ДИПЛОМАТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се извършва с умение, гъвкавост, хитрост, присъщи на дипломат (във 2 знач.); дипломатически. Дипломатичен отказ. Дипломатичен ход.
2. Остар. Който е свойствен на дипломат; дипломатически. Не е нужно винаги да събличаме от дипломатичната им сухота .. съобщенията на нашите представители. Пряп., 1903, бр. 74, 2.
ДИПЛОМАТЙЧЕСКИ, а, о, мн. -и,
прил. 1. Дипл. Който се отнася до дипломация и дипломат (в 1 знач.). Известно беше, че той е ревностен англофил и като такъв би трябвало да одобрява въстанието, на което по силата на политическите противоречия английският външен министър лорд Росел даваше, макар и привидна, дипломатическа подкрепа. Ст. Дичев, ЗС I, 301. Русия не намираше своевременно новото повдигане, по дипломатически път, на едвам задрямалия Източен въпрос. Ив. Вазов, Съч. XXV, 70. Тоя бал в английското консулство му напомни с атмосферата си Европа, Виена, хубавите дни от началото на неговата дипломатическа кариера. В. Геновска, СГ, 94. [Евгени] тръгна към На-родното събрание .. Дипломатическите ложи бяха празни .. В залата също имаше много празни депутатски банки. Д. Ангелов, ЖС, 202. Мъжът отиваше с някаква дипломатическа мисия във Франция. Г. Велев, КВА, 336.
2. Дипломатичен (в 1 знач.). Той не познаваше заобикалките, чужди му бяха дипломатическите подходи. Д. Спространов, С, 184. Мери трябваше днес да води две борби: ужасна борба с туберкулозата и дипломатическа борба с леля си. Хр. Смирненс-ки, Съч. III, 126.
о Дипломатическа болест. Книж. Мнимо заболяване като предлог за отлагане изпълнението на нещо. И все пак, .. — има простор за една голяма надежда .. Тая надежда е в мисълта, че чрез литературата, чрез литературите ни, ние [балканците] ще можем да се видим по-добре. Колкото и да не са големи те, все ще имат някой път сила да изцеряват истината от дипломатическата болест. И от пустотата на учтивите фрази. Ал. Балабанов, Р, 1927, бр. 240-241, 1. Дипломатическо представителство. Дипл. Орган на една държава, намиращ се постоянно на територията на друга държава на равнище посолство или легация, чрез който се осъществяват официалните отношения между двете държави. Дипломатически корпус; Дипломатическо тяло. Дипл. Всички дипломатически представители на другите държави, акредитирани в дадена държава. Левски отново видя Игнатиев. Като доайен на дипломатическото тяло, каляската му се движеше веднага след каляските на министрите. Ст. Дичев, ЗС II,
524. В Народното събрание бяха заели местата си и представителите на Дипломатическия корпус у нас.
ДИПЛОМАТЙЧЕСКИ нареч. 1. От гледна точка на дипломацията. Дипломатически погледнато, постъпката на съседната държава беше провокационна.
2. В дипломатическо отношение. Дипломатически изолирана, тая страна не получи никаква подкрепа.
3. С умение, с такт; дипломатично, тактично, умело. Не ти писах от доста време, едно защото нямах какво интересно да ти ява, друго, защото твоето първо и единствено писмо до мене беше написано така сдържано, предпазливо и дипломатически, щото, право да ти кажа, загубих кураж да продължавам една кореспонденция, която се захващаше по такъв тържествен начин. Ив. Вазов, НПис., 106.
ДИПЛОМАТЙЧНО нареч. С умение, с такт, с тънко пресмятане; дипломатически, тактично, умело. — Аз имам чувството, че Бисмарк и австрийският император са ме пожертвували. — О, не — възрази дипломатично Ласелс. Ваше височество преувеличава. В. Геновска, СГ, 408. — Мога ли да схвана вашите думи като предложение за женитба, господин Василев? „Внимавай — си каза Любомир — внимавай! Сега е моментът!“ — Зависи само от вас — отговори той дипломатично. П. Спасов, ХлХ, 151.
ДИПЛОМАТЙЧНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Качество, способност на човек да проявява умение, такт, пресметливост в отношенията си с другите и така да постига целите си. На пръв поглед папата изглежда доверчив, особено в радушния си прием на славянските апостоли. А всъщност се налага с тънка дипломатичност. Н. Драгова, КО, 46. Беше усвоил много от предпазливата дипломатичност на звенарите, в чийто вестник работеше. Ем. Манов, ДСР, 409.
ДИПЛОМАТКА ж. 1. Жена дипломат. Жени заемат важни постове в държавни, банкови, социални учреждения ..; стават дипломатки, като посланичката на Мексико в Австрия — Амалия Каспилъо де Ле-дон. Л. Стефанова, ВМД, 54. В отношенията си с хората сестра ми е голяма дипломатка. С усмивка, подходящ тон и точно подбрани думи тя винаги постига своята цел.
2. Съпруга на дипломат (в 1 знач.). — Не само мъжете, .., но и децата вече .. разказват, че ще да дойде български цар... — А не казваш, че по цял ден са учат да играят на талим (военно упражнение), повтори първата дипломатка. 3. Стоянов, ЗБВ I, 296. Тя кърмила бебето на една дипломатка и получила от нея като подарък ракета за тенис. Тонич, КСШ, 17.
ДИПЛОМАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до дипломат ( в 1 знач.); дипломатически. А отпосле ..: кога
