то примесени с мляна ръж, леблебия и др., заляти с вряла вода и запарени. Майсторът,.. , смръкваше ерзацкафе и по конски прецизно дъвчеше една бисквита. Д. Вълев, 3, 223.^
ЕРИ, мн. няма, ср. 1. Название на звука и на буквата ы в старобългарската азбука.
2. Название на звука и буквата ы в някои славянски азбуки.
ЕРИЗЙПЕЛ м. Мед. Заразна болест, характеризираща се с остро възпаление на кожата, предимно по лицето и главата; червен вятър. Причинява се от стрептококи.. В някои случаи еризипелът може да започне от гениталната област, където кожата лесно се уврежда от изпражненията и урината. К. Рашков и др., ДБ, 150.
— От гр. ep'U'Opoq 'червен' + пъХКа. 'кожа'.
ЕРИЛ м. Диал. Коприна. Кога беа през поле широко, / заврънаа снегове, ледове, / замръзнаа пушки за долами, / а долами за бели елеци, / а елеци за ерил кошу ли, / а кошу ли за юначка снага. Нар. пес., СбНУ XLV, 362. Ако ме тука пренесете — / чулове ще ви заръчам / от чиста свила ерила / и кръпи — бяла коприна: / като през Стам-бол мините, / уроци да не ловите!" Нар. пес., СбНУ XLIV, 190.
— От тур. heril.
ЕРИЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Диал. Копринен. Снощи дойде, снощи дойде, / дойде и донесе / ерилна кошуля. Нар. пес., СбНУ XLIV, 398.
ЕРИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до ерица. Наша градинка ерин бой, / .. и .. един бой/... моме ерин бой. /Йо-раче куче печеше / от куче чорба едеше. Нар. пес., СбВСтТ, 931.
ЕРИНИИ мн., ед. (рядко) еринйя ж. Книж. В древногърцката митология — трите дъщери на Земята и Нощта (сестрите Ти-сифона, Алекто и Мегера), богини на отмъщението, възмездието и справедливото наказание, и покровителки на нравствеността и морала.
— От гр. 'Epivt>e<;.
ЕРИТЕМА ж. Мед. Зачервяване на кожата поради разширяване на кожните кръвоносни съдове, под влияние на различни външни и вътрешни фактори, което може да бъде временно явление или трайно, като признак на редица кожни и други заразни болести и отравяния.
— От гр. ергпЗтцкх 'червенина'.
ЕРИТЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Мед. Който се отнася до еритема, който е свързан с еритема. Еритемна екзема. Ери-темна уртикария.
ЕРИТРОДЁРМИЯ ж. Мед. Възпаление на кожата с дълготрайна червенина, силен сърбеж и лющене, често разпространяващо се върху големи части на тялото. При други кожни заболявания, като екземи, копривна треска и еритродермии, се препоръчва алкален режим, при който се дава вегетарианска храна. Ил. Петков и др., КВБ, 45.
— От гр. ёргиЭро<; 'червен' + берра 'кожа'.
ЕРИТРОЦЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Биол. Който се отнася до еритроцити. Добива се и консервирана еритроцитна маса (само червени кръвни телца), която при преливането не дава повишено кръвно налягане, съдържа по-малко белтъци от кръвта и дава по-слаби реакции. ВН, 1953, бр. 303, 4.
ЕРИТРОЦЙТИ мн., ед. (рядко) еритроцит, м. Биол. Съставна част на кръвта — червени кръвни клетки (телца), които съдържат хемоглобин и пренасят кислород от белите дробове към тъканите на тялото. Кръвните клетки биват три вида: червени или еритроцити, бели или левкоцити, и кръвни пластинки, или тромбоцити. Еритроцитите са безядрени, кръгли, дискооб-разни клетки, с двустранно вдлъбване по средата. М. Василев и др., ВБ, 465.
— От гр. epw9род 'червен' + ldkoq 'кухина, вътрешност'.
ЕРЙФ м. Остар. Ерифин.
— От тур. arif 'вещ, образован, просветен'. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ЕРИФИН м. Простонар. Пренебр. Негодник, проклетник. Почува се,.., че московецът пак се готви... Хем казал, ерифинът, че и сега, ако му стъпи кракът у Турско, през Дунава няма вече да се връща... Ц. Гинчев, ГК, 237. — Колкото за салтанат, нали знаеш, циганинът си дава душата.. Като наближи байрамът,.. и не можеш да се отървеш:.. Аз хеля от тая страна съм рахат: само двама има в моето село и те са ковачи, и доста имотни. Работят, ерифи-те, и денем, и нощем на селяните. Ц. Гинчев, ГК, 218.
ЕРИХОНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Ерихонска тръба. Митол. Свещена тръба у евреите, чиито звуци според библейското предание били толкова силни и мощни, че предизвикали разрушаването на град Йерихон; йерихонска тръба. Други надуваха свирки от бамбук, дълги най-малко два метра. Те просто крещяха в кухите бамбукови стъбла и гласовете им ечаха като ерихонски тръби. М. Марчевски, ОТ,
90. Внезапно лицето на Доминго се изду от ярост. След това мощните му гърди се разшириха, поеха въздух и от гърлото му се изтръгна глас, който сякаш излизаше от ерихонска тръба: — Испанци!... Д. Димов, ОД, 317. Неговият [на Ханко] глас ще се понесе в тропната зала като една истинска ерихонска тръба. А. Гуляшки, ЗВ, 629. В едно от селата имаше поп. Един як мъжага, с глас като ерихонска тръба. К. Видински, НСП, 7.
— От евр. собств.
