Page:RBE Tom4.djvu/909

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


той увеличава обема си и се втвърдява поради приток на кръв.

— Лат. егесбо 'изправяне'.

ЕРЕМИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до еремия. На тие седем ере-мийски дни, платно не сноват жените, даже нито туркините, защото то било про-тивно на тяхното (еремийско) желание, — било грехота. СбНУКШ VII, 170.

ЕРЕМЙЯ, -йята, мн. няма, м. Денят (обикн. 1 май), посветен на Еремия, когато според народния календар не трябва да се работи, за да не бъде ухапан човек от змии през лятото; змийски празник.

— От евр. собств. през гр. ерерих;. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

ЕРЕПСИН м. Спец. Храносмилателен фермент в лигавицата на тънките черва и панкреатичния сок, който превръща белтъчините в аминокиселини. Различават се три групи ензими, а именно: пепсин, трип-син и ерепсин. П. Даскалов и др., ТК, 20.

— От гр. ереглсо 'разрушавам'.

ЕРЕС, -та, мн. -и, ж. 1. Религиозно учение, което е отклонение от догмите и организационните форми на официалната религия; секта. Под брястовете на могилата богомилски старейшини ще разчепкват като дарак своята ерес. Й. Радичков, ВН, 116. Тя беше обладана само от оня възторжен мистицизъм на нелепата исихастка ерес, който сега като епидемия върлуваше из всички класи на народа. Ив. Вазов, Съч. XIII, 107. Патриархът се показа особено изненадан и много загрижен. Той даде съвет да се избиват манихейците или да бъдат връщани във Византия. Освен това написа дълго послание до Борис върху мани-хейската ерес. Й. Вълчев, ССКН, 466. С народа вървят гайдари, гъдулари и скитни-ци-монаси, сеячи на ереси. Ем. Станев, А, 74-75. Знаеше, че между хората вървят тайни книги, неугодни. Гонеше ги църквата, защото в тях имало езичество и ерес, всякакви светски приказки. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 257-258. // Прен. Вероотстъпниче-ство, разкол. Изборите се придружиха с голям терор. .. Антикултурната, съсловна-та вражда спрямо интелигенцията,.., спрямо държавата дори, избухваше с яростта на някаква дива ерес. С. Радев, ССБ I, 296.

2. Обществено движение, което разпространява такова учение, често и като форма на социален и политически протест. Тука [на Хиподрума] през 1114 година Алексей 1 Комнин изгори учителя и върховния вожд на богомилската ерес в България — Василий Ересиарх. А. Каралийчев, С, 32. Търново е бил центърът, дето се е водила най-ожесточено борбата срещу многобройните еретични учения у нас.. Против ересите били свикани и няколко събора. Ст. Михайлов, БС, 102.

3. Прен. Разг. Отклонение от обощоприети-те правила и норми. Заговорил е, както чувствува в едно време, когато такива неща са били опасни ереси. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 11. Старицата Мам отряза-ла косата си, което било ерес за онова време, само защото така й било по-угодно. Ал. Гетман, ВС, 85. Ала той най-много ядоса ония, за които кооперативното стопанство бе някаква ерес, противна на традициите, завещани им от деди и прадеди. Кр. Григоров, Н, 110.

— От гр. а(ресц 'секта, религиозен разкол'.

ЕРЕСЕНАЧАЛНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Идеолог, създател на ерес, и духовен водач. Оттогава, от когато Византия се запозна с ересеначалника Василия и неговите по-ближни ученици, сяко едно малко неразположение към черковата и властта зе-маше се за богомилска ерес, която Византия считаше най-опасна от сичките други ереси. Р. Каролев, УБЧИ, 106. След Петра започна ревностно да разпространява ереста ученикът му Тихик.. За съдбината на този ересеначалник не се знае друго, освен че той имаше приемник. Т. Шишков, ИБН, 199. Виждам, че още от времето на първите ересеначалници, до Волтера с неговата дружина,., всичките волнодумци ся са хвалили, че ще ни научат нещо по-добро, и никой нищо не може да направи. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 18.

ЕРЕСЕУЧЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Проповедник на ерес. Срещу нея [богомилската ерес] се дигаха много гонения, които не само я отслабиха, но още усилваха усърдието на ересеучителите. Т. Шишков, ИБН, 198. Ересеучителите проповядваха учението си така, щото прелъстяваха и самите попове и калугери, които ставаха еретици. Р. Караловев, УБЧИ, 101.

ЕРЕСИАРХ, мн. -си, м. Рел. Основател, глава на ерес. — А пък аз съм Хрусе, богомила, слепец съм. Патриархът ми извади очите, когато изгориха на големия Хиподрум Василия, ересиархът. Без очи съм, господаре! А. Каралийчев, ПГ, 101. В царството на Петра са е появил знаменитият ересиарх поп Богомол, на когото името станало име на цялата секта. СбС, 66.

— От ерес + гр. ар%йЛ).

ЕРЕТЙЗЪМ1, -змът, -зма, мн. няма, м. Рядко. Книж. Ерес (във 2 знач.). Едно потвърждение от страна на влиянието на руската поезия и критика върху Славейкова имаме ний, в статията на г. Т. Бурмова в Български книжници,.., дето се гади учителя му Н. Михайловски и той за еретизма

— че четели и се намирали под влияние на идеите на напредничавата част от руската интелигенция. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 8-9.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл