заедно с любимия пролетта, лятото, есента и белоснежната зима на своя живот. ВН, 1959, бр. 2522, 2. Фърка времето крилато, /.. / мина мойта пролет, лято / влязох и аз в есен. Ив. Вазов, Съч. III, 197. Есента е песен на тъгата в нас. /.. / Пада бурна есен в моя сетен час. В. Марковски, СМ, 110.
3. Като нареч. Само ед. а) Само нечленува-но. През периода на това годишно време, наесен. Трамваят, пролет, лятос и есен, постоянно носи гости от столицата. Ив. Вазов, Съч. XVII, 15. Животът на нашето семейство минаваше пролет и есен около огнището във втория кат на къщата. Ив. Хаджийски, БДНН II, 12. Листата пролет растат, лете ся държат, а есен капят. Д. Мутев, ЕИ, 85. Като мухи сме мрели есен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 45. б) Само членувано. Разг. През последната изминала есен или през най-близката бъдеща есен, през тази есен; есенес. Приготвиха набързо всичко, що трябваше, и есента след Димитровден —.. — направиха и сватбата. Т. Влайков, Съч. П, 94. Есента доби тя / момчана рожба. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 98. Ако летото не даде, за есента нема що. СбНУ VIII, 232. Есента малкото момче ще стане ученик — първокласник.
О Към есен(та). Разг. ; Къде есен(та). Диал. През периода, когато настъпва, идва есента, когато наближи есента. Той [Станислав] ся готви къде есен да си излезе за към отечеството. АНГ I, 410. На поп Марка синът днес си отхожда за в село. Аз ся надея къде есен да свръша нечто за него. АНГ I, 371. Тая есен. Разг. През периода на близката (миналата или идващата) есен; есента, есенес. Ако ли ся видиш с него [Ступан] в Цариград, по-добре е само да му кажеш, че искаш от мене толкова пари, нъ щеш чакаш, ако не си дойда аз тая есен. АНГ I, 367. Ще цъфна като слива есен. Диал. Ирон. Няма да преуспея, няма да сполуча в нещо.
ЕСЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил.
1. Който се включва във времетраенето на есента като годишно време, който е през есента. Измина лятото, заваляха дъждове, настъпиха есенни утрини и вечери. Г. Рай-чев, ЗК, 79. Но тая откъснатост от народа малката чета плащаше с тежки страдания: тя гладуваше често, мръзнеше в студените есенни нощи, четниците ходеха изпокъсани, боси, въшлясали. Д. Талев, И, 620. Интензивността на ултравиолетовата радиация е най-голяма през есенните месеци. Пр 1952, кн. 6, 50. Домакинята, възхитителна в своя скъп, но практичен тоалет за приеми на открито в условията на есенния, сезон, говореше с любов за цветята си. И. Попов, ИЖП, 58. Тии [гърците] ся съветуваха, изпитваха, прегледваха, а както есенний ден е много кратък, то в туй им съветвание и прегледвание премина доста време. Б. Димитров, ЯI (превод), 144.
2. Който е характерен за есента, присъщ на есента като годишно време. Студеният есенен вятър хвърляше в лицето й мокри листа, пронизваше снагата й с ледените си повеи. И. Петров, HЛ, 170. Сипеше се един от тези студени есенни дъждове, които свличат небето до покривите на къщите, повалят листата на дърветата и навяват тъга на душата. Б. Болгар, Б, 91. Откъм полето, гдето на пожълтелите поляни грееше меко есенно слънце и беше тихо, се зачу-ха далечни плахи звънчета. И. Йовков, ЧКГ, 223-224. Селото се пробуди в мъгла. Гъста есенна мъгла. Елин Пелин, Съч. II, 179. Какво би, що би, мина се, / мина се ле-то проклето, / паднала слана есенна, / по-слани гора зелена. Нар. пес., СбВСтТ, 747. • Поет. Старата дъбова гора,.., глъхнеше вече под есенната си позлата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 88. Един художник така защищава картината си. Тук есенна охра, а тук крещящо жълто. В. Панайотов, НЧ, 137.
3. Който става или се извършва през есента като годишно време. Но половината от земята остана незасята: машинно-трактор-ната станция не успя да изпрати доста-тъчно трактори за есенната оран. А. Гу-ляшки, ЗР, 234. Това лято плодородието беше добро, при хубаво време и обилна влага се привършиха и есенните сеитби. Й. Йовков, Ж, 1945, 56. Върти се чичо Дяко като омагьосан около кончето,., и си мисли: — ..Дами падне да си го похраня както аз си знам, че като го доведа на есенния панаир, който ме види, зяпнал да остане. Чудомир, Избр. пр, 210. Голямо есенно събитие в града е фестивалът на изкуството и трагедията, така наречените Димитрии. Е, 1979, бр. 20, 4. Аз далеко вече заминавам — / не ми е жал за мойта майка, /.. / най ми е жал за есенни седянки. Нар. пес., СбНУ XIVI, 226-227. // За растение, цвете и др. — който цъфти или дава плод през периода на есента. Ангелина се щураше в градинката си, прибираше семена от летните цветя и поливаше есенните. А. Страшимиров, ЕД, 52-53. — Аха, хризантеми! — .. Не предполагах. — Имаме, запазени са само за тебе — последни есенни цветя. Г. Райчев, Избр. съч. I, 178. Децата и момите се кичеха вече с есенни корави цветя, с печални болезнени шарки. Елин Пелин, Съч. 1П, 74. Во сладкий сок е тя на есенния грозд, / прикътан е завета на лозовата шума. П. П. Славейков, Събр. съч., 158. Есенните ябълки и круши бяха натежали от плод. И За житни култури — който се сее и пониква през есента. Противоп. пролетен. Времето пригади за оран. Тополчани тръгнаха из полето и в десетина дни засяха есенните ечемици. К. Петканов, X, 67. Просата бяха още зелени, защото бяха есенни и тамам бълваха клас. Ц. Гинчев, ГК, 321. Есенната пшеница вече беше класила. А Есенни посеви. II Разг. За животни и птици — който се ражда през
