естествени художнически заложби, с природен вкус към красивото и разнообразието. Г. Караславов, ПМ, 82.
7. За човек, поведение, държание или характер на човек — който е непринуден, непревзет, искрен, сърдечен. С умореното си и слабо лице, с увисналия си и изострен нос, скрит в бръчките на шаечните дрехи, той изглеждаше тъй безобидно добродушен, тъй неподправено естествен и мил. Й. Йовков, ВАХ, 58-59. Със своите посети-тили приказва [Прангата] сега някак по-любезно от напреди, като гледа да бъде непринудено естествен в обноските си. Т. Влайков, Съч. III, 159. — У него няма да намериш.., нито каква да е следа от суетност. Той е толкова естествен и прост. Ив. Мартинов, ДТ, 226. После .. побутна към криминалиста кутията за пури с жест, който нямаше подчертано гостоприемство,.., просто двама души,.., сядат да се поразговорят и единият от тях, с естествен и разбираем жест подканва другия да запуши. Е. Кузманов, ЧДБ, 24. Горан, победителят, се силеше да бъде естествен — при него това значеше наперен като петел. Бл. Димитрова, ПКС, 168. Все пак Руми не беше като другите,.. И защо трябва да смята, че е безсрамна, когато може би тя е просто естествена. П. Вежинов, БГ, 136.
8. Остар. Книж. Който се отнася до тялото на човек или животно; телесен, физически. В животното захваща да ся вижда едно из-падвание и отслабвание, захваща да ся ли-шява от естествената си сила. Дун., 1866, бр. 85, 2. Създателят, който е премъдро сичко направил, дал е на дела на мъжете разни естествени и нравствени преимущества. П. Р. Славейков, ПБЖ (превод), 1. Той бе тогаз на двайсет и две години, но развитието на естествените му сили беше станало толкози бавно, щото сичко се виждаше у него закъсняло. Н. Михайловски, ПА (превод), 35. // Който е свързан с мускулна, телесна сила или дейност; физически. Който по длъжност ся занимава с физический (естествен) труд и особено ако съединява телесно напрегание с умствено, за него малък послеобеден сън е потребен. Д. Фингов, Лет., 1873, 93.
9. Остар. Книж. Който се намира в първо-битно състояние; нецивилизован, див. Ловджийските народи никога не могат да са турат на еднаква степен с естествените диваци, които поверяват синката своя съдбина на природата. Знан., 1875, бр. 15, 228. Между братята у дивите или у естествените народи ние не срещаме такива отличителни черти в характерите, каквито се срещат у цивилизованите народи. Знан., 1875, бр. 9, 140. // За животно или растение — който се развива на свобода, в природни условия, без намесата на човека; див. Противоп. питомен. От естествените животни [в Перу] най-главни са: лама, ви-гон, кондор. Ив. Богоров, ВГД (превод),
308.
10. Разг. Като същ. естествена а) Естествена история като учебен предмет. — На кого са тези прекрасни пеперуди? — Продаваме ги, чичо Николай! — отговорихме ние. — За сбирките.. — По естествена. Върбанов ги иска от децата. С. Стратиев, СВМ, 124-125. б) Учебник по този предмет.
◇ Естествена история. 1. Наука, която изучава, описва и класифицира живата природа; есетствознание. Естествената история е оная наука, която ни поучава да опознаем естествените същества, що се намират отгоре на земната повърхност и вътре в земята. В. Берон, ЕИ, 1. Бибилотеката на баща ми беше богата главно с публицисти-чна литература, с разни научни издания из областта на естествената история и икономическите науки. А. Гуляшки, ДМС, 177. //Тази наука като учебен предмет. Учител по естествена история. 2. Разг. Учебник по този предмет. Естествена коприна. 1. Текстилно влакно, получено от пашкула на копринената буба, което се отличава с лъска-вина, еластичност и немачкаемост. Плат от естествена коприна. 2. Плат, тъкан от такова влакно. Уших си рокля от пъстра естествена коприна. Естествена нужда. Физиологическа потребност, обикн. у човека за отделяне на изпражнения и урина. На третия ден вече мога да стана и да ида сам по естествена нужда. Л. Стоянов, X, 67. Като видяло тигъра, кучето си глътнало езика, взело да издава звуци на скоро излю-пено пиле и свършило една естествена нужда с неестествена бързина. Й. Попов, БНО, 111. Естествена смърт. Книж. Смърт, която е причинена от старост, болест или физическо изтощение. Той говореше за самоубийството на поета като предчувствие и символ на годините, през които е живял, и от това аз разбрах, че поетът се е самоубил, а не е починал от естествена смърт. К. Калчев, ДНГ, 70. Никола Обретенов и жена му смятали, че 3. Стоянов е починал от естествена смърт, тъй като и преди бил страдал от коремни болки. Н. Ферман-джиев, РХ, 295. Естествени науки. 1. Науките, които изучават живата и мъртвата природа; природни науки. Какъв неизчерпаем рудник от безценни камене е химията, геологията, физиката, ботаниката и другите естествени науки. Лет., 1872, 162. Той каза, че покойният в изучаването на естествените науки е видял силата, която ръководи законите на творението и съдбините на света. БД, 1909, бр. 30, 3. Тоя родолюбив българин .. беше в Свищов учител по естествените науки и на немский язик. ДЗ, 1868, бр. 45, 170. 2. Естествена история; ес-тествознание. В значителна степен ограничени, книжни, са знанията на учениците по химия, физика и естествените науки. НК, 1958, бр. 9, 1. Естествен каучук. Хим. Кау
