източник на светлина е Слънцето. Физ. VII кл, 1982, 78. Много естествени произведения, само тогива могли да ся употребля-ват в ядение, когато изнамерили огънат, а по-преди они били безполезни. А. Хиленда-рец, ВВИ (превод), 168. Министерството на Исаака Ангела, дотолкоз си блъска главата, доде не дойде на миел, да искат данък в естествени произведения: волове, крави. Б. Димитров, Я I (превод), 129. // Който е свързан с природата и съществува независимо от дейността на човека; природен. Противоп. изкуствен. Благодарение на съвършенството, до което е достигнала ортопедията, днес един изкуствен дървен крак напълно може да замести естествения. Ив. Вазов, Д, 49-50. Изобщо Букурещ има много естествени и изкуствени водни площи, които богатства подхранват зеленината и подържат свежестта ù и през най-горещите дни. Г. Белев, КР, 66. Луната е най-близкото до нас небесно тяло. Тя е единственият естествен спътник на Земята. Н. Николов и др., СС, 28. Реките, моретата и океаните са естествени водни пътища. А Естествени ливади.
2. Който по природа съществува в някакъв вид или форма, който обичайно има определен вид или форма; обичаен. Сърцето му се изпълни с греховна радост, естествената руменина на лицето му се сгъсти. Д. Талев, ЖС, 91 .И през целия ден сякаш я виждаше пред себе си, със златно-русите коси, които той смяташе за естествени. М. Гру-бешлиева, ПП, 6. Урвата над нея, тъмна и намусена, през нощта, добива полека-лека своя естествен зелен цвят. Ив. Вазов, Съч. XVII, 46. На изложението бяха представени репродукции на фрески в естествена величина. ВН, 1958, бр. 2039, 4. — О, благодаря за добрите чувства! — кимна насмешливо Рафаил, но, кой знае защо, гледаше не него, а Ана, която в този момент беше загубила окончателно естествения цвят на лицето си. А. Гуляшжки, ДМС, 106. Статуя на дете в естествена големина. А Естествен цвят.
3. Който се обуславя от закономерното развитие на нещата и явленията в природата, без да зависи или да има отношение към човешката дейност; закономерен, природен. За него, очевидно, това е естествена последица на раната. Л. Стоянов, X, 50. Подмладяването на горите става повече по естествен начин. А „България“, 19. От юг градището не е укрепено, защото там са скалите, които представляват естествена защита. Ст. Михайлов, БС, 158. Когато крепостта запустяла след падането на страната ни под турско робство, площадката била засипана по естествен път с пръст. Ст. Михайлов, БС, 158.
4. Който отговаря, съответства на същността на някого или на нещо, който не буди недоумение; нормален, обикновен. Колко простичък, спокоен ииестествен, е животът в провинцията. Й. Попов, ЙЖП, 58. Прекрасно съзнавам, че Мони е в една възраст, когато има нужда от интимна приятелка, с която да поддържа едни напълно естествени връзки. Й. Попов, СЛ, 158. Той не си даваше сметка за нелепостта на въл-нуванията си, за безумството на тая ярост, извикана от неща твърде естествени и обикновени в света на артистите. Ив. Вазов, Съч. XII, 191. Връзката между сестра му Катерина, каквато я познаваше — .. — и резбаря, какъвто го виждаше и сега, не изглеждаше никак чудна и беше по своему естествена. Д. Талев, ЖС, 372. Юрдан, Борис и Иван се готвеха за най-страшната присъда. Те често мислеха за близкия и страшен край, който ги очаква, но освен през редките часове на видимо униние, те се мъчеха да скрият от другарите си дори своята съвсем естествена тревога. Г. Ка-раславов, Т, 92. Всяко движение и дума трябва да бъдат естествени, добри и привлекателни. П. Горбанов, ННУ, 4. // Обикн. за обстановка, среда и под. — който позволява на някого или на нещо да се проявява, да се развива в съответствие с неговата същност и природа; нормален. Трудът е естествено състояние за организма в сравнение с леността и мързела. Пр, 1952, кн. 6, 30. Той [бай Тодор хайдутинът] беше тука, така на мястото си, тъй пълно в своята естествена обстановка. Ив. Вазов, Съч. XV, 15. Той [Еренбург] изобразява исторически лица, като ги поставя в тяхната естествена атмосфера, кара ги да действу-ват така, както им диктуват обстоятелствата. С, 1951, кн. 2, 153. И така, момчето, като влязло в школата, намира в нея като речи, отражение от родителската си къща,.. С една дума, то живее в естествен и нормален кръг. Знан., 1875, бр. 1, 9.
59 Речник на българския език, т. IV
5. Който е логически обусловен от развитието, хода на нещата и явленията в обществения живот; закономерен. Ирина съзна, че всичко бе стигнало до своя естествен край и че трябваше да се махне оттук. Д. Димов, Т, 661. Окръжните комитети, които той [Левски] образува, се налагат обаче като естествени административни центрове. Ив. Унджиев, ВЛ, 295.
6. За нравствени, духовни качества или умения, способности на човек — който е даден от природата, който е по рождение; вроден. Естествената доверчивост на селяните, .., мълчеше победена, смазана, унесена във вихъра. К. Величков, ПССъч. I, 16. Човек малообразован, от прежното време, той със своя естествен здрав смисъл, разбираше добре човешката природа, и знаеше, че онова, което се запрещава, по-силно се желае. Йв. Вазов, Съч. XXII, 10. У латинската раса наклонноста към импровизация, особено в живото слово, е един естествен дар. С. Радев, Худ., 11. Тук има младежи с
