ват неживата и живата природа; природознание, природни науки, естествени науки. Едновременно и във връзка с развитието на материалната култура, науката достигнала големи успехи. Направени били важни открития в областта на естествознание-то. Ист. X кл, 89. А освен веществената облага, която подава естествознанието, то яко тежи и въз нравственото образование. Й. Груев, Ф (превод), III. Такава власт били добили жреците с познанията си: зач-тото тии разбирали от геометрия,., от естествознание и от закони. ВИ, 4. // Тези науки като сборен учебен предмет в начал-ното училище. — Преди да тръгна насам от Търново, пет дни поред ходех при учителите. Слушах, как учат учениците в класното училище. Там вече изучават история, земеописание, естествознание, граматика. Д. Мирчевски, ДВ, 54. В училището Калитко най-много обичаше уроците по география и естествознание. Ив. Хаджи-марчев, ОК, 7.
2. Разг. Учебник по този предмет в начално-то училище. Набавих всички учебници с изключение на естествознание. А Дай ми естествознанието си, за да си подготвя урока. А Учителката нареди на учениците да отворят естествознанията си на първия урок.
ЕСТЕСТВОИЗПИТАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Учен, който се занимава с изследване, обикн. експериментално, в областта на естествените науки. Световноисторическо значение на естествените науки имат откритията на гениалния английски естествоизпитател Ч. Дарвин. Ист. VIII кл, 135. Някои европейски естествоизпитатели, които са пътували по Рила, намират голямо сходство между нейната фауна и фауната на Татрите (северните Карпати). Ив. Вазов, Съч. XV, 59.
2. Разш. Лице, което любителски изследва, изучава растителния и животинския свят и обикн. колекционира растения, животни, минерали и др; естественик. Стотици и хиляди селскостопански труженици се занимават с отглеждане на растения и животни. Създават десетки дружества на естествоизпитатели. Хр. Одисеев, ТН, 10.
ЕСТЕСТВОИЗПИТАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Естествоизпита-телски. Един руски естествоизпитателен вестник съобщава, какво един селянин, който се оженил за втори път на 70 годишна възраст, първата му жена родила 21 пъти. У, 1871,256.
ЕСТЕСТВОИЗПИТАТЕЛКА ж. Жена естествоизпитател. Тя иска да стане естес-твоизпитателка, да изучава природата.
ЕСТЕСТВОИЗПИТАТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до естествоизпитател и до естествоизпитателка; естествоизпитателен.
ЕСТЕСТВОИЗПИТАТЕЛСКИ. Нареч. от прил. естествоизпитателски.
ЕСТЕТ м. Книж. 1. Лице с естетически усет, с изтънчен вкус, което цени и обича хубавото, красивото, изящното в природата и човешкия живот. Йовков беше голям естет и затова той следеше винаги книгите му да са добре напечатани. Д. Йовкова, СбАСЕП, 417. Антон Страшимиров eue живота си естет, може би дори повече естет в живота, отколкото в някои свои произведения: неговата избраница е най-хубавата щерка на заможен и почтен видински гражданин. Ст. Младенов, СбАСЕП, 31.
2. Лице, което има познания и интереси в областта на изящното, естетичното в литературата и изкуството; ценител, познавач. Той беше музикален, въобразяваше си, че е естет и страшно държеше на естетиката. Ем. Станев, ИК I и II, 354. — А бе, Пеца, ти криминалета четеш ли? — пита ме,.. — Чета, защо да не чета. И то е литература, макар че вие естетите,.. Защо ме питаш? П. Незнакомов, ЖВ, 52. Подхвърляше на партньорите си съмнителни шеги,.., а един мастит театрал и тънък естет реши, че това е нов прочит на Николай Василевич и страшно му хареса. Т. Друмев, УКР, 23.
3. Специалист по естетика. Теоретикът на „Мисъл“ — д-р Кр. Кръстев не оказа.., никакво въздействие като естет върху писателския натюрел на никого от големите писатели по онова време. К. Константинов, ППГ, 132-133. Там още стои Ръскиновата автобиография,.. Животът на този английски философ, социолог и естет я [Ло-
а] много интересуваше. М. Кремен, РЯ, 49.
4. Привърженик, последовател на естетизма; естетик. И прави редица догадки .. присъщи на формалиста естет. В. Йосифов, Избр. тв I, 25.
— От гр. агсгЗдтг^ през фр. esthète.
ЕСТЕТИЗАЦИЯ ж. Книж. 1. Придаване на естетичност, на естетичен вид, характер на нещо; естетизиране. Естетиза-ция на работното място. Естетизация на градската среда.
2. Изк. Творчески процес в изобразителното изкуство, литературата и др., при който авторът пресъздава, претворява действителността или отделни факти, елементи от нея, като естетически значими, като идеални, прекрасни в произведението си. Така например монологът на Елена за „кораба и слънцето“ е едно бягство, една естетизация, едно търсене на вътрешно оправдание за пренебрегнатата историческа роля на интелигенцията. Съвр., 1975, кн. 2, 167.
ЕСТЕТИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Придавам естетически характер на някакъв факт или обстоятелство; представям нещо като естетически значимо, обикн. в художествена творба от изкуството или
