жи-заговорници австрийският престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд и жена му. К. Константинов, ППГ, 268. Пиер-марини е ученик на Ванвители,.. През 1769 година той е повикан от Ванвители в Милано при двора на австрийския ерцхерцог Фердинанд. М. Бичев, АНВ, 137. От Кобур-гския принц нямаше никакви известия; а ерцхерцогът Йохан,.., не можеше да приеме избора си без разрешението на австрийския император. С. Радев, ССБ II, 571.
2. Лице с такава титла. Ерцхерцогът, отговори в името на Император Франц Йосифа и от свое име. Бълг., 1902, бр. 454, 6. Покойната велика княгиня, сестра на Баден-ския ерцхерцог, се пада роднина на Сакско-бургготския дом. БЗ, 1891, бр. 316, 2.
3. Във феодалната йерархия — лице, което е непосредствено над херцог, над дук; главен херцог, архидук (Ст. Младенов, БТР).
— От нем. Erzherzog. — Друга (остар.) форма: е р ц г е р-ц о г рус.
ЕРЦХЕРЦОГИНЯ ж. Истор. 1. Само ед. В Австрийската империя — титла на принцеса от императорската фамилия.
2. Жена с такава титла.
3. Съпруга или дъщеря на ерцхерцог.
ЁРЦХЕРЦОГСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до ерцхерцог. Ерц-херцогски приближени. Ерцхерцогско владение. Ерцхерцогски замък.
ЁРЦХЕРЦОГСТВО, мн. -ства, ср. Истор. Земя, област, владение на ерцхерцог.
ЕРЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Разигравам, разкършвам; еря. ерча се страд.
ЁРЧА СЕ непрех. Разг. Демонстрирам сила, самочувствие, обикн. за да разгневя, да ядосам някого, да предизвикам някого; ежа се, перча се. — На човечеството за това му е дадена речта, за да общува най-искрено, а не да ми се муси и да ми се ерчи. Ал. Томов, П, 74.
ЁРЧЕ ср. Диал. Малка кокошка, която още не е ярка; пиленце; ярче. • Нар.-поет. Епитет за девойка, мома, която се замомя-ва; пиленце, гълъбче. „Девойче ерче, / шаре-нополче, / не оди босо / по сенокосо.“ Нар. пес., СбНУ XLIX, 228.
ЕРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал.
1. Разигравам, разкършвам, обикн. кон; ерча. Юлупски юнак здрави пруважда, / „.. Коня ша ерим, сабя ша вием, / сабя ша вием, земя ша делим.“ Нар. пес., СбНУ XXXV, 76. Не мога конче да еря, / не мога сабя да връ-ша, / не мога калъч да влача. Нар. пес., СбНУ XXXV, 64.
2. За мъжка птица — оплождам. Петелът ери кокошката. Н. Геров, РБЯ V, 618. еря се страд, и взаим.
ЁРЯ СЕ непрех. Диал. Гневя се, ядосвам се; ерча се.
ЁРЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от еря и от еря се.
ЕС междум. Диал. Вик за спиране и връщане назад на вол, крава или бивол, обикновено когато е впрегнат; сус. Затрила си Гана криво перо, / криво перо Гана пауньово, / .., / ес нагоре, Гано, ес надоле. Нар. пес., СбВСтТ, 1056.
ЁС, есът, мн. (рядко) есове, м. Название на буквата s от латинската азбука. // Тази буква в математически формули, съкращения, абревиатури и под. — Обемът на призмата е равен на хаш две ес по четири — издекламира както преди той, гледайки под око бележника. Цв. Чалъков, ЗИК, 54.
ЕСАКЧИЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Ординарец, телохранител. Той събирал в къщата си цяло стадо хрътки и копое, цели ергелета коне и цяла тайфа измекяри, оръ-женосци (есакчии), чибукчии и така нататък. Л. Каравелов, Съч. II, 38.
— От тур. yasakgi. — Друга форма: я с а к ч и я.
ЕСАУЛ м. Остар. Книж. 1. Само ед. В дореволюционна Русия — офицерски чин в казашките войски, съответствуващ на капитан и ротмистър. Есаулът Фролов, измъчван от раните си, даваше неясни, предпазливи и мрачни отговори. Й. Йовков, Разк. И, 231.
2. Лице с такъв чин. Един отрядец от петнайсет души казаци,.., предвождани от един млад, голобрад есаул, беше посетил града. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 22. Млад есаул, добродушно усмихнат под мустак, нахлупи на главата му един казашки калпак, който стигна до ушите му. 3. Среб-ров, Избр. разк., 59.
— От тюрк. през рус. есаул.
ЁСВАМ, -аш, несв.; есна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. 1. Подвиквам, произнасям ес на впрегнато добиче, за да го спра и върна малко назад.
2. Спирам изведнъж коня, който яздя, като го карам да отстъпи назад. Той дръпна юз-дана на коня си, есна го така, че добичето се изправи на задните си крака и пяна покапа от бърните му. Г. Манов, КД, 47. ЕСВАМ СЕ, несв.; есна се, св., непрех. За добиче или кон — рязко, изведнъж се спирам и се отдръпвам назад. Легнал си в колата и заспал, а добичетата си знаели пътя, веднъж ли са минавли по него? Вървели що вървели, изведнъж се еснали назад. Събудил се тато, гледа, биволите се надвесили над стръмен бряг. Т. Харманджиев, КВ, 610.
ЕСЕ, мн. -та, ср. 1. Литер. Публицистичен и художествен жанр, най-често в проза, който представлява кратко литературно произведение, в което свободно, с елементи на художествена форма и език, се излагат философски, политически, социално-иконо
