кой не наема юнак да си купи, / та са нае була ерменлийка. Нар. пес., СбНУ XIV, 92.
ЕРМЕНЛИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. О стар. и диал. Арменски. Той [Хаджи Ахил] изговаряше духовити фрази,.., импровизираше стихове, произнасяше философски афоризми,.. — Деца...слушайте!.. Хубост гюрджийска, ум чифутски, език ер-менлийски. Ив. Вазов, Съч. VI, 164. Вече-райте, мене не канете, /.. / Мен се чуе ер-менлийска дума, / ерменлийска дума, конска потропница. Нар. пес., СбВСтТ, 717.
ЕРМЕНЛИЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. и диал. Арменец. Искаха ма двама-трима българи, /мене ма мама българину не даде; / най ма даде ерменлию гидию, / дето не знай делник, празник, кога е. Нар. пес., СбГЯ,
198. Христианете и ерменлиите са протесту вали против него (Хатишерифа). АНГ I, 185.
ЕРМЁНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Арменски. Ерменски шеги. Ерменска гатанка.
ЕРМЕНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Арменче. Вместо да се сдружават с френците, с немците,.., — те, нашите, намираха своя идеал или в еврейчетата, или в гърчетата, или в някои ерменчета. Ал. Константинов, БГ,
70.
ЕРМИЛЙК м. Остар. и диал. Турска монета от двайсет пари; двайсетак. Изсипаха монетите от калпаците си и почнаха да ги броят. Ако между руските копейки и румънските леи зърнеха някой турски беш-лик или ермилик, хвърляха го с презрение през главите си. А. Каралийчев, ТР, 180.
— От тур. yirmilik. Други форми: ермелйк, ермилък.
ЕРМИЛЙЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от ермилик.
— Други форми: ермелйче, ермилъче.
ЕРМИНИЯ ж. Остар. Ръководство, наръчник по църковна живопис. Рисувана е [главата] от някой български зограф-само-ук, който доста точно е изпълнявал предписанията, съдържащи се в широко известните тогава ерминии или наръчници по живопис. Ст. Михайлов, ВС, 182. Равинът Бен Ашер каза [за зографите], че те си имат за това книги, каквито са и християнските ерминии. Вл. Свинтила, СЗЗ, 382. Захарий разтвори ерминиите, разтвори тефтерите със своите изводи. Вл. Свинтила, СЗЗ, 349.
— От гр. xepM-eTjeia.
ЕРОВ, -а, -о, мн. -и. Езикозн. Прил. от ер1. Еров звук. Ерова гласна.
ЕРОВСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от ер1; еров. А колкото засега, можем да кажем, че те крайни еровски гласове са са увардили на места, ако и твърде малко, и в сегашния ни язик и повече в песните. ВО, 1874, бр. 3, 12.
ЕРОГЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който предизвиква полова възбуда. Ерогенни точки.
— От гр. ерсо<;<; 'любов' + уёуо"; 'род'.
ЕРОДЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Ерозирам, еродирам се страд. ЕРОДЙРАМ СЕ, несв. и св., непрех. Геол. Ерозирам се. Понеже, както се каза, материалите за образуването на тия утайки се изнасят от геантиклиналите, последните пък се еродират и разголват твърде дълбоко от ерозията и денудацията. Геол. IX кл, 73.
— От лат. гос1о 'разяждам'.
ЕРОЗИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Геол. Който се отнася до ерозия, който е свързан с ерозия (в 1 знач.); ерозионен. Относно влиянието на ерозивните фактори и то специално на ледниците, между нашите учени — географи и геолози има принципал-ни разногласия. П. Делирадев, В, 31. Ако минава през плата, ерозивната сила на течащата вода още повече намалява, значи намалява шансът й за задълбаване. П. Делирадев, В, 84. В землищата .., където има ерозивни процеси, ливадно-пасищните се-итбообръщения се разполагат върху ерозираните земи. М. Мичев и др., 3, 102.
ЕРОЗИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Геол. Който се отнася до ерозия, който е свързан с ерозия (в 1 знач.); ерозивен. В тази хълмиста ерозионна котловина, каквато е Герлово, живеят и алианци или казълбаши. И. Радичков и др., ГСП, 152-
153. — Истинска долина се оформя под ерозионното действие на водата. К, 1970, кн. 5, 37. Безсистемната паша също е допринесла за развитието на ерозионни процеси, разпрострели се върху 57 на сто от територията на страната. ГД, 1979, бр. 79, 2. Ерозионни наноси. Ерозионни процеси.
ЕРОЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех.
1. Геол. За вода, лед, атмосферни влияния и др. под. природни фактори — постепенно издълбавам, разрушавам, отвличам, отнасям почва, скали и други обекти от земната повърхност; еродирам. При своето движение ледниците извършват огромна механична работа. Те издълбават (ерозират) дълбоки долини, издраскват и полират скалите, разширяват и удълбават съществуващите преди това долини и пренасят разрушения материал. Ст. Бошев и др., ГГ, 157-158. • Обр. Нашият известен историк се тревожи от липсата на преосмислена,.. и стройна национална политика,.., притъпила у мнозина усещането за принадлежност към род и родина, ерозирала националното им достойнство. 3, 1992, бр. 19, 10.
