Избр. съч. X, 25. — Още ли ергенуваш? Не са ли те обулчили? К. Калчев, СТ, 77
— Там вече тяхна работа — грейна усмивка по избръснатото лице на Митъо Ганин.
— Към Димитровден ще вдигнем сватбата. Ако дотогава ергенуваш, ще те захлупим под коритото... В. Нешков, Н, 283.
2. Държа се като ерген, държа се свободно, като проявявам интерес към другия пол, без да се обвързвам; ергенея се. Нека да се по-стресне малко и да видим, дали ще се заделя други път от бригадата, и да ходи, където му скимне, да ергенува и да се запива. Б. Обретенов, С, 137-138. В празничен ден из улиците шареха петнайсетина-шест-найсетгодишни хлапаци. Те се мъчеха да ер-генуват, перчеха се и се биеха. Г. Карасла-вов, ОХ I, 376. — Горски, ние с тебе заедно сме ергенували. Знаем се от деца. И. Попов, Избр. пр, 50.
ЕРГЕНУВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от ергенувам. Истината е донейде, че той се и срамува. Па и годините като се така разбъркаха, не му беше дип и време, да се пусне саалам по ергенуване. Т. Влайков, Съч., 1925, 192. Ами ергенува-нето ни с тебе? Забрави ли, когато учехме за държавен изпит цяло лято в чамурлийс-кото училище. СбАСЕП, 332.
ЕРГЕНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от ерген. Той бе понарасъл, измъкнал се бе и станал беше коджа ергенче. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 190. „Да ти кажа просто, ти имаш момиченце; аз имам ергенче...“ Л. Ка-равелов, БСВ II, 56. — Тюх бре, ергенчето грабна ни момичето. Ив. Вазов, Съч. XXII, 207. А под един голям чадър Паруш, качен на малка естрада, върти из бяло очи и пригласяйки си с физармониката, започва своя репертоар. Наоколо му, струпани на колело, селски моми и ергенчета го зяпат прехласнато в устата. К. Константинов, ППГ, 66.
ЕРГО неизм. Книж. Рядко. Следователно, значи, и така, прочее. Тъй като преди робовладелчеството е било непосредствено дивачество, той - ерго — занимава жена си с дивите години. В. Мутафчиева, ИКМ, 142. Така сте направили покривните изолации, че на сума ти места протекоха,.. Ерго, Министерството на строежите и архитектурата трябва да си вземе бележка и да обяви конкурс за непромокаема изолация. В. Цонев, Ст, 1970, бр. 1267, 3.
— Лат. ergo.
ЕРГОГРАФ м. Спец. Уред за графическо записване работата на мускулите.
— От гр. epyov 'работа, дело' + урасрсо 'пиша'.
ЕРГОМЁТЪР, мн. -три, след числ. -тъ-ра, м. Спец. Уред за измерване на дозирана механична работа.
— От гр. epyov 'работа, дело' + метър.
ЕРГОНОМЙСТ м. Спец. Учен, специалист по ергономия. Ергономията е нова наука,.. Въз основа на познанията за човека ергономистите предлагат такива конструкции на машини, които ще позволят на хората, да ги обслужват правилно и бързо. К, 1963, кн. 7, 32.
ЕРГОНОМИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до науката ергономия. Една от проблемите, които ще бъдат проучвани, е подобряване на условията на работа, спазване на ергономичните изисквания на труда и работната среда. ТД, 1971, бр. 7, 2.
ЕРГОНОМИЯ ж. Иконом. Наука за създаване на възможно най-добрите условия на труд и постигане на максимална производителност на труда, чрез отчитане и приспособяване на всички фактори, влияещи на трудовия процес — оклона среда, ра-ботно място, оръдия на труда, дизайн на машините и под. Ергономията е нова наука, която изучава физическите и психическите възможности на човека, с оглед най-удобното и целесъобразно използуване на машините. К, 1963, кн. 7, 32. Едва след последната световна война, благодарение на развитието на нови научни дисциплини, като ергономията,.., нотацията на сложните движения стана възможна на практика. П, 1978, бр. 1,7.
— От гр. еруоу 'работа, дело' + у6р.о<; 'закон'.
ЕРГОСТЕРЙН м. Спец. Органично вещество от групата на стерините, което под влияние на ултравиолетовите лъчи се превръща във витамин Д2; ергостерол. През 1926 г. Виндаус установи важния факт, че при облъчване с ултравиолетови лъчи, ер-гостеринът се превръща в биологично активно вещество, притежаващо антира-хитни свойства. Б. Банков и др., ВВ, 71.
— От гр. еруоу + сттерео<; 'твърд'.
ЕРГОСТЕРОЛ м. Спец. Ергостерин. Витамин Д2 се образува от ергостерола под действието на ултравиолетовите лъчи и не се среща готов в природата. К. Рашков и др., ДБ, 215.
ЕРЕБАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За петел, кокошка — който е с бели и сивочер-ни пера като яребица. Лицето на поп Антония цялото бе в петна — някъде червени, някъде сини-котлени, като перушина на еребат петел. Т. Хаванджиев, КЕД, 199. Само еребатият петел на Кимови не се разбира от дума. Дойде точно под прозореца на канцеларията, проточи шия, и така силно изкукурига, че стъклата прозвънтяха. Ст. Даскалов, ПЯ, 24.
— Други форми: ербат, яребат.
ЕРЕКЦИЯ ж. Зоол. Анат. При някои животни и при човека — състояние на мъжкия полов орган при полова възбуда, когато
