нагъва и прихваща само в горния край, а надолу пада свободно; гънки. Тя беше възхитителна със златната си коса, в синкавата си дълга рокля с редки широки дипли. Ив. Вазов, Съч. XII, 189-190. Фотина бързаше след него, късите й нозе се преплитаха в диплите на фустата й, бързаше и не вярваше на очите си. Д. Талев, ГЧ, 463. Бръснарницата беше доста голяма. В дъното на широки дипли се спускаше тежка завеса от тъмнозелено сукно. Д. Спростра-нов, С, 13. Теодосий стана бързо на крака, а подир него се изправи и Елена. Но тя скоро коленичи пред брата си и като скри лицето си в диплите на неговото расо, захълца безутешно. Ст. Загорчинов, ДП, 285. • Обр. Отдавна големият пън на огнището бил вече изгорял и петлите три пъти пропели; последните дипли на тъмнината леко започнали да се разгъват. БР, 1931, кн. 4-5, 163.
2. Рядко. Тясна продълговата вдлъбнатина по кожата на лицето или тялото на човек; бръчка, гънка. Пешевски сядаше срещу нея, показваше й кое как трябва да се направи и често поглеждаше ту пълничката й, заоблена в лакътя ръка, ту хубавата, с меки дипли шия... Ст. Марков, ДБ, 452. При тия думи Дакито се намръщи, челото му стана на дипли. Ив. Вазов, Съч. VII, 48.
3. Вдлъбнато място между две издигнатини на планинска или хълмиста земна повърхност; гънка. Това беше една малка крепост и се издигаше на една височинка, от която започваха ридищата, все по-високи и по-стръмни накъм Железник — един планински лабиринт, в чиито дипли се гушеха над четирийсет села. Д. Талев, И, 19. Далеко съм зад Батак, в западните дипли на Родо-па. Ст. Станчев, НР, 73. Други бяха залегнали, скрити в диплите на полето. И. Йовков, Разк. II, 157.
— Гр. бгр^а.
ДИПЛА2 ж. Диал. Количество сено, което може да се вдигне с вила на един път; навиляк. Трупат пластачите с вилите отдолу, а той застъпва диплите, гази отгоре. Т. Харманджиев, КЕД, 184.
ДИПЛЕНЕ1 ср. Отгл. същ. от дипля1 и от дипля се.
ДИПЛЕНЕ2 ср. Отгл. същ. от дипля2 и от дипля се.
ДИПЛЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Нещо, съставено от сглобени части, така че може да се дипли, да се сгъва.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДИПЛЕНЙЦА1 ж. Нар.-поет. Само в съчет. Сабя дипленица. Постоянен епитет на тънка сабя в юнашкия народен епос. Селото е пълно с кърсердари, момите не смеят хоро да свият. Задава се юнак на крилат кон, изважда сабя дипленица, подгонва кърсердарите, с един замах ги помита и за почивка спира пред момини порти. К. Пет-канов, X, 190. Па изтегли [Марко] сабля дипленица, / па завърте налево, надесно, / та погуби педесе айдуци. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 21.
ДИПЛЕНИЦА2 ж. Истор. Широка дълга горна дреха от скъп плат, носена през Средновековието от българските царе и боляри. Тъй висока, стройна и силна, облечена в морава дълга дипленица, по която бяха извезани със сребърна сърма листа и цветя, .. тази болярка сякаш търсеше измежду мъжете наоколо достоен за нейната сила и равен на красотата й. Ст. Загорчинов, ДП, 119.
ДЙПЛЕНКА ж. Диал. Есенна седянка, на която се дипли тютюн.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЙПЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е нагънат на дипли. Какви различни хора имаше там [в албума], боже мой!.. — Жените бяха в чудновати блузи с широки дип-лести ръкави. М. Кремен, СС, 129. Тя [княгиня София] носеше дълга диплеста стола с прасковен цвят. Ст. Загорчинов, ЛСС, 81. Мъжът, нисък, набит, с гола глава, диплеста гуша и нос на боксьор, плесна радостно ръце и ме затупа по рамото. Г. Велев, КВА, 212.
ДЙПЛИЧКА ж. У мал. от дипла1; гън-чица. Тя старателно изпъна покривката на леглото, изглади и последната дипличка. • Обр. Тоя път то [езерото] беше пълно с вода.., блестяща, набръчкана в безброй ди-плички, които пръскаха над себе си милиарди брилянтени искрици. П. Бобев, ОН, 129.
ДЙПЛО1, мн. -а, ср. Диал. Стара булчинска носия на християнка. Твърде много може да се каже и за костюмите, най-интересният от които е булчинското облекло дипло с ръченик. РД, 1960, бр. 8, 2.
ДЙПЛО2, мн. -а, ср. Диал. Отделна част от домашно тъкана черга или кепе; пола. Таа черга има четири дипла. СбНУ ХЬУШ, 443.
ДИПЛОКОКИ мн., ед. (рядко) дипло-кдк м. Мед. Род бактерии, обикн. със сферична форма, които се характеризират с чифт-но разположение и понякога образуват къси верижки.
— От гр. 'двоен' и кокко<; 'зърно'.
дйплом м. О стар. Диплома. По-големият брат .. остана с гимназиалното си образование — войните попречиха да бъде пратен в чужбина .. По-малкият обаче .. се поразходи добре и успя да донесе вкъщи диплом за висше образование по търговия. П. Спасов, ХлХ, 146. Доктор Джан-Джан се върна от Европа с големи мечтания в главата и с велеречив диплом в пазвата. Ив. Вазов, Съч. IX, 214. Имах диплом с отличие за летец-пилот, но бях жена, нямах
