ЕРЙЦА ж. Диал. Пролетно жито; Летница. „Ей, Юване, дуй Юване; / златен по-кан, копадане, / ни ерица, ни паница! / Дал ти меле воденица?“ Нар. пес., СбНУКШ VII, 44.
— Друга форма: я р й ц а.
ЕРИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Много ситна, прекарвана през гъсто решето тархана; рос-ница. Коя питулици му донесла,.., коя ери-ще,.., от се му донесле. Нар. прик., СбНУ XIV, 104.
ЕРКЕР м. 1. Архит. Издадена извън размерите на партера част в горен етаж на сграда, обикн. с прозорци, чрез която се постига увеличаване на вътрешните размери на дадено помещение. Насреща се издигаше къщата като крепост — с високи стени и редица прозорци на двата ката, предната част на горния кат беше издута в широк еркер от единия до другия й край. Д. Талев, ПК, 427. До нея още стоеше Сте-фановата къща — все същата, както я помнех, с ламаринената куличка над ерке-ра, с железния балкон, и с изтърканата каменна стълба. П. Бобев, К, 101. От двете страни на улицата се редят старинните балконски къщи с издадени еркери. И. Радичков и др., ГСП, 91. Двата етажа, с раздвижени еркери и чардаци, лежат върху повдигната маза с каменни зидове. Ив. Коларов, Е, 41. — Интересна къща. — Не зная как изглежда къщата отвън, но предполагам, че е на два етажа, с еркер на партера, където е салонът, и с едно входно стълбище от пет-шест стъпала. А. Гуляшки, ДМС, 270.
2. Строит. Укрепителна конструкция от бетон, греда и под., над прозорец, врата и под.
— Нем. Erker.
ЕРКЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до еркер. В еркерна-та стая, където се бяха събрали гостите, бяха запалени всички лампи на малкия полилей и от силната светлина, лицата изглеждаха малко бледи. Ем. Манов, ДСР, 153. Еркерните прозорци на коридора бяха широко разтворени и дълги шипове светлина лежаха върху килима. И. Вълчев, СКН, 303. Къщата има приземие и два ер-керни етажа. Ст. Михайлов, БС, 112.
ЕРКЕРНО. Спец. Нареч. от еркер; във вид на еркер. Баташката битова къща е характерна със своя силует, с бялата плоскост на етажните стени, често надвиснали еркерно над грубо измазаната каменна зидария от ломен камък на приземието. ВН, 1959, бр. 2453, 4.
ЕРКЕРООБРАЗНО нареч. Архит. Като еркер, подобно на еркер. В Атина обикновено вторият етаж често бил надвесен еркерообразно над първия, което се среща и в някои помпейски жилища. А. Дамянов, ЖС, 9.
ЕРКЕРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от еркер; малък еркер. Когато стигнаха до Христи-нината къща, спряха се под еркерчето. Ем. Станев, ИК I и II, 238. В сравнение с околните къщи джамията е големичка, прилична каменна постройка. На северната й страна,.., се издига нещо като четвъртита кула от дъски. Това е минарето. Едно малко еркер че се подава навън — викалото. Б. Несторов, СР, 89.
ЕРКИЧ м. Диал. Едър нестриган козел. Имаше еркичи за чудо и приказ, по-едри от магарета, ала едва се издигаха една педя над другите, и носеха една педя по-дълги рога. Единият еркич беше на Манол, а другият — на Вражу кехая. А. Дончев, ВР, 21.
— От тур. егке? 'козел, пръч'. — Друга форма: е р к ё ч.
ЕРЛИЕЦ, мн. ерли`йци, м. Диал. Местен жител.
ЕРЛИ`ЙКА ж. Диал. Местна жителка.
ЕРЛЙЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Диал. За жител — местен, тукашен. Пък и Махмуд бей ходеше навъсен, сякаш забравил, че жени единствения си син. Това правеше впечатление. Турците ерлии следяха постъпките на Махмуд бей и ги тълкуваха по своему, в ущръб на видния маданджия.
А. Христофоров, А, 95. После това последва едно обяснение между селените и запти-ите, че комитите са изключително ерлии (местни). 3. Стоянов, ЗБВ III, 160. Накичила йе [малка мома], / дор три китки: / първа китка / за ерлия. Нар. пес., СбНУ VIII,
16.
— От тур. уегИ.
ЕРМЕНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Арменец. То на сейменската станция,.., имаше да ма знаят и познават много добре мнозина: гърци, ерменци. 3. Стоянов, ЗБВ III, 228. Търговията са е намирала в ръцете на гърците, на ерменците и на евреите. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 33. Като си Рангел отиде/в ерменското кафене — / ерменци вино пиеа и си ерменски сборуват: / „царо си прави бесило /да си обеси два бракя“. Нар. пес., СбНУ XL.IV, 169-170.
ЕРМЕНКА ж. Диал. Арменка. — То, батъовото, който дири, намира. Ако не е българка — кадъна, ако не е кадъна — еврейка, ако не е еврейка — ерменка. Всичките жени са от едно племе. Ст. Чилингиров, ПЖ, 40. Най-после на 13-й май (..) една ерменка издействува условията за предаването. „Робите“ от двата пола се докараха в Пловдив. Г. Бенев, БК (превод), 60.
— От гр. еСрарцеуд. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ЕРМЕНЛИ`ЙКА ж. Остар. и диал. Арменка. Попът закривал очите си и не желаел да гледа, как бият православен християнин,.., ерменлийките пищеле, мършавите кокони охале. Л. Каравелов, Съч. VIII, 51. Секи пари има, юнак да си купи, / ала са ни
