2. Мед. Наранявам повърхностно лигавица; еродирам.
3. Техн. Разрушавам повърхността на металите чрез електрически ток, химическо въздействие или атмосферни влияния; еродирам. ерозирам се страд. За сметка на това обаче те [подводните крила] много бързо се ерозират и разрушават от водата, тъй като при голяма скорост водните маси,.., по механически път оказват голям натиск върху тях. К, 1963, кн. 8, 22.
ЕРОЗЙРАМ СЕ непрех. Геол. За почва, скала, земна форма, релеф — увреждам се, променям се, разрушавам се, в следствие на ерозия; еродирам се. Изкореняването на горите от по-наклонените терени е крайно вредно, защото в малък периметър от време почвите върху тези терени се ерозират, отнасят се и се превръщат в безплодни пустеещи земи. М. Мичев и др., 3, 151. Някога тези вулканични върхове били стръмни, недостъпни, покрити с остри зъбери и скали, но постепенно се ерозирали. А Почвите се ерозирали, хумусът бил отмит и растителността залиняла.
ЕРОЗИРАН, -а, -о, мн. -и. Спец. Прич. мин. страд. от ерозирам като прил. Който е резултат на ерозия, който е разрушен, увреден, унищожен от ерозия. Успехът [на укрепителните мерки] се определя преди всичко от бързото залесяване на голите и ерозираните терени (предимно с иглолистни дървесни видове). ГД, 1979, бр. 16, 2. Към зелените площи със специално предназначение се отнасят зелените насаждения, .. , с които се заздравяват бреговете, откосите, ерозираните терени. Т. Горанов и др., ПА, 257. Ерозирана кожа. Ерозирана повърхност.
ЕРОЗЙРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от ерозирам и от ерозирам се. В Родопите поне половината обработваема земя беше върху стръмни, изложени на опорояване и ерозиране терени, с нищожно плодородие и годност за земеделска работа. Н. Хайтов, П, 303.
ЕРОЗИЯ ж. 1. Геол. Предизвикано от вода, лед, от атмосферни влияния и други природни фактори и явления, постепенно издълбаване, разрушаване и отвличане, отнасяне на почва, скали и други обекти, което променя формите на земната повърхнина и релефа. Повечето от островите са много скалисти, с диви оглозгани от ерозията форми, които издигат към небето остри върхове. П. Вежинов, ДМ, 8. Почвената ерозия у нас,.., е много разпространено явление и нанася големи загуби в много отрасли на народното стопанство. М. Мичев и др., 3, 151. Ерозията е извършила велико творение от червените пясъчникови скали. И. Радичков и др., ГСП, 16. Най-лекото и най-правдоподобното обяснение за образуването на каменните реки е ерозията (измиванията) на течащите води. П. Делира-дев, В, 86. • Обр. Някои разчитат на ерозия на нашата вяра и оптимизъм, на бавно-то униване, което е истинска смърт за интелектуалеца и твореца.
2. Мед. Повърхностно нараняване на лигавица.
3. Техн. Разрушаване на повърхността на металите чрез електрически ток под въздействието на химически вещества и процеси или атмосферни влияния. Тази стомана трябва да бъде устойчива и на ерозия, т.е. на износването от твърдите частици, останали в газа, които непрестанно бомбардират лопатките на турбината. Д. Рус-чев, НЗ, 58.
— От лат. erosio през рус. эрозия, нем. Erosion или фр. érosion.
ЕРОКИРЙК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Проповедник. И като владишкия ерокирик ще да ти разкаже за сичко натънко, чегато книга чете. Л. Каравелов, Съч. П, 2. Понеже не сме са училе в гръцките школи и не сме познати ни със схоластиците, ни с еро-кириците,.., то захващаме пак да говориме със своя собствен език. С, 1872, бр. 33, 263.
— От гр. iepoidip'oÇ.
ЕРОС, мн. няма, м. 1. Митол. У древните гърци — богът на любовта, син на Афродита и Арес, изобразяван като крилат юноша с лък и стрели, с които ранява сърцата на влюбените; купидон.
2. Прен. Книж. Силна, изгаряща любовна страст. Той не можеше да надвие ероса в себе си, силното желание да я притежава.
3. Философ. В древногръцката философия
— едно от четирите космогонични първона-чала, произтичащо от първичния хаос и представляващо притеглящата сила, спойката на Вселената.
4. Астрон. Име на малка планета, която принадлежи към земната група на малките планети.
— Гр. Epœç.
ЕРОТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, ж. Книж. 1. Повишена полова възбудимост, много силна чувственост; еротика. По света има не само различни начини на демонстриране на сексуален интерес, но и различни критерии за красота и еротизъм. Д, 2007, бр. 42 [еа].
2. Любовна чувственост в художествено произведение; еротика. С модернизма всъщност трайно го [Ив. Ст. Андрейчин] свързва само един елемент в поезията му: еро-тизмът. Ив. Богданов, СП, 210. Пай-после
77. Р. Славейков говори за първия трепет на своята младост, .. Сигурно това са били песни, още без поетически израз и без определена художествена обработка, с наивно смел еротизъм и сладникав сантимен-тализъм. М. Арнаудов, ЖТИII [еа].
ЕРОТЙК, мн. -ци, м. Рядко. Книж.
1. Еротоман.
