ДИОРИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Геол. Който се състои от диорит или съдържа диорит; диоритов. Навсякъде [между Бистрица и Железница] стърчат грамадни сиенитни и диоритни блокове, които само един ледник би могъл да пренесе и наслага всред чакъла, пясъка и глината. П. Делира-дев, В, 36. Островът е изграден от миоцен-ски коралови варовици. Само в централните планински части има гранитни, диоритни, габрови и перидотитови скали. Хр. Тилев, Ф, 108.
ДИОРЙТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Диоритен. Диоритов блок. Диоритова скала.
ДИОЦЕЗ м. 1. Истор. В древния Рим — административен участък или област, част от провинция.
2. Църк. В католическата и някои протестантски църкви — териториално-админист-ративна единица, начело с епископ.
— От гр. бюиспац през лат. dioecesis.
ДИП нареч. Разг. 1. В голяма степен, в голямо количество; твърде много. След тези думи вече Боньо се не делеше от Джонка .. Инак двамата приятели не се дип сдушва-ха, защото Бонъо по седенките повече свиреше и не се задиряше с момите. А. Стра-шимиров, ЕД, 125. — Че твоят занаят ли е по-хубав? Да си губиш времето из пещерите и никога полза да не видиш? — Дип хубав си ми е занаятът, ами още не ми е до-шел добрият час! Д. Немиров, Б, 124. Господин Шарлатанов не е от ония тесногръди патриоти, които дип ги има например из широката партия. Хр. Радевски, Избр. пр III, 81. — Ти знаеш, ние сме си множко, пък си нямаме дип стокица, та не ще направиш лошо — тебе господ ти е наспорил, ако й подариш една теличка... Г. Карасла-вов, С, 204-205. — В това вързопче има книги, които не бива да се затрият, а при мене не са дип на сйгурно — .., всеки ден могат да похлопат у дома за обиск! Г. Руса-фов, ИТБД, 189. • Удвоено дип-дип. За усилване. Седят пазачите, бдят строго над нашия човек до някое време, накрая им дотяга дисциплината и нали вече не са дип-дип бдителни, Друмчо успява да се измъзу-ли от беседката и избягва. В. Чертовенски, Ст, 1965, бр. 1005, 2.
2. До крайна степен; напълно, съвсем. — Да ми помните приказката: моят кум, сегашният ни кмет, си е дип на мястото, ама да си отваряме очите да не дойде ред да ни е кмет Дойно писарят. А. Страшимиров, ЕД, 79. — Стринка ти, нали я знаеш каква е пинтия... не ми дава да си попийвам, колкото ми душа ще. От вино дип не може да ме уварди, защото то е в зимника, дето е и сандъкът с кукуруза. Т. Харманджиев, КВ, 532-533. В нашата махала имаше един човечец, който не бе като другите хора, не беше дип с ума си. Т. Влайков, Пр I, 186. Па снощи в черницата во пиле, уж клюводръ-вец, ама не беше дип клюводръвец. И. Радичков, СР, 125.
3. Обикн. при отриц. За изразяване на известна уговорка за нещо; не съвсем, не напълно. Той усещаше как с всеки нов ден силите го напущат. Дип не му се ходеше вече, а не му се и ядеше. Г. Караславов, Избр. съч. V, 204. Една битка ще се помни много дълго, защото тя направи извънредно силно впечатление дори на нашите селяни, пък и на самия Кузидо, макар че той не искаше дип да признае. Й. Радичков, В, 191.
4. В действителност, всъщност. • Удвоено дип-дип. За усилване. Като се чуе само черкези, и всеки бърза да се скрие — да би могло в земята да потъне. Такъв бе ужасът от тия вълци. Дип-дип не убиваха, ама за пусти пари биеха, измъчваха ужасно. П. Росен, ВПИ1, 40.
5. В съчет. с че. За изразяване на задоволство от осъществяването на действието; добре че. Просто не се виждаше празно място — всичко осеяно с търнаци. Без да им обръщам внимание, поведох още по-решително. Попаднах на висок синор. Малко оставаше да си счупя главата, дип че ме задържа Стефан. Сл. Трънски, Н, 281. —Дип че те познах кой си, а то иначе щеше да изядеш куршума... — Хайде де! — усмихна се комисарят. — Значи би стрелял, ако не ме знаеше... П. Вежинов, НС, 189. Вървяха бързо, полуприведени, и се вслушваха в гърмежите, които, макар и оредели, не преставаха.
— Дип че сме ги наплашили, та не се решават да нападнат отведнъж — смееше се тихичко Караджата. Ст. Дичев, ЗСII, 37.
6. Обикн. в усл. изр. За усилване — в случай че. Ако дип няма вакантни длъжности, можем да поизпъдим отсам-оттатък по някое инженерче от българите и да настаним поданиците на Негово Величество. Ал. Константинов, Съч. I, 61.
— От тур. dip 'дъно, основа'.
ДЙПЛА1 ж. Разг. 1. Продълговата вдлъбнатина, която се получава при прегъването на някаква мека материя (плат, кожа и под.); гънка. Кръстевица се изправи с присвити устни, радостна и изненадана, и пъхна внимателно сребърната двулевка във вътрешна дипла на пояса си. Г. Караславов, ОХ I, 143. Павел равномерно дърпаше дръжката на меха... Кожените дипли се свиваха, разпущаха и мазето изпълваше тежкото дишане на духалото. Д. Спро-странов, С, 39-40. Бенковица запали мълчаливо лампата, едвам се виждаше лицето й, забулено в диплите на черната й кърпа. Д. Талев, ПК, 746. И като в някакво съновидение той [Момчил] виждаше образа на болярката да витае между конете на византийците, зад диплите на императорския пряпорец. Ст. Загорчинов, ДП, 436. // Само мн. Специално направени вдлъбнатини на дреха, завеса и под., като платът се
