внушителна физика, а още повече имах три деца. ЖД, 1968, кн. 5, 6.
ДИПЛОМА ж. 1. Официален документ, който се дава за завършено средно или висше образование, за присъждане на научна степен или научно звание. Той вложи всичката си енергия и направи всичко, което можеше да направи един човек с отлична диплома в ръка .., за да постъпи на служба. Елин Пелин, Съч. II, 179. Това беше постъпка на чужд човек, на когото Ванко дължеше само хляба, със средствата на когото той порасна и получи дипломата си, но не кръвта и морала, задължителната семейна чест. Кр. Велков, СБ, 54.
2. Документ, който удостоверява правото на учреждение, организация или на отделен гражданин за извършване на определени действия или за упражняване на определена професия. Имам диплома за стругар първи разряд.
3. Награда за постижения в конкурс, съревнование, изложба и под. От българските участници в групата на пианистите получава диплома Юлика Бехар. НК, 1958, бр. 40, 5. С почетни дипломи бяха наградени: „Светът на боговете“, филм, произведен от Германската демократична република, „Калин Орелът“, български филм. РД, 1950, бр. 214, 3. След това дружеството ще държи тържествено заседание в залата на консерваторията, дето ще се държат речи в чест на живите още деятели от тази [освободителната] епоха; на някои от тях ще се връчат там дипломи за почетни членове на дружеството. Бълг., 1902, бр. 454,1.
— Гр. бгл^сора 'сгънат на две документ'.
ДИПЛОМАНТ м. Студент, който подготвя дипломна работа за завършване на висшето си образование. В изработването на проектите за някои детайли и възли се присъединиха и студенти-дипломанти от Инженерно-строителния институт в София. ВН, 1964, бр. 3873, 1. Дипломантите стояха вцепенени. Те видяха треперещите нежни ръце, които опипваха картите .. и навлажнените очи на своя професор, който се прощаваше кротко с този мил кът. Ив. Борисов, НПГ, 40. У повечето от дипломантите се вижда искрен стремеж за създаване на оперен театър, а не за формална изява на гласови способности. НК, 1958, бр. 29, 6.
— Рус. дипломант.
ДИПЛОМАНТКА ж. Студентка, която подготвя дипломна работа за завършване на висшето си образование. Пред кабинета на професора чакаха за консултация няколко души студенти и две дипломантки.
— Рус. дипломантка.
ДИПЛОМАТ м.1. Дипл. Правителствен представител на дадена държава, който осъществява официалните й отношения с други държави. Знаеше [Левски], че думите му няма да останат в тая зала: съдът ще ги донесе на великия везир, дори на султана; дипломатите ще ги препратят на своите правителства; и целият свят на управляващите ще разбере, че българският народ е готов за въстание. Ст. Дичев, ЗС II, 758. Колко странно вълнение събуждаха у него [Костов] тия мъже, които лягаха върху бомбите и се оставяха да бъдат разкъсани от тях, за да убедят европейските дипломати, че атентатът не е дело на вулгарни и подкупени агенти!... Д. Димов, Т, 544. // Разш. Служител във ведомство на министерството на външните работи в дадена страна.
2. Прен. Разг. Човек с гъвкъв, остър ум, който постига целите си, като умело урежда отношенията си с другите лица. — Трябва да бъдеш много внимателна, Тони — почна да я съветва той с по-мек глас, — трябва да бъдеш дипломат. М. Марчевски, П, 277. Добър психолог, колкото и отличен дипломат, Александър правеше често тия разходки из народа .. И народът го обичаше. Ив. Вазов, Съч. ХП, 178.
— Нем. Diplomat или фр. diplomate през рус. дипломат.
ДИПЛОМАТИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Индив. Държа се, действам, постъпвам като дипломат. Ако г-н Оджаков ни учи само да пееме „Чам-чам-дибинде“, то Вой-ников ще ни научи да мислиме .., да филосо-фираме .., да дипломатизираме. Хр. Ботев, Съч. 1929, 112.
ДИПЛОМАТИЗЙРАНЕ ср. Индив. Отгл. същ. от дипломатизирам.
ДИПЛОМАТЙК, мн. -ци, м. Индив. Дипломат (в 1 знач.). Там [във Виена] „първият политик и дипломатик на восток“ генерал Игнатиев чака „представителите“ на mue народи, които .. са прави и законни наследници на умирающия босфорски деспот. Хр. Ботев, Съч. 1929, 206. Докато европейските дипломати си плетат венце-хваления .., ние ще занимаем читателите си в друго нещо, което понастоящем са е заборавило от дипломатиците. НБ, 1876, бр. 5152, 198.
ДИПЛОМАТИКА1 ж. Остар. Книж. Дипломация. И това го казвам пак в друго отношение, без да задявам преимуществата на стария принц. — Какви чудни преимущества! Една увъртлива турска дипломатика и нищо повече. П. Р. Славейков, ПХС, 60. После, нека знае Европа, че ако дипломатиката е лъжлива и лукава, то робът е изпечен, кален. НБ, 1876, бр. 1, притурка, V.
дипломатика2, мн. няма, ж. Истор. Помощна историческа дисциплина, която изучава формата и съдържанието на доку-) ментите, за да установи тяхната достоверност, времето на написването им и др.
— От фр. diplomatique. — От Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1970.
