ЕРЕТЙЗЪМ2, -змът, -зма, мн. няма, м. Мед. Патологично повишена възбудимост или раздразнителност.
— От гр. ереЯшда.
ЕРЕТЙК, мн. -ци, м. 1. Последовател, привърженик на ерес (в 1 и 2 знач.). — Отче, — казваше му Йоан Александър — аз разпратих вече из царството нарочни люде, да следят богомилите и другите еретици, и щом настъпи удобно време, ще повеля да ги съберат като плевели от нивите. Ст. Загорчинов, ДП, 375. „Не знам какъв си, отче, дали не си еретик от тия, дето гневят бога, но от вашите грехове най идват злините.“ Ем. Станев, А, 142.
2. Прен. Разг. Лице, което се отклонява от общоприетите правила и норми. „Скучно“
— казвам даже с риск да разсърдя дружеството „Българска реч“ и да мина пред него за еретик или невежа в нашия бащин език. Ив. Вазов, СНЖ, 39. — Нощта е дадена на човека за сън —.. От памтивека е било така. Пък ти преобръщаш обичая с главата надолу! Еретик! А. Гуляшки, МТС, 237.
— От гр. aipexiKOQ.
ЕРЕТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който се отнася до ерес (в 1 и 2 знач.) и еретик (еретичка) (в 1 знач.); еретически. Той бил еретик. Еретичните му прояви били забелязани отдавна в царството. А Еретични движения. А Еретични сборища.
2. Прен. Разг. Който противоречи на обощо-приетите правила и норми; еретически. Той [малкият] не изнудваше и не ограбваше никого, не беше скандализирал никакво момиче в града. Защо го наричаха нехранимайко, а брат му — пладнешки разбойник — провъзгласиха за почетен гражданин в града?... Но това бяха еретични, забъркващи мисли, които смущаваха стражарската чест на Чакъра. Д. Димов, Т, 272. В главата ми за миг мина еретичната мисъл, да се разходя в парка. Ст. Христозов, ДТСВ, 75. Еретичната му постъпка принуди някои хора, да се замислят по-сериозно. А Не произнасяй еретични думи, ще пострадаш!
ЕРЕТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до ерес (в 1 и 2 знач.) и еретик (еретичка) (в 1 знач.); еретичен. Колко силна трябва да е безвярната му вяра, която е затворила зад него вратата на бащиния му дом, и го е направила еретически проповедник. М. Смилова, ДСВ, 143. „Четворица богати гърци,.., придружени от един родолюбив българин,.., отидоха в българския метох и поискаха да се споразумеят с българските представители и първенци върху исканията на българския народ“.. Съборът, който патриархът Софроний свика, за да се произнесе върху тая спогодба, я отхнърли като еретическа. С. Радев, ССБ I, 104. Еретически прояви.
А Еретически движения. А Еретически сборници.
2. Прен. Разг. Който противоречи на общоприетите правила и норми; еретичен. Във Врачанския военен съд, когато моите колеги ме заплашваха за тия еретически убеждения [против смъртното наказание], неговият [на Г. П. Стаматов] пример ми беше опора и кураж. К. Константинов, ППГ, 320.
ЕРЕТЙЧЕСКИ. Нареч. от прил. еретически; еретично. Службата захващаше един от свещенослужителите. .. или от „съвършените“, като прочете някое място он евангелието, което тълкуваше еретически. Р. Каролев, УБЧИ, 120.
ЕРЕТЙЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Практикуване, изповядване на дадена ерес (в 1 знач.). Не е случайно, че България още след покръстването си става люлка на най-крайно еретичество. То смущава цяла християнска Европа с реалистичните си въпроси: Къде е доброто между хората.
Н. Драгова, КО, 172. Не беше по угода на болярина царската заповед — отнемаше му правото да ме съди като еретик.. Аз, казва, съдя за убийство, пък за еретичество ще го предам на царските тъмничари". Ем. Станев, А, 157. Фросина беше дъщеря на някой знатен грък Мангус, изпъден за ере-тичство из Цариград и дошел в Търново. Ив. Вазов, Съч. XIV, 65.
2. Прен. Разг. Отклонение от общоприетите правила и норми. Да не носите ученическа униформа, това е еретичество! — казваше нашата класна ръководителка.
ЕРЕТЙЧКА ж. 1. Последователна, привърженичка на ерес (в 1 и 2 знач.). Когато вярата е разклатена от еретици, ти издигаш една еретичка на трона. Ив. Вазов, Съч. XX, 166. Една през друга жените бързаха да му [на попа] разправят, как видели Стана да идва към тях с двоица дяволи;..; че Стана е вещица, еретичка и магьосница, зло за селото, срам за черквата, грях пред бога. М. Смилова, ДСВ, 105.
2. Прен. Разг. Жена, която се отклонява от общоприетите правила и норми.
ЕРЕТЙЧНО. Разг. Нареч. от прил. еретичен; еретически. Мисля и говоря еретично.
ЕРЗАЦ м. Книж. Непълноценен заместител; сурогат. — Туй шампански,.., лакри-ми кристи, и не знам какви си други прочути вина, са нищо пред моето собствено производство! Уверявам ви, до него те ще останат като ерзаци, залъгалки за истинския вкус. Г. Караславов, Избр. съч. I, 173. Отиде в един аперитив, изпи на крак четири вермута с някакви ерзаци сандвичи и се прибра в къщи. М. Грубешлиева, ПИУ, 247.
— Нем. Ersätze.
ЕРЗАЦКАФЕ ср. Рядко. Напитка, приготвена от едросмлени кафееви зърна, чес
