ки това стиховете са живописни и въздей-ствуват естетически. С, 1952, кн. 2, 183.
ЕСТЕТЙЧНО. Книж. Нареч. от естетичен. Обличам се естетично. А Той се храни естетично. А Естетично обзаведен дом.
ЕСТЕТЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от естетичен. Претрупа-ността на стоки и модели трябва да се избягва, като се оставя само необходимото за показване на клиента — с това ще спечелим въздух и естетичност на проектирания магазин. С. Цонев и др., ВА, 42. Необходимо е да се полагат максимални грижи за образцово уреждане на витрините, да им се придава привлекателност, нагледност и естетичност. А Естетичност в облеклото и модата.
ЕСТЕТКА ж. Книж. Жена естет.
ЕСТЕТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до естетизъм. Зад термините „млади“ и „стари“ на Кръстев се крие едно .. съдържание — крият се неговите индивидуалистични, естетски и формалис-тични схващания. С, 1955, кн. 9, 115. Тя [идеята на картината] звучи като укор, отправен към онези творци на изкуството, които се откъсват от важните задачи на своето време, затварят се в тесния кръг на естетските проблеми и ги правят основен предмет на своето творчество.
ЕСТОНЕЦ, мн. -нци, м. 1. Мъж, който по произход принадлежи към основното население на Естония. Трето място заемат народите от угрофинската езикова група — коми, карели, естонци и др. Геогр. X кл, 20. До Първата световна война народите от Прибалтика — литовци, латиши и естонци — влизаха в състава на Руската империя.
2. Гражаданин, поданик на Естония. Естонците посещават черноморските ни курорти.
ЕСТОНКА ж. 1. Жена, която по произход принадлежи към основното население на Естония.
2. Гражданка, поданичка на Естония.
ЕСТОНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до естонец и до Естония. Образец на изпълнителското майсторство на квартета е „Песента на ветроходците“ от естонския композитор Кервиц. НА, 1958, бр. 3196, 3. Естонски език. Естонска кухня. Естонска литература. Естонски обичаи.
2. Разг. Като същ. естонски м. Естонски език. Уча естонски. Учебник по естонски.
ЕСТРАГОН, мн. няма, м. Многогодиш-но тревисто растение от семейство сложноцветни (култивиран вид градински пелин), с малки продълговати листа и дребни цвет-чета, богато на етерични масла и витамин С, с ароматен лютив вкус, което се употребява предимно като подправка или билка и по-рядко за салата; тарос. Artemisia dracuncutus.
Прясното масло се разбърква много добре с магданоза и естрагона, ситно начукани, и сока от печеното месо. Н. Сотиров, СК,
114. С мащерка, селим и девесил са ароматизирали рибените чорби, а с естрагон — задушените меса. Л. Петров и др., БНК, 39. Пилешки сос с естрагон.
— Фр. estragon.
ЕСТРАДА ж. 1. Временно или постоянно издигнато място на открито или в зала, предназначено за излизане на оратори, оркестър или артисти пред публика; подиум. На малкото площадче, затворено като кладенец, е вдигната естрада, окичена с книжни фенери. К. Константинов, ПЗ, 197. Залата, в която щеше да дава [артистът] представленията си, побираше около триста посетители. В средата ù се издигаше висока украсена естрада. Ив. Планински, БС, 43. Един гимназист помъкна малка катедра към предната част на естрадата, откъдето Кондарев разглеждаше гъстата маса от глави и устремени към него очи. Ем. Станев, ИК I и II, 61. Пред общината се мъдреше една естрада, постлана с персийски килим, взет назаем от Пеев. Д. Вълев, 3, 187. Ти не знаеш ли, че обикновено тези колективи .. пишат на афишите имената на едни, а на естрадата се явяват други? Б. Балабанов, НС, 37.
2. Остар. Високо издигнато над пода място в ресторант, цирк, кино или театрален салон и под., предназначено за отбрана публика; ложа. Платихме по 25 цента и влизаме в един голям салон, около който са издигнати естради; на тези възвишености са наредени масички и при всяка маса седи по една „хубавица“. Ал. Константинов, БПр IV, 45. Нареждаха вечерта да отведа свободните войници на кино.. Оставих долу войниците и качих се на естрадата, приготвена за офицерите. Г. Райчев, Избр. съч. I, 72.
3. Само ед. Остар. Естрадно изкуство. Разгневеният Бохоров сипеше огън и жупел срещу смутения Алурков. — Къде са хората? Нали всички билети са продадени? Къде са зрителите? .. — Еснафска паплач, другарю Бохоров — .. — Дай им на тях тюрлюгювеч и телевизионна естрада! Й. Попов, СЛ, 67. Наред с професионалната естрада се развива и самодейната. НК, 1958, бр. 39, 3. Чу че тази продавачка млада / изучава музика в кръжок — / и от самодейната естрада, / може би я чака път висок... Ел. Багряна, С, 1952, кн. 2, 6.
4. Остар. Естрадна музика; поп музика. „Златният орфей“ е най-престижният конкурс за българската естрада. А Летен фестивал на естрадата. А Театър на естрадата.
— От исп. estrada 'улица' през фр. estrade. — С. Радулов, Галерия из монтионовски премии... (превод), 1875.
естрАден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до естрада. Присъствувах-ме на естрадни представления, давани на
