ЕРУДИЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Голяма осведоменост и основно познаване на литературата в много или в някои области на науката, техниката, изкуството; образованост, начетеност. Всички знаеха, че стълкновенията между Каравелов и княза бяха много чести. Не бе тайна и това, че със своето красноречие и ерудиция Каравелов понякога така уплиташе княза, че той напущаше стаята раздразнен и безсилен.
В. Геновска, СГ, 99. Йовков не виждаше между нашите критици нито един доста-тъчно подготвен, авторитетен, за да може да стане истински посредник между писателите и читателя,.., да го осветлява с ерудиция, с убедителност, която да вълнува и да просветлява мисълта на читателя... Г. Константинов, СбАСЕП, 458. Безспорни са сценичната ерудиция на постановчика Кр. Мирски и професионалната вещина на изпълнителите. ВН, 1960, бр. 2604, 4. Примерно, демонстрирайте ерудиция и полемичност на базата на световния опит. Й. Попов, ИЖП, 37.
— От лат. eruditio през. рус. зрудиция или нем. Erudition.
ЕРУПТИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Геол. Който има вулканичен произход. Незначителното вододелно било между Владайската река и Голобрежките дерета,.., служи за съединителна връзка между Витоша и ниската еруптивна планина Люлин. П. Делирадев, В, 20. Целият тоя дял се състои от архаични образувания, пробити тук-таме от еруптивни скали. СбНУ XXXII, 18. • Обр. Тези унищожителни еруптивни избухвания на неговия режи-съорски темперамент, тази внезапна острота на присъдата се запаметяват завинаги. Л. Тенев, Съвр., 1975, кн. 2, 171.
О Еруптивни скали. Геол. Скали, образувани при охлаждане и втвърдяване на магмата; магмени скали. По вътрешното си устройство витошките еруптивни скали могат да се поделят на две групи. П. Делирадев, В, 40.
ЕРУПЦИЯ ж. Геол. Избухване, изригване на вулкан. Във връзка с кредните еруп-ции и като техен последен отзвук, Витоша е опасана с обръч от термални извори. П. Делирадев, В, 144. При вулкани от типа на Везувий, след изхвърлянето на вулкан-ска пепел и газове, започва лавова ерупция. Лавата се издига нагоре, изпълва кратера, прелива през него и тече във вид на лавови потоци. Р. Христов и др., Г, 71.
— От лат. eruptio през нем. Eruption.
ЕРУСАЛИМ м. Остар. и диал. 1. Божигробска икона на платно.
2. Стая, в която е окачена такава икона. Седнале бяхме в ерусалима. Т. Панчев, РБЯд, 111.
— От гр. , ероистаХдр. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ЕРУСАЛЙМЕЦ, мн. -мци, м. Мъж, който е роден или живее в Ерусалим, град в Палестина, разположен на запад от Мъртво море.
ЕРУСАЛЙМКА ж. Жена, която е родена или живее в Ерусалим.
ЕРУСАЛЙМЛЯНИН, мн. ерусалимля-ни, м. Остар. Книж. Ерусалимец. Пред онзи ден, в когото юдеите по закона си трябвало да свършват пасхата, Исус Христос с учениците дохожда в Ерусалим и тука в со-бата (одая) на едного ерусалимлянина умива им краката (нозете). 3. Петров и др., ЧБ (превод), 200. ^
ЕРУСАЛЙМСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Ерусалим. Уставът [на манастира] бил издаден без знанието на цариградския патриарх и затова бил потвърден не от него, а от ерусалимския патриарх. Ст. Михайлов, БС, 245. В съгласие с папата те [латинци-те] поставили за регент на малолетния император Балдуин бившия ерусалимски крал Йоан де Бриен. Ист. X и XI кл, 66. При еле-онската гора дочакали святинята патриарх Захария с клира и всичкия ерусалимски народ, който е държал в ръцете си зелени клончета. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 221. Ерусалимски храм. Ерусалимски предградия.
ЕРФЕНЁ, мн. -та, ср. Остар. и диал.
1. Угощение, при което всеки от участниците заплаща своя дял. В тая Бялочерковска Капуа се бяха разсипали много леки търговци и мирасъ-еджии в ерфенета и парси. Ив. Вазов, Съч. XXII, 82. — Е, хайдите сега да се съортачим и да купим нещо за ядене, и да хапнем.. — Бива, бива, защо да не бива, не ли е с хесап? Не ли ще бъде ерфене? Ил. Блъсков, ПБ, 62-63. С ерфене и камила се ядит. Погов., СбНУ IV, 246. // Делът от общите разноски при такова угощение, който трябва да заплати всеки един от участниците. Яжте и пийте, дружина, / ерфенето си плащайте! Нар. пес., СбНУ XLXI, 28. Яйте да сберем ерфене, / от всяка мома по пара, / по пара, по дукато, / да купим вино червено, / и върла бисер ракия, / па да упоим майките, / да ни е лесно с момите. Нар. пес., СбНУХЬУ1, 171.
2. Разпределение на общински разноски (данък, такси и др.), при което всяко лице заплаща частта, която му се пада (Ст. Младенов, БТР).
3. Диал. Моминско увеселение два дена след Богоявление или Иванов ден, което съчетава угощение с някои народни ритуали (Вл. Георгиев и др., БЕРI).
— Вер. от гр. epotpdveia 'поява на любовта' през тур.
ЕРЦХЕРЦОГ, мн. -зи, м. Истор. 1. Само ед. В Австрийската империя — титла на принц от императорската фамилия, давана от 1453 до 1918 година. На 15 юни в столицата на австрийската провинция Босна — Сараево — бяха убити от сръбски младе
