2. За писател, художник и под. — който създава художествени произведения с еротична тематика, в които има еротика, еротизъм. Този режисьор е еротик и неговите секс-филми заливат късните програми на някои кабелни телевизионни канали.
ЕРОТИКА, мн. няма, ж. Книж. 1. Повишена полова възбудимост, много силна чувственост; еротизъм. Ала можеха ли тия хора [еснафлиите] от некултурна закваска, погълнати от мисли за печалба, да се насладят от живота по един по-префинен начин? Какво разбираха от тънкостите на еротиката например? Г. Бакалов, Избр. пр,
325.
2. Любовна чувственост в художествено произведение; еротизъм. Доста грубичката еротика в тия песни се слушаше и гълташе без скандализиране. Ив. Вазов, ВМ, 11. Щом се зачете в тях [модернистите], още в шести клас, Кондарев се опи от еротиката, парадоксите и смелия протест. Ем. Станев, ИК I и II, 372. Почти нищо не напомня в тази сбирка за еротиката на френските символисти и напразно на времето е бил обвинен [Ив. Ст. Андрейчин] в преки заим-ствувания от Анри Спис и Маргерит Бюр-на-Провен. Ив. Богданов, СП, 231. Има ли в цялата народна еротика образ по-плените-лен от тия хубавици, които слизат за вода на Дунава, които раняват рано, за да не ги види дори слънцето, да не ги забележат змеевете? И. Йовков, Разк. III, 190. Вие можете да нарисувате една сцена на еротика, но така нарисувана — .., че рисунката да живее и да не отвращава. Ал. Гетман и др., СБ, 154.
— От гр. братко през фр. érotique или нем. Erotik.
ЕРОТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който се отнася до еротика; ероти-чески. Никога не е имала [Кристина Кауфман] еротични проблеми с мъжете. П, 1991, бр. 13, 4.
2. За изкуство, литература, стил, маниер на изобразяване, за произведение на изкуството, художествена творба и под. — който съдържа еротика, еротизъм. Ако някои оспорват дарованието му [на Ив. Ст. Андрейчин] на лиричен поет, ако други не приемат еротичната му поезия — никой не отрича езиковото му майсторство и голямата му ерудиция. Ив. Богданов, СП, 230. В Крим написал [Мицкевич] своите бележити сонети. Между другото разработвал интимни и еротични мотиви. БНТ, 1947, бр. 300-301,
1. Много от неговите [на Д. Дебелянов] стихотворения може и да не оцелеят,.., но неговите еротични и бохемски песни ще си останат завинаги жив паметник в сърцата на мнозина. К, 1926, бр. 88, 2. Еротичен филм.
3. За периодично издание, журнал, списание, телевизионно предаване, програма, радио и телеканал и под. — който е с тематика, свързана с еротиката и секса; еротически. Еротично списание. Еротичен канал.
58 Речник на българския език, т. IV
— От гр. ероткос; 'любовен'.
ЕРОТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Еротичен. Не чувствувате ли, колко сме вече далече от първите стихотворения и от еротическите елегии!.., как е еволюирал и се е развивал талантът на Кири-ла Христова. К. Величтков, ПССъч. VIII, 182.
ЕРОТИЧНО. Книж. Нареч. от прил. еротичен. Тази вечер ние видяхме не балетно изкуство с изразителност и съдържание, а еротично заголени тела, извършващи красиви, гъвкави движения. Г. Белев, КВА, 277ч
ЕРОТЙЧНОСТ, -тта, ж. Книж. Отвл. същ. от прил. еротичен. В тангото има еротичност, темперамент и едно истинско усещане за развълнуваното сърце на партньора. КСТ, 1991, бр. 12, 10.
ЕРОТОМАН м. Книж. Човек, който страда от еротомания; еротик. Вече 25 години съществува първата в света зала за секс на живо — Мека за еротоманите — „Багдад“. КСТ, 1991, бр. 11,7.
ЕРОТОМАНИЯ, мн. няма, ж. Книж. Болезнено повишено полово влечение, остра полова възбудимост, психическо разстройство на полова почва.
— От гр. ерох;, ерсото^ 'любов' + мания.
ЕРУДЙРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който има голяма ерудиция; начетен, учен, образован. Книгата е написана много бойко, както подобава на такъв ерудиран войнству-ващ диалектически материалист, какъвто е авторът. Пр, 1953, кн. 1, 77. Ерудиран учен.
ЕРУДЙРАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от ерудиран; начетеност, ученост, образованост. Университетските лекции на проф. Ив. Шишманов ни дават най-голяма възможност да съдим за различни страни от неговата личност.. В тях се разкрива в най-висока степен учудващата ерудираност на една такава обширна материя. Г. Димов, НДИЩ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 29).
ЕРУДЙТ м. Книж. Лице с голяма ерудиция. В тази полутъмна стаица е събрано всичко, което е обичал, всичко, над което с години се е трудил.. И тук — строг ред: всичко е подредено по автори, по епохи. Достатъчно е да отворим един плик, за да го [Ив. Ст. Андрейчин] видим като голям ерудит — прекрасно осведомен, всестранно подготвен! Ив. Богданов, СП, 44-45. От малкото, което казах за книгата на г. Бур-мова.. Впечатлението, което тя произвежда, не може да се наруши от факта, че в нея ерудити по църковната разпра биха намерили неточности,., и други грешки. К. Величков, ПССъч. VIII, 272.
