ни зърна от кафе. Изпи кафето си, едва половин чашка силно, ароматно кафе еспресо. П. Вежинов, НБК, 76.
2. Разг. Като същ. Кафето, приготвено по този начин. Л Сервирате ли еспресо? // Количеството такова кафе, което се съдържа в една чаша. А Дайте ми едно еспресо.
3. Разг. Като същ. Машината, с която се приготвя такова кафе. Ние седяхме зад простите дъсчени маси без покривки, пиехме на едри глътки кафе, което еспресото току-що беше изцедило от своята никелирана човка. С. Северняк, В СД, 25. Ганчо (изброява вещите). Портативно хладилни-че, транзисторче, стенен часовник, еспресо за кафе, печката и голяма ваза. В. Нешков, П, 215-216.
ЕСТ. Остар. Книж. Название на буквата „Е“ в старобългарските азбуки.
ЕСТАКАДА ж. Спец. 1. Строителна конструкция във вид на мост, изградена на подпори или колони от бетон, стомана или дърво, над повърхността на земята (понякога над водата) и обикновено проходима отдолу, върху която минава шосеен или релсов път, газопровод, водопровод или друга комуникация. По съвременните естакади на подбалканската магистрала има много голямо движение.
2. В големите промишлени предприятия — такова съоръжение, чрез което обикн. се транспортират материали. След успешното изпробване на въжената линия,., дойде ред на естакадата за мергел. НА, 1960, бр. 3715, 1-2. В най-долната част на завода е парокотелната централа с 85-метровия комин и дълга бетонна естакада за превозване на въглища. ВН, 1960, бр. 2901, 1. Към .. трошачно отделение се добавиха открита естакада и пресевна инсталация с три огромни бункера за трошен материал. Тр, 1963, бр. 286, 2.
— От фр. estacade през рус. эстакада.
ECTÀMÜA ж. Остар. Щампа. Въобразете си, че той [майсторът] живее посред сурово и величествено разкошество, с множество прекрасни книги, с естампи и с картини!.. Знан., 1875, бр. 5, 76.
— От фр. estampe.
ЕСТАФЁТА ж. Остар. Книж. Щафета.
— От фр. estafette през рус. эстафета.
ЕСТЕЗИОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Анат. Дял от анатомията, който изучава сетивните органи.
— Лат. aesthesiologia от гр. схютгцтих ‘усещане’ + -логия.
ЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Съестен; хранителен. Той и конярчето стягаха и товареха добитъка с потребните вещи и естни припаси на пътниците. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 31.
ЕСТЕРИ мн., ед. (рядко) естер, м. Хим. Течни или твърди органични вещества, сложни етери, получени при съединяване на неорганичните и органичните киселини с алкохоли, и употребявани в химическата и хранително-вкусовата промишленост. В присъствие на концентрирана сярна киселина оцетната киселина взаимодействува с алкохоли и образува естери. Хим. X кл, 1965, 67. Естерите са органични съединения, молекулата на които съдържа киселинен и въглеводороден радикал, свързани чрез атом кислород. Хим. X кл, 1958, 78. Мастите,.., влизащи в състава на протоплаз-мата, са добре проучени. Това са естери на глицерина с определени висши мастни киселини. ПН, 1932, кн. 4, 57. Глицеринов естер. Етилов естер. Фосфатен естер. Холесте-ринов естер.
— От нем. Essig 'оцет' + етер.
ЁСТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Хим. Прил. от естер. Сярата, която е съставка на сулфатите, се нарича неорганична сяра, а тази, която е съставка на естерите — естерна сяра. Б. Койчев, Б, 114.
ЕСТЕРИФИКАЦИЯ, мн. няма, ж. Хим. Химична реакция между органични или неорганични киселини и алкохоли, при която се образуват естери и вода; естерифицира-не. Водородният атом от хидроксилната група на алкохолите и фенолите може да се замества и с киселинни остатъци от неорганични и органични киселини:.. Получените съединения се наричат естери, а процесът — естерификация. Хим. XI кл, 1958, 139.
ЕСТЕРИФИЦЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Хим. Превръщам алкохол в естер чрез естерификация. естерифицирам се страд. ЕСТЕРИФИЦЙРАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. За химическо съединение алкохол — превръщам се в естер чрез естерификация. При взаимодействие с киселини алкохолите се естерифицират. Хим. X кл, 1958, 53.
ЕСТЕРИФИЦЙРАНЕ, мн. няма. Хим. Отгл. същ. от естерифицирам и от естерифицирам се; естерификация. Етиловият алкохол взаимодействува с киселини, при което се получават съединения, наречени естери, а самият процес се нарича естери-фициране. Хим. X кл, 1965, 47.
ЕСТЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е получен в природата в резултат на свойствените за нея процеси, който съществува в природата като част от нея; природен. Противоп. изкуствен. — Не говоря за богатите каменни кариери, които снабдяват София с камък. Железницата прави достъпни и лесно експлоатируеми тия естествени богатства. Ив. Вазов, Съч. XVII, 25. Древните народи от Европа и Азия познавали естествените горива (природните газове, каменните въглища и нефта). Д. Русчев, НЗ, 12. Най-важният естествен
