ше лека-полека и празниците, и дълбоката кал пролети и есени, дебелия сняг зиме. Ст. Даскалов, ЕС, 285. Като минете есени по тия места, ще се чудите и маете на буйни и шумнати лозя с натежали гроздове. ЛФ 1959, бр. 11,3.
ЕСЕНИНА ж. Диал. Есенница. Ще си ида да обида, / да обида синурето, / синуре-то, все полето — / есенина класила ли е, / пролетница никнала ли е? Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 165. Есенини не класили, / пролетни-ни не никнали. / Весел ойде, сърдит дойде. СбАИ I, 327. Той [юнакът] си сбира дребна просия / от орачи зимнината, / .. / от копачи есенина. Нар. пес., СбНУ СбВСт, 117.
ЕСЕНКА1 ж. Диал. 1. Плодно дърво (ябълка, круша, дюля), което дава плод през късна есен.
2. Плодът на това дърво. „Младо, та па младо, легнем му на ръка, / легнем му на ръка, като на мек душек, /.., /душа му мерите на есенка дункя.“ Нар. пес., СбВСтТ, 840.
ЕСЕНКА2 ж. Диал. Домашно млекодай-но животно (овца, коза, крава и под.), което ражда малките си през есента и дава мляко и през зимата. Есенка беше [козата], до Коледа млякото й не секваше, гъсто мляко като овчо, но съвсем падна, остаря. Ст 1968, бр. 1181,3.
ЕСЕННИК, мн. няма. Поет. Есенен вятър. На децата дядо Антип не даваше,.., и прах да падне; така ги гледаше,.. А щом зашушнеше тъжно, продължително студеният есенник и ударяше селският барабан за училище, още на другия ден изпращаше Анка и Лозица. Ил. Волен, БХ, 74-75. Есенникът шуми в клоните / и рони сухите листа. БР, 1931, кн. 6, 200. Тез цветя окол мен, що цъфтят / пак ли есенник лих ще отнеме? Д. Дебелянов, БСб, 1910, кн. 3, 195. Есенник лих прошумя / .. вихром разгонил съня си.
Н. Лилиев, Звено, 1914, кн. 4-5, 225.
ЕСЕННИЦА ж. 1. Пшеница, която се сее през есента; зимница, есенина. — Нещо не ми лови окото есенницата. Остана ниска на ръст. Кр. Григоров, ТГ, 61. Кога в Иг-личево толкова рано са класили есенниците? Кр. Григоров, И, 152. Томов гледаше нататък, където зеленееше просторът на избуялите есенници. Не е запомнил такова жито! Ст. Поптонев, НСС, 114.
2. Разш. Само мн. Зърнени култури, които се засяват и поникват през есента, а узряват през следващата година; есенина. Пътят скоро навлезе сред есенниците, наболи в дълги успоредни ивици, тъй както е текло семето от редосеялката. П. Бобев, ГЕ, 18. Не ще мине много време и есенниците ще пожълтеят, ще налеят клас. ВН, 1958, бр. 2106, 1. — Яхнал той коня, тръгнал нивите си да обиколи, що да види: есенницата не класила, пролетницата не никнала. Г. Марковски, СК, 107.
3. Земна площ, нива, засята през есента със зърнена култура. Трактористите валират есенниците някъде из огромната сто хиляди декарова мера на стопанството. Н. Ти-холов, ДКД, 113.
ЕСЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Есенен; есенешен, есенечки. Жито и други есенески посявки стават спорно, обаче не са доста за прехранване на жителите от ненамиране орачески ръце. Ив. Богоров, КГ, 90. „Леле Боже, леле мили Боже! / Дай ми, Боже, пролетски гърмежи, / дай ми, Боже, есенски дожеи.“ Нар. пес., СбБрМ, 462. Невеста ми е есенеска слана, / що ке ослане
— се ке изгоре. П. П. Славейков, КНП, 119.
— Иванчо, братче по-малко, / да кажеш, брайно, на мене, / .. / дали е лете пролете, / али е време есенско. Нар. пес., СбНУ VII, 90.
ЕСЕНУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Прекарвам есента. Летувам на море, а есе-нувам на село.
ЕСЕНУВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от есенувам.
ЕСЕНЦИЯ ж. 1. Концентриран, обикновено спиртен разтвор на етерични масла и на природни или синтетични ароматни вещества и масла, употребяван в химическата, фармацевтичната, парфюмерийната и хранителната промишленост. Спиртните разтвори на лекарствата се наричат тинктури, на смолите — лакове, а на етеричните масла — есенции. Хим., X кл, 1958, 47. Въздухът беше напоен с упойващата миризма на шоколад, ванилия и разни фруктови есенции. Ал. Бабек, МЕ, 133. Лимонена есенция. Плодова есенция.
2. Разш. Рядко. Силно концентриран, силно наситен парфюм. Поръсила се е с есенция и където мине, като че разнася мирис на цъфнали рози. Кр. Григоров, Р, 106. Гуляеше с тях до късно, а тръгнеше ли за вкъщи, мажеше зъбите си с есенция, за да не мирише на тютюн и алкохол. К. Кръстев, 43. От тялото й лъха тънък мирис на люлякова есенция и пудра. П. Михайлов, ПЗ, 64.
3. Хим. Силен разтвор на някакво вещество, който при употреба обикновено се разрежда. Оцетната киселина се смесва с вода и спирт във всяко отношение. Нейният 70-80%-ен воден разтвор се нарича оцетна есенция, 3 до 5%-ният й воден разтвор се нарича оцет. Хим., X кл, 1958, 67.
4. Хим. Концентрирано вещество, представляващо маслена течност, най-често аромат-но, етерично масло, получено като извлек от листата, плодовете или цветовете на някои растения, най-често чрез дестилация; масло. Розова есенция. Евкалиптова есенция.
5. Прен. Книж. Най-главното, същественото в съдържанието на нещо; същина. И аз съм чадо на своето време и известни отделни събития може би неволно са ме отклонявали от строгата обективност, но аз се ста-
