то пламна в огън целият Балкански полуостров, тогава далновидните и проницателните политически и дипломатски умове .. съгледаха .. неизбежната, смърт на Турция. НБ, 1876, бр. 36, 139. Там с чаши в ръцете, с важност дипломатска / мислят, разсъждават. Ив. Вазов, ПСВ, 26.
ДИПЛОМАТСТВАМ и ДИПЛОМАТ-СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Разг. Рядко. Работя като дипломат (в 1 знач.).
2. Ирон. Рядко. Проявявам тактичност в уреждане на отношенията си с другите, за да постигна своята цел.
ДИПЛОМАТСТВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от дипломатствам; дипломатствуване.
ДИПЛОМАТСТВУВАМ. Вж. дипломатствам.
ДИПЛОМАТСТВУВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от дипломатствувам; дипломат-стване.
ДИПЛОМАЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Дипл. Съвкупност от методи, средства, действия и правни норми, с които си служат държавните органи и техните представители при провеждане на външната политика на държавата. Той [Али] видя, че всестранната държавническа дейност го затрупва и не му остава време да се отдава с присъщата му страст на своето любимо занимание: използуване дипломацията за вътрешно потягане на империята. Ст. Дичев, ЗС I, 202. На раздяла лорд Мера им е пожелал .. пълен успех в тяхната мисия, като е прибавил да каже и тука, че колкото за освобождението на България от турското иго, това е работа на политиката и на дипломацията. К. Величков, ПССъч. VIII, 286. Французки-ят язик е общеупотребителен в европейската дипломация. Ив. Богоров, ВГД (превод), 107.
2. Стесн. Разг. Специалност във висше учебно заведение. Посъветва я дори да се запише в Свободния университет .. А тя се засмя високо, каза, че ще следва дипломация и че ще стане пълномощна министерка в Патагония... М. Грубешлиева, ПП, 216.
3. Събир. Остар. Дипломатите на една държава, на един континент, всички дипломати. Източният въпрос нахлуваше силом в историята и в кабинетите на дипломацията и заглушаваше всичките други в Европа. Ив. Вазов, Съч. VII, 173. И най-големите приятели на Турция ще бъдат принудени да отстъпят пред напора на всеобщото негодувание. Съвестта на народите ще сломи разчетите на дипломацията. К. Величков, ПССъч. I, 100. Големанова: — Ами ти нали обеща на шефката малко розово масло? .. Горилков: — Защо й е пък масло?Големанов: — Щяла да го даде на някоя си от дипломацията, да си имала съвсем чисто нашенско. Ст. Л. Костов, Г, 33.
4. Разг. Дипломатичност. Съобразно със спецификата на двете деца водим много сложна и донякъде компромисна политика на отстъпки, на хитрувания, на голяма дипломация. Н. Стефанова, ОС, 62. — Ти ме знаеш, Делчо, че аз не съм любител на никаква дипломация, на никакво хитроум-ство. Т. Влайков, Съч. Ш, 242. — Всичко ми е известно. — Филип затвори очи и мус-кулчетата на скулите му заиграха. — Търпение, такт, дипломация... Ем. Манов, БГ, 10.
— От фр. diplomatie.
ДИПЛОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който представлява диплома. Дип-ломно свидетелство.
2. Който се прави, изработва, изпълнява за получаване на диплома. В дипломния проект студентът трябва да покаже знанията, които е получил в процеса на цялото си обучение в института. ВН, 1960, бр. 2611, 4. След .. успешно полагане на всички предвидени изпити и дипломна работа, възпитаниците получават правоспособност .., която им дава право да заемат щатни длъжности. ОФ, 1950, бр. 1717, 2.
ДИПЛОМИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Рядко. Давам на някого диплома за завършено средно или висше образование. Най-старият университет в страната, известен със своите големи традиции, не дипломираше лесно своите възпитаници. ДИПЛОМЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Получавам диплома за завършено средно или висше образование. — Не е ли по-належащо да помислим за младите, за тия, дето са дипломирани или тепърва ще се дипломират? Др. Асенов, И, 80.
ДИПЛОМЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от дипломирам се като прил. Който има диплома за завършено средно или висше образование или за придобита специалност. Дипломиран инженер. Дипломиран моделиер.
ДИПЛОМЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от дипломирам и от дипломирам се. Дипломирането ми се отложи с една година.
ДЙПЛОМИЦА ж. Ирон. Умал. от диплома. — Види се, ще ходи в Русия, да си вземе дипломица. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 11.
ДИПЛОМКА ж. Галъов. или ирон. Умал. от диплома. — Я ми дай дипломка-та, да те видя сокол ли се връщаш или проскубано петле! Той пое дипломата, намести очилата си и погледна в литографираната хартия със строго лице. А. Гуляш-ки, Л, 486.
дйпломник, мн. -ци, м. Лице, което получава диплома. Първенец на курса е дипломникът Владимир Коновалов, график. ВН, 1960, бр. 2743, 1.
ДИПЛОСАМ1. Вж. диплосвам1.
