мически, научни, културно-естетически, нравствени и религиозни проблеми и идеи. Произведенията на Марк Твен са разнообразни по форма и съдържание; той пише скици,.., политически и културни есета. С, 1951, кн. 2, 160. От Монтен насам есето бурно се развива като жанр в европейската литература. Тр, 1981, бр. 264, 3. След освобождението истинският първомайстор на есето е Пенчо Славейков. Тр, 1981, бр. 264,
3. // Произведение от този жанр. С поразителна искреност ни е разказал в есето „През войната“ за изпитанията, които му налага ежедневието. Ив. Богданов, СП, 88. Бих ви помолил да потърсите моята книга „Любов и разум“. Прочетете в нея есето „Отровата на изкуството“, за да спестя сега много от редовете, които би трябвало още да ви кажа. О. Василев, ЖБ, 206. Четохме едно есе и Бешков хапеше устни. Ал. Гетман и др., СБ, 273.
2. Литературно съчинение с разсъждения и по-свободна форма, обикн. по зададена тема, проблем или със зададено предварително заглавие. Телефонът наричам така. .. Ако не е вече някак смешно, аз статия за неговото значение бих могъл да напиша, есе, ода дори. О. Василев, Ст, 1963, бр. 903, 2.
— Фр. essai.
ЕСЕЙСТ м. Литер. Лице, обикн. писател, което пише есета. Антон Страшими-ров е превъзходен и оригинален есеист. Б. Шивачев, Съч. I, 71. Книгата като цяло ни дава възможност да почувствуваме във вътрешното му единство един необикновен по своето разнообразие живот и едно необикновено по своето разнообразие изкуство: на художника, есеиста, изследователя, технолога, реставратора,.., гражданина и човека. Пл, 1969, кн. 23, 78. Тоя известен наш автор [Богомил Райнов] по дух е есеист и се отличава с разнообразие на интересите и синкретичност на литературните форми. Съвр., 1975, кн. 2, 67. Философът Михалчев, познат ни като тежък професор, се откроява [в сборника „Избрани български есета“] като невероятно гъвкав и пластичен есеист. Тр, 1981, бр. 264, 3.
ЕСЕЙСТИКА ж. Литер. Публицистич-на литература, написана в есеистична форма, във форма на есета. Настоящата книга е първият ми опит в областта на мемоа-ристиката, есеистиката и литературния спомен. П. Незнакомов, ЖВ, 2. В последно време успешно работи [Веселин Андреев] в областта на публицистиката и есеистиката. Съвр., 1975, кн. 2, 67. // Съвкупност от есетата в творчеството на един автор, в една литература, в едно издание или в една литературна школа, течение, епоха. Ние знаем малко за родната есеистика. В този смисъл бихме препоръчали на съставителя [Здравко Петров] да издаде най-хубавото от нашата есеистика, като се започне от
Берон и се завърши с наши дни. Тр, 1981, бр. 264, 3. Лаконично сбито и крайно увлекателно на две-три странички критикът [Здравко Петров] възкресява историята на модерната есеистика от Монтен до наши дни. Тр, 1981, бр. 264, 3.
— Фр. essayste.
ЕСЕИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Литер. Който се отнася до есе. В есе-истичното изкуство на Бешков сякаш е трудно на пръв поглед да се съзрат цялостни типове. Е. Каранфилов, Б III, 105-106.
— Поръчаха ми естествено научна статия.. — Популяризаторска?... — Не точно. И там е цялата работа. Трябва да бъде малко есеистична, малко публицистична и както казват те — с no-смели прогнози. П. Вежинов, НБК, 47. Неговите [на Пенчо Славейков] очерци за чуждите писатели, за нашата народна песен, са поднесени в блестяща есеистична форма. Тр, 1981, бр. 264,
3. Есеистична проза. Есеистичен стил. Есеистичен очерк.
ЕСЕН, -та, мн. -и, ж. 1. Едно от четирите годишни времена, между лятото и зимата, което започва за Северното полукълбо на 22-23 септември и свършва на 21-22 декември. В един ден само,и наедно с дъжда, беше дошла и есента. Й. Йовков, ЧКГ, 287. Наближаваше краят на август и макар горещината да беше все още много силна, в посърналата зеленина и уморения блясък на слънцето се долавяха първите тръпки на есента. Д. Димов, Т, 26. Много пролети, много лета, много есени и много зими, съм се учудвал над странните промени в природата, над неочакваните случки в живота. Елин Пелин, ПБ, 5. Настанала есен; шумата от дърветата покрила земята с жълт цвят; сланата изгорила и последните растителни дарове на природата; всичко се приготвило да умре, да заспи. Л. Караве-лов, Съч. V, 172-173. — Там остала моя са-бля, / и при сабля и марама, /у мараму огледало, / да се гледаш сву есени, / сву есени, сву пролети. Нар. пес., СбВСтТ, 616. • Обр. И в мене лъха морна есен, / и в мене пада скръбен здрач. Н. Лилиев, Ст 1919, 30. И всичко / миришеше на млада пролет... Само / мъглива есен гнездеше се още / в душата на Стоичко Влаха, че / отдавна вече Ралица и Иво —/мъж и жена — живеяха честито. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 93.
2. Прен. Поет. Само членувано. Човешката възраст, която настъпва след зрелия период, предшествайки старостта и края на живота. След това съзна постепенно, че нервността, досадата, мизантропията, които го притискаха сега, идеха от съжалението, че не беше срещнал едно такова момиче по-рано, преди да влезе в есента на живота си. Д. Димов, Т, 201. В живота на много момичета е имало един единствен мъж,.. Но някои от тях нямат щастието да изминат
