дейци и мислители Каравелов изработва своите политически, философски и естетически разбирания. С, 1954, кн. 3, 117.
— Това говори, колко сложен и драматичен е пътят на изкуството и на художника, и колко опасности го съпътствуват със самото развитие на историческия процес, в който естетическото се мени според новите митове. Ив. Сарандев, ЕС, 126-127. Най-разнородни и сложни задачи лежат пред
илюстратора: професионално-творчес-
ки,.., режисъорски, естетически и др. Ал. Гетман и др., СБ, 135. Образованието бива:.. естетическо или чувственно образование, което ся относи към изкуствата и вкуса. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 171. Неговите [на Курбе] естетически концепции са вече открито израз на политическите възгледи. Хр. Ковачевски, СК, 57.
3. Който се отнася до усет, до вкус, до отношение към красивото, прекрасното в живота и изкуството. Естетическите чувства са положителното отношение на човека към красивите обекти, които той възприема, представя или мисли. Псих. XI кл, 84. Чер-нишевски подчертава, че преводната литература взема важно участие в развитието на народното самосъзнание, в развитието на естетическия вкус у народа. Н. Лилиев, Съч. III, 98. Описанието няма да ви помогне да изпитате онази естетическа наслада, която идва от виждането на „този прекрасен паметник на родопската архитектура“. Н. Хайтов, ШГ, 106. Винаги съм вярвала, че с песните и рецитациите доставям естетическо удоволствие и отмора на хората. И. Попов, ЧП, 36.
4. За произведение на изкуството — който се определя, характеризира от гледна точка на естетиката, на законите и изискванията на художественото претворяване; художествен. Главното, което интересува художествения критик, е преди всичко естетическата стойност на картината. Хр. Ковачевски, СК, 81. Не особено високо съм ценил и мога да ценя аз тази поезия, имайки пред очи главно нейната естетическа ценност. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 5. Той [литературният историк] изхожда от положението, че реалистичното отражение на обективната истина, на жизнената правда е, което именно създава трайни естетически ценности. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 155.
5. Като същ. естетическото ср. Изк. Признак, белег, свойство, качество на някои предмети и явления от природата, от обществения и духовен живот на човека, който буди, предизвиква специфични емоции, преживявания и асоциации, свързани с идеята за съ-вършенното, за прекрасното. По-добре в изкуството убийства и измени, отколкото в живота и действителността. Да, но изкуството трябва да бъде жизнеутвърждава-що. Много трупове — неприятно за окото. Губи се естетическото. Мярата. Р. Ралин, НН, 202.
О Естетически идеал. Изк. Обществен или личен идеал за прекрасното в природата, човека и изкуството, като елемент на философска концепция, обикн. отразен и претворен в изкуството.
ЕСТЕТЙЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. естетически. Във втората половина на строфата няма дори един епитет и въпре
