есента. — Винке, я улови, щерко, едно от есенните пилета и извикай оатя си да го заколи. Сл. Трънски, Н, 118.
4. Обикн. за облекло и под. — който се носи или използва през есента. През отвора на ключалката видях да влиза в хола Муци. Беше облечена в сив есенен тоалет. И. Демирев и др., ОС, 105. Есенни обувки. Есенен костюм. Есенно манто. • Обр. Планината смени отново разкошната си есенна дреха и отново облече дебелия си бял ямурлук. Д. Талев, И, 621.
◇ Есенен минзухар. 1. Вид син минзухар, който цъфти през есента. Crocus pallasianus. 2. Кърпикожух; мразовец. Colchicum autum-nale. Есенният минзухар (..), който краси ливадите, е много вредно растение. ПН, 1932, кн. 4, 63. Есенна жълтица. Бот. Мно-гогодишно медоносно растение, с разклонено стъбло и с разположени по върховете на клонките цветни кошнички. Leontodon au-tumnalis. Есенната жълтица представлява ценно медоносно растение. Н. Виходцевски, НЕР, 36. Есенно време. Разг. През периода на годишното време есен, през есента. Че есенно време, когато тръгваха хора по скеля, излизаха разбойници и ставаха обири — това беше вярно. И. Йовков, ВАХ, 29. Случвало ли ви се е,.., да се намерите на полето есенно време, вечер, когато пълноли-ката месечинка срамежливо плува сред ясното небе? Т. Влайков, НУ, 214. Есенно авноденствие. Астрон. Денонощието на
2-23 септември, когато денят и нощта в Северното полукълбо на Земята са равни по времетраене и започва астрономическата есен. На 23 IX. .. слънчевите лъчи падат перпендикулярно на екватора .. Тогава по цялата Земя денят е равен на нощта. Денонощието на 23IX се нарича есенно равноденствие. Геогр. VIII кл 1958, 16. Точка на есенното равноденствие. Астрон. Точката, в която центърът на слънцето пресича небесния екватор на 22-23 септември и се отнася за Северното полукълбо на Земята. Насрещната точка II,.., е точката на есенното равноденствие. Там Земята е всяка година на 22 септември. Тогава отново настъпва изравняване на деня и нощта. Г. То-малевски, АН, 1000.
ЕСЕНЕНЕ, мн. няма. Диал. Отгл. същ. от есеня.
ЕСЕНЕС нареч. Разг. 1. През периода на есента, през есенно време; есен, наесен. Друга година още есенес предвидливата птица задръстваше хралупите със своите запаси — купища жълъди, лешници и дрен-ки. П. Бобев, ГЕ, 31. Както есенес, / кога задухат вихри мразовити, / едно по друго капят в тъмний лес / листата,.., / така и всички нечестивци с бяс / във лодката ще паднат на Харона. К. Величков, Ад (превод), 29.
2. През последната изминала есен или през най-близката предстояща есен; през тази есен. По-нататък стърчаха като забити колчета в земята останките на отрязана-та есенес царевица. Кр. Григоров, Н, 25. — Какво ще пазарувам през зимата? Всичко си бяхме накупили есенес. А. Каменова, ХГ, 219. "Ако не през лятото — есенес, щом узреят трънките, но той сигурно ще хвърли топа! — пресмяташе поп Иван на ума си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 8. Петър се е прибрал за зимата, есенес хайдуци обраха манастира и го запалиха. Д. Яръ-мов, БП, 54. Есенес, кога бях в Букурещ, ми ся чини, че мя питахте, прибрал ли съм сичките пари, за които ми бяхте назначили в пусула от Едрене. АНГ I, 395.
• Спредл. от, до, към, къде, около. От есенес отвориха и женско училище в София. АНГ 1,513.
ЕСЕНЕСКА нареч. Диал. Есенес. Един ден — това беше есенеска — заведох околийския доктор у Нанини Личковичини да прегледа нейния Петко. Т. Влайков, БСК I, 502. — Как да нямаш кола бе! — обади се Ралчо! — Ами тоя вършинак с какво го докара есенеска? Най-хубавата кола беше твоята, когато я предаде при масовизаци-ята. Ст. Даскалов, СЛ, 75. — Още половин кило сол барем ми дай, че...есенеска ще платим как-как... Г. Караславов, Избр. съч. II, 247.
ЕСЕНЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Разг. Който е останал от есента, от последната изминала есен. Една въздишка на отмора долетя откъм Ибър и донесе миризма на пряспа, на трева изгнила, есе-нешна, миризма на старо, смесена с миризмата на зелено и тръпчиво. Н. Хайтов, ШГ,
192. Между есенешните високи и мъртви треволяци по слоговете бяха поболи млади стръкчета трева. Ил. Волен, МДС, 128.
ЕСЕНЕЧКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Есенен, есенешен, есенски. Жълта дунке, есенячко, / .., / на юбаво ти ми замериса. Нар. пес., СбВСтТ, 876.
ЕСЕНЕЯ, -ееш, мин. св. няма, несв., неп-рех. Ставам есенен. Лист жълтее, / есенее, / Врабчо натъжен си пее. Л. Станчев, ВД, 93.
• Обр. Очите с кротка жал горят, / косите бавно есенеят / и само в спомена ми скъп / най-хубавите дни живеят. Сл. Красински, 30, 29.
ЕСЕНЕЕ СЕ несв., безл. Настава есен. Утрините и вечерите са хладни, есенее се.
ЕСЕНИ нареч. Диал. През периода на есента, есенно време; наесен, есенес. През пролетта беряхме в гората дъхави китки божур, кукуряк и здравец, а есени скитахме по хълмовете из лозята за ягорида. Г. Мар-ковски, СК, 175. Зад застиналата маска на едно мълчание се е криел тихият копнеж по безкрайните добруджански пътища, над които есени се носи тънък мирис от катран. С. Северняк, ОНК, 202. Но си спомня-
