литературата. Несигурността, която той така естетизира, не е за него някаква пред-поставена теза, а изразява нещо същност-но и органично. Пл, 1969, кн. 6, 53.
2. Правя, сътворявам нещо така, че да се хареса, да се възприема като хубаво, като естетично, прекрасно. Естетизирам своето работно място.
3. Изк. Прекомерно изтъквам външната, формалната страна на художествената творба, като пренебрегвам или отричам напълно идейното й съдържание, естетизирам се страд.
ЕСТЕТИЗЙРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от естетизирам и от естетизирам се. Още по-голямо недоумение предизвика у блюстителите на морала образът на Ирина. Тъкмо Ирина им даде повод да обвинят автора на „Тютюн“ в естетизи-ране на старите чувства на трагичните преживявания. С, 1952, кн. 3, 180.
ЕСТЕТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м.
1. Изк. Подход в изкуството, който обикн. пренебрегва художественото съдържание, връзката с действителността, като се обръща най-голямо внимание на формата й. Някои художници рисуват човека въобще, без творчество, без естетизъм.
2. Философ. Течение в естетиката, което издига и абсолютизира формалните елементи на художественото произведение като подценява съдържателната му страна; форма-листична естетика. Естетизмът взима връх в европейското изкуство в началото на XX век.
3. Книж. Склонност, усет към възприемане на красивото, прекрасното, на естетичното в природата, живота и изкуството. И в този разказ [„Индже“] Йордан Йовков е проявил характерния за него естетизъм. Героите му се проявяват с цялата си красота и сила. Лит. XI кл, 230.
ЕСТЕТЙК, мн. -ци, м. 1. Остар. Книж. Теоретик на изкуството, специалист по естетика; естет. Не е рядко, щото великите художници да са влияли върху критиката. Сент-Бъов претърпя могъщото макар и преходно въздействие на романтическия гений на Виктор Хюго;..; И естетиците на символистическата школа намериха своето откровение в знаменитите четири стиха на Бодлера. Худ., 1906, кн. 4-5, 20.
2. Привърженик на естетизма като философско течение.
ЕСТЕТИКА, мн. няма, ж. 1. Философ. Наука, която изучава художествената дейност на човека, същността и законите на изкуството и определя критериите за прекрасното в художественото творчество, природата и живота. Както историята на изкуствата, така и художествената критика са раздели от изкуствознанието (за разлика от естетиката, която е дял от философията). Хр. Коваченски, СК, 79. Написано е цяла планина от книги по естетика и досега не е определено понятието за хубавото. Д. Благоев, ЛКС, 121. // Тази наука като учебна дисциплина. Това ставаше през времето, когато д-р Кръстев, професорът ни по естетика, използуваше катедрата да ни говори за „значителното, пълноценно и пророческо изкуство“ на Пенчо Славейков и П. Ю. Тодоров. М. Кремен, РЯ, 529. Тя почна да кокетничи с него и поиска да взема частни уроци по теория на поезията и по естетика. Елин Пелин, Съч. II, 133. Лекции по естетика.
2. Разг. Учебник по тази дисциплина.
3. Книж. Система от възгледи за характера и същността на изкуството на отделен творец Или на дадена философска школа, течение, направление. Индивидуалистическата естетика на д-р Кръстев прочее не представляваше обществен интерес. Ив. Богданов, СП, 16. Пенчо Славейков е крупен писател, основното му творчество е положително, но безспорна е много силната у него връзка с метафизическо-идеалисти-ческата естетика. ЛФ, 1958, бр. 11, 2. Естетиката на модернизма господства в европейското изкуство на XX в. А Естетика на Романтизма. Екзистенциална естетика. Феноменологическа естетика.
4. Книж. Усет, чувство, отношение към прекрасното в природата, живота и изкуството. —Древният човек е опитомявал постепенно дивите животни,.., правил е съдове, тук и там ще тури рязка и шарка,.. Естетиката спи във всеки човек. И. Радичков, СР, 29.
— Но този човек решително няма ни литературно развитие, ни естетика. Ив. Вазов, Съч. IX, 179. — В Търново един учител .. ми направи голямо впечатление. Казваше се Костов, учител по физика,.. Един човек, който създаде у мен не само чувство за естетика, но и за доблест. Ив. Сарандев, ЕС,
29. Това значение на модата, когато тя се движи в рамките на естетиката,., се омаловажава, когато тя прекрачи тия рамки и стане израз на извратени вкусове и нрави. Р, 1926, бр. 213, 2.
5. Книж. Красота, хармония, вкус, художе-ственост в оформлението, организацията, на1шавата или проявата на нещо. — Фелд-фебел Стефанов,.., нареди снощи да подредим дрехите и шапките си върху шкафчетата.. Да имало естетика. Ас. Станоев, П, 26-27. Й външните ефекти, и декорите, допринасят да се оформи у детето вкус към хубавото,..; те създават у него усет за естетика. Ив. Димов, АИДЖ, 165. Изненадата при последователното разкриване на пейзажа е принцип в пространствената естетика. Т. Горанов и др., ПА, 300. Градска естетика.
— О!1 гр. ага^^стц 'чувство, усещане' през рус. эстетика.
ЁСТЕТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който отговаря на изискванията за красиво, хармонично, изящно, пре
