ДИПЛОСАМ2. Вж. диплосвам2.
ДИПЛОСВАМ1, -аш, несв.; диплосам, -аш, св., прех. Диал. Удрям някого по главата.
— От гр. 5игА.шУ(о 'сгъвам, сдиплям'. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДИПЛОСВАМ2, -аш, несв.; диплосам, -аш, св.у прех. Диал. Дипля1. диплосвам се, диплосам се страд.
— От гр. 8игА,а)У0). - От Вл. Георгиев и др. Български етимологичен речник, 1971.
ДИПЛОСВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от диплосвам1.
ДИПЛОСВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от диплосвам2 и от диплосвам се.
ДИПЛЯ1, -иш, мин. св. дйплих, несв., прех. 1. Свивам на два или повече ката дрехи, платно и под.; сгъвам. Вътре светеше малко газениче и невестата на Милор дип-леше дрехи в дълбок старовремски сандък. Сл. Трънски, Н, 159. Мама, принесла дисагите, дипли и реди в тях едно-друго. Т. Влайков, Пр I, 116. — Не ми е по сърце царски човек да ставам. Нито чашник ще бъда добър — да подавам на царя вино, нито протокелио — да дипля багрениците и свилените ризи. Ст. Загорчинов, ДП, 96.
2. Правя нещо, обикн. плат, да стане на дипли. Майка му учеше през деня първолачетата, а вечер диплеше поли на селските момичета. А. Гуляшки, МТС, 12. Само пръстите й [на Елена], които лежаха на скута, бързо-бързо диплеха и раздипляха наметката. Ст. Загорчинов, ДП, 283. През разтворените крила на прозореца навлизаше слънце и влажният западен вятър подмяташе и диплеше краищата на издърпаното към стената сатенено перде. А. Гуляшки, Л, 264. Върху черните коси на Тиха сложиха червено було и пръстите на момичетата бързои започнаха да го диплят, да го редят. И. Йовков, СЛ, 176.
3. Рядко. Правя челото ми да стане на дипли; бръчкам. Сърди ми се, дипли челото си
— / ти се си мойта обичлива. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 212.
4. За планинско възвишение — образувам, правя дипли върху земната повърхност; гъна. Хълмисти възвишения диплят гърдите й [на Украйна], зеленеят гъсти гори в далечината. ЛФ, 1958, бр. 40, 4. • Обр. Ледна вечер. Сенки мудни / диплят земна твърд скована. В. Карагьозов, Избр. пр, 83. дипля се страд.
ДИПЛЯ СЕ несв., непрех. 1. Ставам на дипли, образувам дипли. Пъстрите наметки на болярите се диплеха, бисерите и многоцветните камъни по тях събираха и от-стрелваха ярките слънчеви лъчи. М. Сми-лова, ДСВ, 238. До тръбата тръпнеше, закрепено на прът, голямото червено знаме и въпреки че платът беше натежал от дъжда, то се диплеше като живо, развяваше краищата си. А. Гуляшки, МТС, 229. Тодора вървеше с наведена глава .. Дрехите й леко се диплеха и очертаваха плътно стройната й снага. К. Петканов, БД, 69. Морето беше необикновено тихо, една вълна се диплеше до брега. Н. Антонов, В ОМ, 150. Като минаваше покрай обширните кооперативни ниви и гледаше как житата се диплят от лекия повей на вятъра, как тежките зърна се ронят по земята, той изпитваше мъка, че хлябът .. пада и гине в земята. И. Петров, МВ, 177.
2. За коса, кожа и под. — на дипли съм. Под алената копринена забрадка зад ушите й се диплеше гладко причесана мека коса. Елин Пелин, Съч. III, 108. Кожата на лицето му с всяка измината година все повече се диплеше.
3. За планинско възвишение — образувам, разстилам се във вид на земни вдлъбнатини и изпъкналости, които наподобяват дипли. Ниските хълмове в полите на Балкана се диплеха надалеч и слънцето прижуряше, докато ту тук, ту там се отекваха отделни престрелки. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 381. На югозапад Стара планина се дипли в гънки и гърбини — ту синкави, ту сиви, ту бледи като далечни отражения. Ст. Станчев, НР, 18. • Обр. Върви [Пишен Георги] подир ралото, влачено от две магарета, и свири песните на кавала. Земята сама се обръща, дипли се на резени, лъщи на слънцето и се рони под птичите крака... К. Петканов, СВ, 88.
— От гр. 5грХ.а)У(о.
ДИПЛЯ2, -иш, мин. св. дйплих, несв., прех. 1. Нареждам плътно един до друг еднородни много плоски предмети, обикн. листа от тютюн, редя на пластове; нижа. Райна довчера диплеше тютюневи листа в пловдивските тютюневи складове. Тя живееше и се бореше с поривите на пловдивския пролетариат. К. Ламбрев, СП, 374. //Слагам една върху друга малки купчини от еднородни предмети; пластя. Сърповете звъняха по земята, диплеха ръкойки и редяха сноп след сноп. К. Петканов, СВ, 103. Филчо отби в изсечена гора, обърна колата към село и, без да отпрегне, залови се на работа. Бързаше, прибягваше от купчина на купчина, заграбваше вършини и ги диплеше на колата. К. Петканов, X, 70. • Обр. Отдолу бучеше тракторът като порой, а плуговете диплеха бразда до бразда. Кр. Григоров, Н, 128.
2. Прен. Говоря бавно и с лекота в определен ред; нижа, редя. — Говори, но по-накъ-со! — Ще говоря, Герасиме, ще говоря — за какво съм блъскал толкова път? — все така спокойно продължаваше да дипли думите си Драган. О. Василев, 33, 88-89. — Той иска да го оставя масрафлия приказки за дяда си и за баба си да ми дипли... П. Тодоров, Събр. пр II, 382. дипля се страд.
